Насрещни течения - разширяването на ЕС върви добре, но само извън ЕС

Европейската комисия представи вчера докладите за напредъка на 13-те страни кандидатки за членство в Европейския съюз. С различни конкретни резерви, най-сериозните от които "корупция, измами и икономическа престъпност", Комисията обяви, че десет от тях - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Малта, Кипър и трите балтийски републики, са готови да влязат в ЕС през 2004 г.

Тя насърчи останалите две държави - България и Румъния, да се готвят да последват първите десет през 2007 г.

Изглежда, че дотук всичко върви добре. Кандидатките, най-напреднали в подготовката за присъединяване, получиха зелена светлина от Брюксел - условие за най-амбициозното разширяване на ЕС, откакто бе създаден през 1957 г. от шест страни. Дълго подготвяният доклад, представен два месеца преди срещата на високо равнище в Копенхаген, на която европейските лидери трябва да разпънат червения килим за новите членки, признава огромните усилия, положени от кандидатките, за да посрещнат високата цена на членството в ЕС. Брюксел бе справедлив, дори щедър в много отношения. Изключението е Турция, с която Брюксел отказва не само да започне преговори за присъединяване в ЕС, но дори и да я похвали там, където ѝ се полага.

Неотдавнашният бум на политически и съдебни реформи в Анкара, всяка от които изискваше значителен политически кураж, не я доведе до никъде. Нейната молба за членство, подадена преди много време, остава висяща. Пренебрежителният тон на Комисията е не просто нетактичен, но и недалновиден. Той ще огорчи реформаторите в Турция и ще предизвика недоволството на американското правителство, което е раздразнено от пренебрежението на ЕС към стратегическата роля на Турция като член на НАТО, свързващ Европа и Близкия изток и граничещ с Ирак. Не беше нужно Комисията да бъде толкова строга, не беше и мъдро.

Докладът за разширяването обаче щеше да е мрачно четиво, ако оценяваше не само напредъка на страните кандидатки, но и състоянието на целия проект на разширяването. Ако Комисията бе направила оценка на сегашните членки на ЕС, трябваше да установи злепоставящо разминаване между реторика и действия. А с наближаването на решителния ден, дори реториката за обединението на Европа стана забележително плаха.
Само седмици преди да вземат окончателните политически решения, европейските правителства едва са отворили досиетата, които ще имат най-голямо значение в Копенхаген.

Мъчителните решения как и колко да се плати за разширяването бяха оставени за последната минута.

По въпроса за Общата селскостопанска политика, европейската глупава система на производство на храни, които никой не иска, на цени, които никой не трябва да плаща, бе налице позорно мотаене. Реформите, предложени от Комисията миналото лято, вече прекалено скромни, за да отговорят на нуждите на разширяването, успешно бяха отхвърлени от блокираща коалиция начело с Франция. В тази коалиция се включиха европейските страни, прибиращи лъвския пай от селскостопанските субсидии. Единственото финансово решение, което бе взето досега - да се ограничи финансовата помощ за новоприетите страни до половината от равнищата в по-бедните членки на сегашния ЕС, е възмутителна проява на дискриминация.

Главното извинение за протакането беше нуждата да се изчакат изборите в Германия. Те вече приключиха, но сега европейските лидери изчакват резултатите от насрочения за идната седмица референдум в Ирландия за Договора от Ница. Ирландско "не" би могло дори сега да осуети проекта за разширяването или поне да доведе до отлагането му на "конституционни" основания. Това е нещо, което някои европейски лидери неофициално биха приветствали. Те не смеят открито да кажат, че те или техните избиратели се страхуват от разширяването на ЕС. Те не информираха общественото мнение в страните си за огромните последствия от обединението на Европа и едва се опитаха за очертаят ползите и разходите по него. Едва сега хората осъзнават, че разширяването е предстоящо. Неуспехът да обяснят и да организират кампания в полза на разширяването ще преследва европейските политици, ако в Копенхаген не стигнат до споразумение.

Това голямо начинание трябваше да се преследва с убеждение. Това не бе направено и сега последиците са налице.

По БТА