На България се забранява парникова търговия

Очакванията за бързи приходи през тази година от 60-70 млн. евро за бизнеса от продажба на спестени парникови емисии и около 300 млн. лв. за държавата изглежда се изпаряват, след като в четвъртък министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че на страната се отнема акредитацията за търговия с въглеродни емисии.

Решението е на Секретариата на Конвенцията за изменение на климата, според който националната система на България за оценка на емисиите парникови газове не съответства на изискванията на Протокола от Киото.

По думите на Караджова причините за отнемането на акредитацията са престъпното бездействие на предишното управление и неглижирането на препоръките, които са отправени към страната от 2007 до 2009 година.

Според бившия екоминистър Джевдет Чакъров обаче вината за станалото е изцяло на новия екип на министерството.

Новината идва седмици, след като Брюксел одобри националния план за разпределение на парниковите квоти за 2009 г., което позволява на българските предприятия, които са изхвърлили по-малко от разрешените им количества парникови газове, да ги продават на други фирми у нас и в Европа. От началото на май дори започна регистрацията на емисиите в Изпълнителната агенция по околна среда, която администрира процеса. Предприятията обаче имат право и да ги прехвърлят за следващи години, използвайки ги за покриване на бъдещи емисии при разширяване на производствата или за последваща търговия.

Възможна продажба само до 30 юни

Сега от думите на Караджова става ясно, че онези предприятия, чиито квоти вече са заверени и могат да търгуват, ще имат възможност да продават само до 30 юни. Тогава се очаква да бъде потвърдено решението за отнемане на акредитацията на страната за търговия в газовете.

Държавата обаче няма да успее да пласира дотогава своите спестени обеми от 250 млн. т, от които за тази година се планираше продажба на 40 млн. т на японски или испански посредници. Причината е, че в Народното събрание все още не са минали законовите поправки, регламентиращи схемата за зелени инвестиции, по която ще се търгуват държавните обеми въглероден двуокис. В момента тя се разглежда едва на първо четене от народните представители.

Приходите от продажбата на държавните парникови квоти бяха дори записани сред антикризисните мерки, одобрени от правителството, преди да се стигне до актуализация на бюджета. Кабинетът разчита на 500 млн. лв. от въглеродните емисии, но по оценка на Караджова по-реално е да получим 300 млн. лв., които се планираше да се инвестират в саниране на административни и жилищни панелни сгради.

Тъй като по решението ще бъдат изпратени коментари от българска страна до 17 юни, Караджова изрази оптимизъм, че акредитацията ще бъде възстановена през ноември, което е най-ранният срок, в който това може да се случи.

Кой е виновен?

По думите на Караджова препоръките, отправени към страната ни след първия анализ на системата за инвентаризация на емисиите парникови газове през 2007 г., са неглижирани от предишното ръководство на екоминистерството и не са предприети необходимите мерки.

От пресцентъра на екоминистерството уточниха, че още през 2007 г. от Секретариата на Конвенцията са установили проблеми с проверката на емисиите и са дали препоръки за отстраняването им, но тогавашният министър на околната среда Джевден Чакъров не е предприел абсолютно нищо. Две години по-късно в съкрушителен за страната ни доклад се посочва, че докладваната през април 2009 г. инвентаризация на емисиите не отговаря на критериите за “прозрачност, последователност, сравнимост, пълнота и точност”.

Новото правителство докладвало на 10 май 2010 г. в Бон постигнатия напредък, който бил оценен позитивно, но не помогнал за предотвратяване на наказанието, което се основавало на натрупаните до август 2009 г. пропуски, допълниха от ведомството.

Бившият екоминистър Джевдет Чакъров обаче твърди, че досегашните ежегодни одити, извършвани от компетентните международни институции на системата винаги са потвърждавали легитимността на държавата за участие в механизмите за търговия с емисии парникови газове по Протокола от Киото. По думите му през четирите години на управление на предишния екип на МОСВ по категоричен начин, при всеки одит, е

доказвана надеждността на системата относно достоверността на изчисленията за отделяните в страната вредни емисии, както и на свободните емисии.

Чакъров заявява, че решението за отнемане на легитимността на България за участие в механизмите за търговия с емисии парникови газове е взето при последния одит през октомври миналата година, на базата на представената от новия екип на МОСВ информация за новата организация на националната система за инвентаризация на емисиите парникови газове.

Според него изискванията за наличие на две отделни звена - едното да събира данните и да прави изчисленията, а другото - да прави проверка, досега са били изпълнявани и никога не е имало забележки относно достоверността на представяната от България официална информация.

"По моя информация, новото ръководство на МОСВ организира по друг начин работата по инвентаризация на емисиите, като наема външен консултант - частната организация "Институт по енергетика" АД, която поема събирането на данните и правенето на изчисленията. Една от основните забележки на одита от октомври миналата година е липсата на административен капацитет на националната система за инвентаризация на емисиите парникови газове. Искат се доказателства за достоверността на изчисленията и започва преписка между МОСВ и секретариата на Конвенцията за изменение на климата със седалище в Бон. Включително вчера е имало изслушване в Бон на представители на МОСВ. Вероятно представената информация не е била удовлетворителна и се стига до решението за отнемане на легитимността на страната за участие в механизмите за търговия с емисии парникови газове по Протокола от Киото", пише в официалната си позиция бившият екоминистър.

Бизнесът бил предупреден

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков коментира пред Mediapool, че е имало индикации, че това ще се случи и бизнесът е бил предупреден още преди време да реагира бързо с продажбата на спестените емисии.

Според него наказанието за страната ни е защото Секретариатът на Конвенцията по изменение на климата няма доверие в държавния капацитет за инвентаризация на парниковите емисии и дали проверките са надеждни. Бившото правителство е давало тази дейност на външна фирма, но от Секретариата са имали забележки към работата ѝ и са дали препоръки за отстраняване на проблемите, но те не са били взети предвид.

"За тези предприятия, които имат намерения да продават или да купуват емисии, не би трябвало да има кой знае какви затруднения да направят това в следващите около два месеца", каза Бранков. По думите му те може да отложат това и за след евентуалното възстановяване на акредитацията в края на есента, по прогнозите на Караджова.

По-сериозният проблем е за държавата, която преговаря за продажбата на предписаните емисионни единици, особено ако е в напреднал стадий на преговори, смята експертът по парниковата търговия в БСК.

От Министерството на околната среда и водите обаче казват, че независимо от отнетата поне до есента акредитация страната ще продължи преговорите с потенциалните купувачи на държавните емисии и времето ще бъде използвано за разработване на детайлна схема за проектите и секторите, които ще бъдат финансирани.