Кулите на Световния търговски център спасиха най-малко 26 хиляди човешки живота

Неотдавна беше съобщено, че в САЩ е започнало разследване на причините за рухването на Кулите-близнаци, което ще отнеме две години и ще струва милиони долари. Всъщност, това не е съдебното разследване, което върви успоредно, но нито сроковете, нито средствата за него са предвидими. Става дума за професионално експертно изследване, което трябва да докаже необходимостта от промени в нормите за проектирането, изграждането и степента на устойчивост, необходими за безопасното функциониране на високите сгради.

Между всички сценарии, които бяха анализирани, липсва още един, който е не по-малко вероятен - че престъпниците са определили на двата небостъргача ролята на огромни отсечени стволове - високи по 400 метра и стоварили се върху пренаселения Долен Манхатън в различни посоки. Те щяха да унищожат и запалят целия град. Колко от десетките и стотиците хиляди биха се спасили тогава от най-долния кръг на ада, в който щеше да се превърне Долният град?

Но ето, че Кулите осуетиха този пъклен план!

Издържаха, без да се огънат.

И когато паднаха, те се свлякоха почти сами върху себе си - недалеч от собствените си основи, а не в целия си ръст върху околните улици и сгради. Въпреки огромната разруха, която причиниха, дори не можем да си представим какво още можеше да се случи в радиуса на тяхната височина! Падането на всяка от кулите можеше да засегне сградите на Нюйоркската община и полицията, подстъпите към Бруклинския мост, борсите и банките на “Уол Стрийт”, съседния голям комплекс с още по-предизвикателното име “Световен Финансов център”... Емблематични сгради в квартала - колкото щеш, небостъргачи, пълни с хора - също. Горивото нямаше да остане затворено в кулите, а щеше да запали всичко наоколо. Ето, това наистина щеше да е удар върху важни символи на САЩ и Ню Йорк - истинската и голямата цел, а не само две сгради за даване под наем, пък били те и най-високите в града.

Докато не чуя друго сносно обяснение за случилото се, аз ще вярвам, че сценарият е бил точно такъв. А една година е достатъчно дълъг срок за всяко обяснение.

Кулите - герои

Известни са много случаи в историята, когато хора са жертвали живота си, за да спасят една или друга сграда - независимо дали тя е била символ, институция, военен обект или паметник. В същото време, всички знаем, че никоя сграда не заслужава такива жертви, че тя не струва повече и от един човешки живот, защото може да бъде построена отново и отново, докато животът ни е единствен, незаменим и неповторим дар - поне тук, на тази земя.

Ако се върнем към поведението на конструкциите, ще си спомним много случаи, когато сгради са устоявали на големите бедствия в историята - били те земетресения или битки - и са спасявали живота на хиляди. В други случаи дори най-здравите здания са се оказвали по-слаби от разрушителните сили и са погребвали под себе си своите обитатели.

Жертвите при “Близнаците” можеха да надминат всички подобни трагедии поради размерите им и огромната концентрация на хора в тях - те не бяха просто сгради, те бяха “вертикални градове”!

Днес можем да твърдим със сигурност, че въпреки всички погубени човешки същества, въпреки травмите и ужаса, преживени от оцелелите, въпреки разрушенията - тази трагедия донесе минималните възможни загуби и поражения.

Жертвите са по-малко от 15 % от всички хора, намирали се в този момент в двете кули.

Нека това статистическо съпоставяне не прозвучи жестоко спрямо паметта за жертвите. То е твърде малка утеха и за близките на загиналите, но ни помага да прогледнем през огъня и пепелта и да видим онези, които бяха спасени и останаха живи - десетки, а може би и стотици хиляди жители и служители, намирали се тогава в Долния Манхатън. И ако броят на застрашените от повалянето на кулите като отсечени дървета не може да се установи със сигурност, то още тогава се знаеше броят на евакуираните след атаките.

Потресени от жестокостта на убийците, погълнати от трагедията, тогава ние като че ли пропуснахме не по-малко важния факт: Най-малко осем пъти повече хора, обречени да загинат, бяха спасени! Оцелелите разказаха, че кулите са потреперали, но всички видяха, че те не мръднаха. Смъртно ранените “близнаци” останаха прави и издържаха още час, докато 26 хиляди души от засегнатите и от околните сгради бяха евакуирани!

