Краят на атлантизма

Уинстън Чърчил беше гений, неповторим държавник в кризисни моменти, защитник на атлантическата идея, привърженик на онези ценности, които превърнаха Стария континент в естествен съюзник на Новата сила. Той обаче беше и голям циник. Когато японците бомбардираха Пърл Харбър, Чърчил записа в дневника си прословутата фраза: "Сега наистина всички сме спасени."

Не че Чърчил се радваше на смъртта на американците; той беше убеден, както и стана, че трагедията в Тихия океан ще накара Вашингтон да поправи някои сериозни грешки в схващането за войната срещу нацизма, който рушеше по това време Европа. Така се възроди атлантическата идея, солидарността между страните от двете страни на океана, споделящи принципите на свободата в един свят, пълен с диктатура.

На сегашния американски президент Дж. Буш, или на онези, които пишат изказванията му по въпросите на външната политика, се приписва явна склонност да цитират Чърчил. Времената обаче са други и прекаленото споменаване на мисли на Чърчил подкопава донякъде неговите заслуги към историята. Времената се менят, но има принципи, които трябва да останат.

Неотдавна Буш предложи да се увеличат военните разходи, което противоречи на всякаква логика. С повишаването на разходите за отбрана с 14,5 на сто Вашингтон ще отделя за въоръжаване повече средства, отколкото 16-те най-големи производители на оръжие в света. В областта на вътрешната сигурност средствата нарастват двойно. Така си останаха в сферата на добрите намерения идеите за ограничаване на намесата на държавата, за повече субсидии за здравеопазването, образованието и инфраструктурата.

Решенията на Вашингтон не просто показват тенденцията към милитаризация на американското общество. По силата на логиката, че наказанието е единственото оръжие срещу многобройните заплахи, те поставят на изпитание възможностите, които трагедията от 11 септември предложи на свободния свят - да преодолява рисковете с общи усилия.

Рузвелт убеди страната си в необходимостта от поделяне на рисковете с Европа. Изглежда, Буш е решил да действа на своя глава. Самотата обаче е страшна, дори за гигантите. Буш не сбърка с войната, но би могъл да поведе всички ни към фатална грешка.

В Европа, колкото и да се насърчава увеличаването на разходите за отбрана, няма държава, която да си позволи подобни бюджетни безумия. Съвсем скоро военните структури от двете страни на Атлантическия океан ще бъдат в толкова неравностойно положение, че и да искат, няма да могат да действат заедно.

Тревогата беше очевидна на конференцията по въпросите на отбраната и сигурността миналата седмица в Мюнхен. А Вашингтон без съмнение претендира да действа самостоятелно, когато са засегнати неговите интереси, за да делегира на Европа цялата тежест на мироопазващите операции.

Сигурността на Европа обаче няма как да бъде гарантирана без Атлантическия съюз. Никой не знае какво ще стане в Русия или в Украйна, или в останалите конфликтни зони. Но подобно на израелския министър-председател Ариел Шарон, който колкото и да убива не може да предотврати убийствата на собствените си граждани, и Буш с такава политика никога няма да може да гарантира сигурността на американците, дори и в собствената си страна, да не говорим за чужбина.

Атлантизмът беше форма на обмен на знания със света на военната и на икономическата мощ. Който подкопае този съюз (ако вече не го е направил) ще трябва да отговаря пред жертвите на несравнимо по-голяма катастрофа от тази на Световния търговски център.

По БТА