Нaродното събрание дава още власт на главния прокурор

Прокуратурата получава извънредни правомощия в гражданския процес, решиха депутатите от всички партии без Реформаторския блок и АБВ, след като приеха на първо четене първия пакет от оспорваното извънредно законодателство, оправдано с последните събития около КТБ. С промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се дават допълнителни правомощия на прокуратурата да явява като страна по гражданските дела, когато е "застрашен държавният интерес, интересът на община или на лица, ползващи се със специална закрила". Спорните промени бяха разкритикувани дори и от вносителите им още при обсъждането в правната комисия.

Поправките бяха внесени с подписите на депутатите от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и БДЦ. Те бяха приети на първо четене със 119 гласа "за", 15 "против" и 17 "въздържал се". Реформаторите гласуваха "против", а АБВ се "въздържаха". Депутати от "Атака" се изказаха против предложението, но в крайна сметка повечето от тях гласуваха "за". Мнозинството от БСП също беше "за".

Другата ключова промяна - въвеждане на изключително правото за главния прокурор да блокира сделки за 48 часа - беше оттеглена временно от ГЕРБ заради объркани текстове. Правомощието беше записано първоначално в Наказателно-процесуалния кодекс, но се оказа, че не ѝ е там мястото. Сега от ГЕРБ ще записват и това правомощие в Гражданския процесуален кодекс с препратка към Закона за съдебната власт. 

Цялостният пакет от извънредни промени ще даде право на прокуратурата да се меси много активно в гражданския оборот. Въпреки това още никой не е обяснил как точно новите закони ще помогнат на държавата да реши най-малкото казуса "КТБ".

Ключовият страж ще бъде една институция, която се оказа провал

Съпредседателят на РБ Радан Кънев заяви от трибуната, че ситуацията не налага подобно "пожарно законодателство" и то е абсолютно недопустимо. Той и колегата му Петър Славов повториха позицията, че биха подкрепили предоставянето на такива извънредни правомощия на финансовия министър.

"Нека да се въздържим до специалните закони. Прокуратурата няма капацитет да се включва във всички граждански дела. Тя не се справяше, когато трябваше да се явява по всички административни дела. Мъкнеха се едни прокурори, които не бяха прочели нищо по делото, мънкаха нещо там и съдът не ги слушаше", каза той.

"Основният проблем - как решихме, че ключовият страж ще бъде една институция, която в продължение на години се оказа провал? Колко пъти прокуратурата изобщо е забелязала тежки дефицити в работата на длъжностни лица с правомощия. Случаите, в които прокуратурата се е проваляла, са неизброими, коментарите за безконтролния характер на прокуратурата също. Вместо да я реформираме, да си изпълнява присъщите функции ние ѝ хвърляме функции, които тя не може да изпълнява", заяви Радан Кънев.

Парламентът- гумен печат на съдебната власт

"Защо прокуратурата? Държавният интерес, що се касае до фиска, се защитава от изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите. И преди 1989 г., и след 1989 г. е било така. Изпълнителната власт подлежи на парламентарен контрол, прокуратурата не подлежи на никакъв контрол. Кажете ми едно наказателно производство по знаково дело, което да е завършило с осъдителна присъда? Ще се превърне ли парламента в гумен печат на съдебната власт?", запита реторично Атанас Атанасов от РБ.

Янаки Стоилов от БСП обяви, че подкрепят промяната в ГПК за допълнителното правомощие на прокуратурата: "През 1997 г. тогавашното мнозинство го отне на прокуратурата, в навечерието на започващата приватизация. Големите загуби са налице. Прокурорът става страна по граждански дела. Нека тя да бъде използвана рационално. Нека да бъдат направени уточнения преди второ четене, да се види дали обхвата на субектите не е голям".

Данаил Кирилов от ГЕРБ се ангажира, че между първо и второ четене общините ще отпаднат като субект, чиито интерес може да бъде обект на защита и тя ще се сведе само до държавния интерес. Той каза, че прокуратурата е имала такива правомощия от 106 години, когато е приет първия закон за гражданско съдопроизводство и това не е сталинстки модел.

Четин Казак от ДПС, който още при обсъждането в правната комисия призна, че подкрепят всеки проект, свързан с КТБ, за да изчистят публичния си имидж на партия, която е свързана с бизнеса и краха на КТБ, сега каза, че този законопроект не е само за тази банка, а "е принципен въпрос". "През годините се нагледахме на безброй примери, в които други държавни институции не успяваха да защитят държавния интерес, пример за това е приватизацията", каза той.

