Масово напускат съдебни шефове, за да хванат кариерен бонус

Над 80 съдебни шефове са подали оставки през последната седмица, за да се възползват от все още активния кариерен бонус, който им позволява повишение без конкурс.

Правосъдният министър Николай Найденов обясни, че повечето от хората, подали оставка, са заместник-шефове на съдилища. Те бързат, за да се възползват от все още действащата разпоредба в закона, която "Прогресивна България" иска да премахне.

Чл. 169 от съдебния закон регламентира, че ако магистрат освободи ръководната длъжност, той избира дали да се върне в органа, от който е дошъл, или да остане на по-високото ниво.

По принцип от по-ниско на по-високо ниво се преминава само с конкурс. Но има и случаи, в които някой стане зам.-шеф за няколко месеца, колкото да се спаси от конкурса и директно да получи повишение.

Партията на Радев предлага забрана за зам.-шефове в съдебната система да се назначават магистрати от по-ниско ниво. Това означава, че сегашните съдебни шефове няма да могат да останат в органа, който са ръководили.

Надежда Йорданова (ДБ) коментира, че текстът се използва, за да се заобикалят конкурсите за повишаване, и това е много разпространена практика във ВСС.

Председателят на Апелативния съд във Варна Марин Маринов обясни, че за някои съдебни органи много трудно се намират желаещи да станат част от ръководството, а за други е невъзможно. И тогава се търсят магистрати от по-ниските нива, предаде lex.bg.

С промените на "Прогресивна България" имало риск съдилища да останат без зам.-председатели.

Министърът на правосъдието се съгласи, че със сегашната разпоредба се заобикалят конкурсите и че въпросът трябва да се обсъди.

"Нека ни проверят, но да проверят и всички, за които има сега данни покрай Нотариуса, групи за влияние, "Осемте джуджета", а там излизат имена на редови магистрати", каза Маринов.

Той допълни, че ако бъде прието предложението всички шефове и заместници да бъдат атестирани след влизане в сила на промените в съдебния закон, това означава новият ВСС една година да се занимава само с това, защото хората на ръководни длъжности били над 300.

Българската съдебна система от години страда от няколко базови проблема – твърде много съдилища, които обезпечават намаляващо население. За тези съдилища трябва да се търсят ръководители и администрация, което само увеличава разходите.

ВСС обаче твърдо отказа да закрива съдилища в малките населени места.

Вторият проблем е свързан с порочното кадруване. Последните три състава на ВСС корумпираха напълно кадровите процедури в съдебната власт до степен, в която нормалните магистрати просто отказаха да се кандидатират за ръководни позиции.

Ако новият ВСС реши да продължи реформата на съдебната карта и намали броя на съдилищата, като едновременно с това реформира и кадровата си практика, проблемът с липсата на желаещи за шефове ще се реши от само себе си.