МОН се отказва от по-късата лятна ваканция, но не и от уседналостта за първокласниците

Според Красимир Вълчев водещ критерий трябва да е близостта на училището до дома и това не отнема избора на родителите

Красимир Вълчев, сн. БГНЕС

Министерството на образованието и науката (МОН) се отказва от предложението си за по-къса лятна ваканция, но не и от идеята за въвеждане на тригодишна уседналост като водещ критерий за прием на учениците в първи клас. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в сряда по повод публикуваните за обществено обсъждане от ведомството му промени в последните дни.

Според МОН водеща при приема на първокласниците трябва да бъде близостта на дома до училището.

Вълчев обясни, че в повечето училища, където няма голям наплив от желаещи да се запишат, безпроблемно ще влизат и деца, които не отговарят на критериите за уседналост.

Учебната година остава от 15 спетмеври до 30 юни

След разгорялата се обществена дискусия в последните дни обаче министерството отстъпва от идеята за по-къса лятна ваканция за сметка на по-дълги почивки през учебната година и няма да приеме предложението на работодателите учебната година да започва на 1 септември. Мярката предизвика недоволството на част от родителите, синдикатите и някои учители, макар, че среща и обществено одобрение.

“Ще приемем предложението учебната година да не навлиза в юли месец, тоест да не се учи след 30 юни. Това не е най-важната ни политика, нито най-важната мярка за задържане на децата и учениците в образователната система, за предотвратяване на преждевременното им отпадане. Приемаме аргументите за високите температури през юли, за това, че в училищата няма климатици“, каза Вълчев.

Отказът от скъсяване на лятната ваканция вероятно ще бъде за сметка на трите дни между 2 и 5 януари. Няма да я има двуседмичната зимна ваканция, посочи той.

Вълчев изрично уточни, че МОН не възнамерява да се съобрази с предложението на работодателите учебната година да започва на 1 септември и не предвижда такава промяна.

Според МОН уседналостта не нарушава правото на избор на училище

Относно другата мярка – въвеждането на уседналост и тясно райониране като водещ критерии за прием в първи клас, Вълчев коментира, че според министерството училището трябва да е близо до дома и не се нарушава правото на избор на родителите.

Предложението на МОН предвижда децата, които отговарят на водещия критерий – близост до училището, да се разпределят в четири групи: които живеят повече от 3 години на съответния адрес, такива които са живели от 1 до 3 години в близост до училището, такива които са сменили адресната си регистрация в последната година и такива, чиито адрес изобщо не попадва в прилежащата територия на училището.

“Каквито и критерии да заложим, ще е налице усещане за несправедливост в една част от родителите, когато имаме по-малък брой места в сравнение с търсенето в определени училища. Ние продължаваме да твърдим, че критерият близост е най-добрият и от гледна точка на безопасността на децата и от гледна точка на това да предотвратим схвръхконцентрация“, каза Вълчев.

Той посочи, че въвеждането на уседналост е заради злоупотребите с фалшива адресна регистрация. “Колкото по-голяма е тази уседналост, толкова възможността за злоупотреба е по-ниска“, коментира Вълчев.

“Районирането и принципа на близост го правим в рамките на правото на избор на родителите да си изберат училище, но когато всички или голям брой хора изберат 1 училище, ние трябва да имаме относително справедливи критерии, които да не подлежат на манипулация, да не бъдат дискриминационни“, коментира Вълчев.

Критерият месторабота е отпаднал от критериите, тъй като се смята, че с него най-често се злоупотребява и пред удобството на родителите в МОН са предпочели предотвратяване на злоупотребите.

Според министъра повечето училища ще приемат и деца извън тесния си район

Според Вълчев в много училища ще могат да се приемат и деца от третата и четвърта група – тоест които са живели под една година или пък изобщо не попадат в прилежащата територия на училището, тъй като децата от тесния училищен район няма да са достатъчни , за да го напълнят. Проблем щяло да има само в тези, в които има голям наплив.

Той съобщи, че общините трябва да определят прилежащи райони за всяко училище, като прилежащите адреси трябва да са възможно най-близо до него.

Вълчев призна, че същественият проблем е разликата в качеството на образованието в отделните училища, но посочи, че МОН работи за преодоляване на дисбалансите, а в някои отношения те били силно надценени.

Според него в системата няма толкова много неравенства, колкото се смята. “Факт е, че има търсене на определени училища, което далеч надвишава като пропорционалност разликите в качеството на обучението. Още повече, че това се гради на имидж, който в някои случаи не е базиран на резултати на училището. Много често родителите не знаят при кой учител ще се обучават децата им“, каза Вълчев.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?