Предложенията са израз на гузна съвест

"Законът е недоразумение, няма как да го подкрепим", заяви Явор Нотев от "Атака". "Не е честно това предложение да бъде внесено по този ред. Искаме да възстановим правомощия на прокуратурата, отнети ѝ през 1997. Сега сме 2015 г. Какви са тези напъни да върнем времето назад? Ние сме внасяли подобни проекти, всички бяха на мнение, че прокуратурата не може да действа по този начин. Различни главни прокурори казваха, че прокуратурата е претоварена с очаквания. Тези предложения се отхвърляха. Сега говорим за това, че КТБ е поводът да се реши една криза. Предложенията са израз първо на гузна съвест. Ако някой внесе и прокара този законопроект, той вероятно се надява да оглави възможността да се работи за този проблем", заяви Явор Нотев, който всъщност се оказа единственият от "Атака", който гласува "против", а останалите бяха "за" и "въздържал се".

Малко се объркали

По повод изтеглените текстове за правото на главния прокурор да блокира сделки, председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) призна пред Mediapool, че ГЕРБ са "объркали" в кой закон трябва да разпишат това. Сега вносителите са измислили нова сложна схема, която минава през записването на правомощията в преходните и заключителните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ги препраща към Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдебният закон и сега дава възможности на прокурорите да издават разпореждания на държавните органи. Правомощието да се спират сделки за 48 часа и да се блокират средства ще бъде ограничено само до главния прокурор.

Омотването е пълно

Отделно Mediapool научи, че управляващите все още не знаят какви ограничения да въведат, за да не може главният прокурор да се бърка във всички сделки между частни лица.

От ГЕРБ обясняват, че целта на 48-часовото спиране на "криминално изглеждащи" сделки е да се даде време на държавата да се задейства, за да защити своя интерес. Ако главният прокурор спре вписването на важна сделка и блокира превеждането на парите, прокуратурата ще може да образува дело, ДАНС да провери произхода на средствата, а НАП да реши дали да извърши блокиране на банкови сметки и да извърши данъчни проверки.

Според ГЕРБ, ако всички тези действия се случат преди финализирането на сделката, тогава ще е много по-лесно институциите да защитят интереса на държавата.

Проблемът е да се изясни кои сделки са "важни" за държавата. От ГЕРБ признаха пред Mediapool, че още не са решили този въпрос. В изтегления проект за закон се въвеждаше възможност спирането да се прави само при "неотложни случаи" за "предотвратяване на умишлено престъпление". Текстът обаче бе толкова обтекаем, че на практика даваше право на главния прокурор да се меси в целия граждански оборот с оправданието, че нещо му изглежда криминално.

В ГЕРБ обмислят множество опции, но никоя от тях не изглежда достатъчно надеждна. Сделки, които застрашават "националната сигурност", също е обтекаемо понятие, което не ограничава властта на главния прокурор. Не върши работа и понятието "сделки, свързани със структуроопределящи икономиката предприятия", защото не е ясно кое точно предприятие е структуропределящо. Няма как има ограничение и върху финансовия интерес от сделката.

Поради това вносителите на предложението обмислят опцията блокирането на сделки от главния прокурор да става само след изрично искане от финансовия министър. Така изпълнителната власт ще трябва да поеме политическа отговорност за решението.

Все още не е ясно КОЙ точно е родил идеята

Пръв за новото извънредно законодателство съобщи премиерът Бойко Борисов миналия петък по повод обявеното закупуване за 1 евро от люксембургската компания LIC33 на БТК, два военни завода, два мултиплекса и пийпълметрична агенция, които са активи на Цветан Василев, кредитирани от КТБ.

Тогава Борисов каза, че текстовете са били изготвени след среща с "прокурорите и службите". След това главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че не е сигурен откъде идва инициативата, но настоя, ако му бъдат предоставени правомощия да спира сделки за 48 часа, това е със съдебна санкция.

Правосъдният министър Христо Иванов остро разкритикува извънредно законодателство. "Трябва да се обясни как точно това ще помогне за решаването на казуса "КТБ", каза Иванов и напомни, че досега никой не е дал отговор на този въпрос.

Според експерти основният риск е свързан с недостатъчните гаранции срещу злоупотреби от страна на прокуратурата при намесата ѝ в частни сделки. Адвокатът правозащинтник Емилия Недева, която в правната комисия представи отрицателното становище на Висшия адвокатски съвет към проекта на ГЕРБ, ДПС, ПФ и БДЦ, предупреди за прекомерната концентрация на власт в ръцете на главния прокурор.

Поправките, гласувани на първо четене, съвпаднаха със законодателна инициатива на ГЕРБ, която на практика бламира правосъдния министър Христо Иванов в усилията да му прокара сериозни реформи в съдебната власт, засягащи и прокуратурата.