Младите лекари ще са длъжни да работят у нас 3 години в болници по избор

Ако не изпълнят задължението си, ще връщат пари на държавата

Младите лекари ще са длъжни да работят у нас 3 години в болници по избор

Младите лекари, които специализират на държавна издръжка, ще са длъжни да работят 3 години в български лечебни заведения, в противен случай ще връщат пари на държавата. Това предвижда редактираният проект на наредбата за специализациите, който здравното министерство публикува за повторно обществено обсъждане заради настъпили съществени изменения в първоначалния вариант след постъпилите становища.

Предишният вариант задължаваше младите лекари, които специализират на държавна издръжка, да работят в болницата, където специализират, за срок, равен на срока на обучението или между 3 и 5 години за различните медицински специалности.

Работа в болници по избор

В новия вариант отпада първоначално предвиденото задължение базите, които обучават специализанти по медицина на държавна издръжка, да ги назначават на работа за срока на обучението. Новото предложение на МЗ е специализантите да могат да избират лечебни заведения - области или общински - в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години.

Ако специализантът на държавна издръжка не изпълни задължението си да работи по придобитата специалност за срок от три години у нас, той ще дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатената субсидия за срока на неговото обучение. Ако специализантът е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението се изчислява пропорционално.

Всяка година здравният министър в срок до 31 декември ще определя по специалности лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, центровете за спешна медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология, в които специализантите на държавна издръжка могат да започнат работа. Ще бъдат определяни и областите или общините, на територията на които специализантите могат да започнат работа в лечебни заведения за извънболнична помощ. МЗ ще субсидира и базите за обучение по Обща медицина, за да се насърчи специализацията на бъдещите общопрактикуващи лекари.

Според здравното министерство новият ред е много по-гъвкав и дава възможност от една страна на младия лекар да има по-голяма свобода на избор къде да работи, а от друга – на работодателя да има право да извършва преценка на личните и професионални качества на придобилия специалност.

“При този ред също се постига целта да бъдат задоволени потребностите на населението в регионите с установен недостиг на специалисти“, посочват от МЗ.

От 2 до 3 минимални заплати за специализантите по медицина

Променя се и размерът на месечната субсидия, която МЗ ще плаща на базите за обучение на специализантите по медицина. Той става две минимални работни заплати за страната и дължимите осигурителни вноски върху тях. Със заповед здравният министър ще може да определя за някои дефицитни специалности и по-голям размер на месечната субсидия, но не повече от три минимални работни заплати за страната и дължимите осигурителни вноски върху тях. Така месечното възнаграждение на специализантите ще е поне 1120 лева при сегашния размер на минималната заплата от 560 лева или за дефицитните специалности, в които има недостиг на кадри може да достигне 1680 лева.

Дефицитните специалности ще бъдат определяни въз основа на обобщената информация от анализите на състоянието на специалистите в здравеопазването и информацията за броя на специализантите по съответната специалност съгласно регистъра на специализантите.

Предишният вариант на наредбата предвиждаше размерът на субсидията за базите за обучение да е в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност или 987 лева.

“Целта е да се създадат стимули за обучение по посочените специалности, а очакваният резултат е да се повиши броят на специализантите по дефицитни специалности, които след завършване на обучението си 3 ще задоволят напълно или частично потребностите от такива специалисти“, посочват от МЗ.

МЗ слага краен срок от 5 г. срещу “вечния специализант“

Предлага се и максимален срок, в който обучението за придобиване на специалност трябва да приключи с успешно полагане на държавния изпит – не повече от 5 години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност.

“Така се избягват ситуации, при които специализантите не приключват обучението си и фактически се превръщат във “вечния специализант“ поради липса на нормативно основание за прекратяване на обучението (в практиката са налице случаи на лица, които са специализанти повече от 25 години). Медицинската наука се развива непрекъснато, поради което не може да се гарантира качество на обучение, стартирало преди повече от 10 години и приключващо след големи периоди на нулева ангажираност към обучителния процес“, посочват от МЗ.

Промените в наредбата целят държавата да може да въздейства по-активно за осигуряването на необходимите медицински специалисти в страната. В моментна болниците плащат на специализантите със собствени средства и много от тях изобщо нямат стимул да обявяват места за специализация.

“Към настоящия момент държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, не разполага с ефективен механизъм на въздействие в случаите, когато се установи недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По тази причина в проекта на наредба е предвидено МЗ да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности, като по този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения“, посочват от министерството. 

Още по темата
Още от България