КТБ – след нас и потоп

Отговорът на въпроса "Кой", остава да блести с класическата си простота и съдбовност

КТБ – след нас и потоп

От това, което виждам по темата КТБ, се налагат няколко извода:


- Одиторите, както се и очакваше, не могат да дават заключение с ранг на присъди, че кредитите са необезпечени или кредитополучателите не могат да ги върнат. Не могат да дадат и оценка за състоянието на банките. Ако те не могат да видят и искат още време, как БНБ може? За разлика от политиците, одиторите управляват професионален риск и отговарят финансово, ако дадат грешно заключение. Политиците винаги се измъкват.


- БНБ е далеч от стандартите и равнището на поведение, което се очаква от тази институция. Изглежда дългите години на валутен борд са приспали инстинктите на ръководството и способностите им да реагират в условията на криза. Сравнението с времето на Светослав Гаврийски се набива на очи.

- Обяснението, че надзорът на БНБ бил дистанционен, поради което централната ни банка не е отговорна, включително за кредитната експозиция към акционерите и други свързани лица е силно смущаващо и недопустимо за стожер на банковата ни система. БНБ борави с най-важната валута - доверието и трябва да си претегля всяка дума и действие. Вместо арбитър, БНБ вече плътно играе в полето на една от спорещите страни. Страхувам се, че в този си състав Централната банка не може да си върне доверието. Не става само със срещи при президента и политическа воля. Прекалено силни са зависимостите, които пречат на централните ни банкери да си вършат работата.


- Мерките и особено предложението за "специален закон" са опит да се прехвърли топката в полето на чуждата и прикрие собствената отговорност. Това бездействие и липса на упражнен контрол от БНБ ще струват милиарди лева на данъкоплатците и още милиарди единици загубено доверие в тази ключова институция. Законодателната уредба предписва точни процедури за действие в този случаи - неплатежоспособност или несъстоятелност, но само при независимо мнение, а не по оценка на ангажирани страни. БНБ вече е такава, тъй като започна да прозира обвързаност. Друго няма - външното управление е временна мярка. След това се върви по законовата процедура.


- Няма как да се мине без да се поканят акционерите на банката да увеличат капитал или да участват в план по оздравяването - няма как по закон да се прескочи този етап. Няма да стане с извънредно законодателство, вкарано в Народното събрание с линейка. И ако някои крупни кредитополучатели гледат в размътената вода да потънат на общия фон, а това обрича възможен план за оздравяване на банката, прокуратурата не трябва да се бави. Цялата словесна щумотевица и целенасочените опити за ограничаване на ударите срещу мажоритарния акционер само усилва ентропията в системата. Да не забравяме, че действията на БНБ подлежат на апелация и съд, при това и в чужбина.


- Оставам с впечатление, че БНБ се опитва да координира действията си със заинтересована страна и да прехвърли на прокуратурата горещия картоф за последващо разследване може да отстрани мажоритарния собственик. Картината, представена от БНБ за "източването" на банката, е четиво за наивници. Дори да е вярна информацията, че са изтеглени огромни суми (остава загадката как това е станало "в брой"?!), то линията на отговорността с тегленето е лесно проследима - кой е разрешил това? И изглежда по-скоро маневра за отвличане на вниманието.


Истинският въпрос е кой "изчезна" кредитните досиета, защото някак твърде удобно се нагласяват нещата за кредитополучателите на повече от 5 милиарда лева. Макар, че е твърде наивно да се смята, че така лесно ще се заметат следите и отговорността им.

Моят въпрос е как се съотнася тегленето на сумата от "свързаното лице" с Цветан Василев с тегленията на другите институции и фирми? Как точно се източва по този начин банка от главния акционер, а никой не забелязва свързаните лица и неговите бивши партньори - станали врагове? Ако някой тегли от свои сметки е едно, ако тегли необезпечни кредити - в брой - е друго.

Напълно възможна хипотеза е Цветан Василев просто да се е включил във вълна, индуцирана отвън, след като е решил, че не може да спаси банката. Тогава цялата тази днешна щумотевица се вписва идеално като опит да се прикрият отговорниците за първоначалната атака срещу КТБ от държавни компании и институции.


Ако КТБ действително е мината с отложено действие, която избухна в ръцете на създателите си, то няма как светлината на отговорността да не се насочи към политици, изпълнителна и съдебна власт и задкулисие.

Въпросът отново е Кой?

Защо прокуратурата не разследва и авторите на първата атака, за да установи причинно-следствената връзка?


- Няма никаква логика и законово основание да се спасяват влоговете извън установения законов лимит за гарантиране. Прекалено късно е - джинът не може да се върне обратно в бутилката. Невзрачният опит с потулване на пожара с частта от влоговете на вложители, които останат извън гаранционната схема, е заплаха за банковата и финансова сигурност за страната, защото не може да бъде разпространено върху всички вложители и всички граждани - няма толкова средства.


Това е публично-частна Понзи схема - последните горят. Министър Чобанов твърди, че схемата за спасение на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка, чийто лиценз ще бъде отнет, ще струва на фиска между 1.5 до 2 млрд. лв. Защо на фиска, нали има Фонд за гарантиране на влоговете на гражданите? Какво става ако трябва да се спасят и други вложители?