Кулите вече не са шампиони по височина, но ето че станаха герои. Целият свят го видя, само че не чух някой да го каже - трябва ли човек да е архитект или строителен инженер, за да го забележи? Ако си послужим с прякора на кулите като метафора, това бяха все още “невръстни” близнаци - не бяха навършили и 30 години, ранна детска възраст за творения от техния ранг.

Някой може да ме обвини, че идеализирам, фетишизирам и дори одухотворявам тези сгради. Признавам, че се почувствах лично засегнат, че бях емоционално привързан към Световния Търговски център - той беше едно от любимите ми места в Ню Йорк. Но причината да го харесам някога идва от професионалната ми оценка, а не от нещо друго.

Освен това, от момента на катастрофата до днес всички сме пристрастни, а представителите на строителните професии - още повече! Никой специалист не би могъл да остане равнодушен, преценявайки професионално поведението на “Близнаците” в тази катастрофа. Ударът беше срещу всекиго от нас, защото беше удар срещу цялата човешка цивилизация, която ние и нашите деди сме съградили през вековете - в това число и предците на атентаторите. Или накратко казано - в този случай не бихме могли да изключим чувствата си, пък и защо да го правим?

Къдe е истинската опасност?

През септември 2001 уязвимостта на големите градове до такава степен шокира американската и световната общественост, че твърде лесно се стигна до едва ли не всеобщо заключение: Съвременната градска среда е проектирана погрешно, защото не е съобразена с тероризма!

По едно или друго време, аз също съм говорил и писал за редица грешки в проектирането на сгради, квартали или градове. Но в случая не става дума за такива грешки - бях крайно озадачен от избягването на истинския проблем и търсенето на вината в погрешна посока. Както често се случва напоследък, вестници, телевизии и политици объркаха киното с реалността и им трябваше доста време, за да осъзнаят, че не става дума за извънземните нашественици от “Денят на независимостта”, които разрушаваха с лекота цели градове.

Действителността е съвсем друга - вместо с неизброими извънземни чудовища, нашият свят трябва просто да се справи с шепа фанатизирани убийци и самоубийци. Всичко друго е борба с вятърни мелници.

Мнението на няколко независими екипа от най-авторитетни експерти съвпадна в преценката, че на света няма небостъргачи, които биха издържали на такъв удар и че близнаците са показали учудваща здравина и издържливост. Без да изчакат експертната оценка (или без да се интересуват от нея!), редица медии тиражираха мнението, че Кулите не били съобразени с опасностите в съвременния свят. Някак си много бързо забравихме, че и най-здравото подземно противоатомно скривалище можеше само да отложи неизбежния ни край с някой и друг ден. (Както е тръгнало, може и това да ни припомнят.) Но въпреки всички заплахи за цивилизацията и разрухата от световните и локалните войни, ние вече няколко десетилетия строим отново този свят, за да живеем в него, а не за да си играем на криеница с ядрената смърт, която навремето лекомислено беше пусната от бутилката. Така че в днешно време няма къде да се скрием нито от другите, нито от себе си и от собствените ни грешки.

Постижение или поражение?

И така - какво трябва да знаят хората за тези две кули - че са били голям успех или голяма грешка? Какво трябва да изпитват архитектите и инженерите - гордост или угризения?

Винаги съм мислил, че това бяха и ще останат шедьоври! А колегите ми архитекти и инженери - както конструкторите, така и останалите проектанти от инсталационните специалности - могат само да се гордеят, че принадлежат към гилдията на авторите, създали Световния Търговски център.

Проектантите не трябва да бъдат обвинявани за падането на “близнаците”. Създадени през 60-те и 70-те години на 20-ти век, кулите бяха първите рекордьори по височина след Втората Световна война. По онова време в нашия свят Сътворението най-сетне беше започнало да надделява над Унищожението. Нито инвеститорите, нито проектантите им са искали, а и не са могли да създадат от тях бастиони. Всъщност, тази равносметка се отнася до високите сгради изобщо, защото стъписването е засегнало целия свят и строителството на всички супер-небостъргачи е спряно. Инвеститорите очакват ново решение на проблемите със сигурността и безопасността - както на политическо, така и на технократско ниво.

Защото в днешния свят не е възможно всеки шедьовър да бъде едновременно и крепост за “междузвездни” войни!