Има няколко логични обяснения - но те не са успокоителни. Едното от тях е, че в КТБ са били парите на ключови държавни предприятия и институции, ако те не могат да ги "извадят" - предприятията или институции престават да функционират и кризата ескалира. Затова се търси и намира решението с намесата на Министерството на финансите, за да потули кризата и спаси Системата.


Другото е, че освен институциите и държавните предприятия, депозити в банката имат и важни хора, които не трябва да понесат риска на своя избор да държат парите си в КТБ (ако банката действително е в състоянието, за което БНБ говори). Повтарям - БНБ направи много, за да не ѝ вярваме. Одиторите не искат да поемат отговорност да посочват виновни или да участват в битки и са прави.


Няма съмнение, че в ход е тотална атака от заинтересована и организирана политико-икономическа групировка срещу Цветан Василев, съчетана с масова инфопропаганда и желание за насочване на медийния прожектор върху него, като се спасят бившите му партньори от схемата.


- Българската банка за развитие щяла да вземе "добрата" Креди Агрикол, съответно всички депозити и клиенти, но кой ще вземе кредитите от КТБ? Защото схемата изглежда така: лошите кредити и казусът "Цветан Василев" да се изолират в КТБ, за да се загуби физиономията и отговорността върху кредитополучителите.


А Цветан Василев ще продължи да търси своя отговор - защо БНБ защитава хората, които му дължат пари, а не търси тях?


Въпросът е централен - не е все едно, дали кредитите стават лоши и несъбираеми, защото е вероятно те да са раздавани по политическа и групова целесъобразност. Тяхната стойност ще се изпари в условията на пътуваща към несъстоятелност КТБ, а стоящите зад кадър и зад тези заеми хора, ще потънат във фона.


Никой няма да потърси обезпечението по заемите или наказателна отговорност на неизрядните кредитополучатели и особено някои заслужили или медийни политици. Самият Иван Искров защити пред комисията раздаването на кредити без обезпечение - разбира се, в друг контекст. Да не би цялото това упражнение е, за да се заметат следите на кредитите, на стотици милиони кредити, които се вложиха в медийни проекти без грам идея, че ще се връщат и сега просто присъстваме на последното действие от този медиен театър ?

Това е повече от смущаващо.

Както казва Кевин Дауд, един от най-големите експерти в света по управление на банков и финансов риск, банкирането е проста работа, за която трябва базисен морал.


Ако стане сложна, значи някой не си върши работата или няма морал и трябва да очакваме рисково събитие.


Твърде странно и смущаващо е съвпадението между последните дни на парламент и правителство с "разкритията" за огромно многомилиардни дупки в банки и бюджет и спешните действия в "последния момент". Замитат се следи. Това е сигурно.

Страхувам се, че при това управление БНБ загуби много "височина" в общественото доверие, което трудно ще компенсира. Единственото, което ме спира да продължа разсъжденията в тази посока, е колебанието, дали сега е подходящото време за промени. Но класиката е, че загубено доверие на институция не може да се върне по време на криза.

Нужни са бързи и резки промени, защото не виждам дъното на кризата.

Убеден съм, че българската банкова система е стабилна, но средната температура в болницата или банковата система не е атестат за състоянието на всеки конкретен пациент или банка. Но ако, както по всичко изглежда, нестабилността се разпростре върху други банки или най-вече върху реалната икономиката и енергетиката, ключови предприятия и институции, които са държали парите си в КТБ, банковата криза ще стане обща икономическа и политическа.

Да приемем, че държавата налее 2 милиарда в КТБ, след това излее още три милиарда в енергетиката, още толкова в здравната система, да не говорим за социалната, и продължат да гърмят заложените мини на прехода? Мислите ли, че валутният борд ще ни спаси и че уверенията на господин Искров ще намерят слушатели? Ами ако тези схеми не са само в отделената за виновна и "изолиран" случай банка?

Човек не трябва да бъде оракул за да види, че зад редица проекти, финансирани от КТБ, включително медийни и политически, липсва елементарна икономическа логика - разходите далеч надвишават приходите.


Да не би финансираните чрез посредничеството на КТБ придобивания през последните години да блестят със своята бизнес прозорливост?


Медиите ще потърсят отговор на въпроса кой е бил одитор на КТБ и защото банковият надзор е проспал "свързаните " кредити? Това очевидно не се е случило само през последната година, в която подуправител е бил господин Гунев?


Моето заключение е, че трябват бързи и радикални действия за възстановяване на доверието в БНБ и контролните и надзорни органи - за прокуратурата да не говорим. Ако ще се дават милиарди лева, това не може да стане ако системата остане непокътната и същите хора си останат по местата. Няма значение какви са мандатите.

Не завиждам на следващото правителство - то дори няма да знае от каква кота тръгва, защото дъното под него няма да се вижда. Затова колкото по-радикално, толкова по-добре.

Отговорът на въпроса "Кой", остава да блести с класическата си простота и съдбовност.


Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода. Ще бъде грозно - някой се опитва да прехвърли собствените си проблеми върху нашите глави.

*Коментарът е от блога на Илиан Василев, акцентите са на Mediapool.bg

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?