Николай Алдимиров: Банките ни са много подготвени срещу прането на пари

Не е добре да се знае много за работата на дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС, смята бившият нейн и. д. шеф

Николай Алдимиров

България получи критики заради слабостите в противодействието на изпирането на пари от Европейската комисия, но като цяло страната се справя добре в тази сфера, смята д-р Николай Алдимиров. Той е бивш и. д. директор на дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС и бивш зам.-директор на Агенция "Митници", а понастоящем има частна компания за консултиране на фирмите и организациите, които трябва да докладват за съмнителни операции в ДАНС и за изпълняват закона срещу прането на пари. Алдимиров е и председател на управата на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари.

Г-н Алдимиров, защо в последния икономически доклад на Европейската комисия за България има критики заради слабостите на системата за противодействие на прането на пари у нас? В него директно се твърди, че службите прикриват политици. Как си обяснявате, че ЕК коригира доклада си, след като българските власти се оплакаха, че не е вярна констатацията ѝ, че "2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от банките в дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат ефективни разследвания"?

Не мога да кажа, защо ЕК е направила тази корекция на доклада си, но мога да кажа, че България е имплементирала четвъртата директива за прането на пари, а в момента тече имплементацията и на петата директива. Има вече подготвени проектопромени в Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Преди няколко дни излезе докладът на ЕК с препоръките към България, като основното, което се казва в него, е свързано с недостатъчното изпълнение на част от мерките срещу изпирането на пари. Прави се отново връзка между прането на пари и корупцията. Знаем, че двете явления са тясно свързани – корупцията е предикатно престъпление на прането на пари. Тоест, когато имаме корупция, след това обичайно има и изпиране на пари. В доклада се посочва също, че все още България няма изготвена национална оценка на риска. Престои това скоро да се случи, но тя е основата за изготвянето на вътрешни правила и индивидуални оценки на риска на задължените по закон лица и затова е от особена важност. Обръща се внимание и на необходимостта от засилване на надзора върху банковия сектор в частта за международните финансови транзакции.

Всичко това звучи много формално. Огромен брой задължени лица – банки, счетоводители, неправителствени организации, брокери на недвижими имоти и т. н., се отчитат формално пред ДАНС, но дали всичко това е ефективно? Как ви изглежда този процес като човек, който дълги години е работил в дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС? Не се ли трупа информация безцелно?

Задължените лица по закон са 35 категории, което прави десетки хиляди организации и лица, които трябва да изпълняват мерките срещу изпирането на пари. Според мен начинът, по който е съставен законът, а и самата му философия е добра. Много често задължените лица смятат, че се превръщат в доносници или че вършат работата на правоохранителните и надзорни органи, но това не е така. Всяко задължено лице има специфична дейност. Например един нотариус знае най-добре каква е неговата дейност. Когато той види някакво отклонение от обичайното или нещо, което го усъмнява, той най-добре може да разбере дали има нещо съмнително и дали трябва да докладва. Така е и при останалите задължени лица. Всяко едно от тях познава в детайли дейността си и може да забележи съмнително поведение и да докладва на регулатора. Лицето само подава доклад за съмнение. Ясно е, че задължените лица не са разследващи органи и няма как да бъдат такива. Работата на "Финансовото разузнаване" и на останалите правоохранителни органи е да проверят доклада, като съберат допълнителна информация.

Защо ДАНС не отчита обща сума на предотвратените или засечените случаи на пране на пари? Как да сме сигурни, че огромната бумащина по докладването във финансовото разузнаване има реален ефект?

ДАНС предоставя известна статистиката за работата си по линия на изпирането на пари. Трябва да се знае обаче, че по принцип е много трудно да се каже каква е сумата на изпраните пари. Обикновено в публичното пространство се коментира едно число - 2 трилиона евро на година в световен мащаб. Но тази сума е много условна. Никой не може да каже колко точно са изпраните пари. Говорим за мръсни пари, за които не се води статистика. Същото важи и когато говорим за статистиката в България. Когато "Финансовото разузнаване" получава информация и работи по тези случаи, не е лесно да се каже по отношение на колко от тях ще бъде доказано пране на пари.

Според доклада на ДАНС за 2017 г. дирекция "Финансово разузнаване" е получила 3066 съобщения за съмнителни операции, като 80% от тях са от банки. Впоследствие само 11 преписки са били насочени към прокуратурата, а 760 са изпратени на други служби – други дирекции в ДАНС или МВР. В колко от случаите сигналите за съмнителни операции се потвърждават?

Дирекция "Финансово разузнаване" е институцията, която приема докладите за съмнителни операции. След като тя събере допълнителна информация от други източници, изпраща сигнала до прокуратурата или до други служби, ако прецени, че съмнението е потвърдено. Тук говорим за един дълъг и комплексен процес на сътрудничество между службите. Преди в България дълго време нямаше нито една присъда за изпиране на пари. Сега вече ситуацията е различна. Вече има такива присъди. Колегите отдавна имат необходимата експертиза и практика и работят добре. Не забравяйте, че прането на пари е много сложно и комплексно престъпление.

С какво точно се занимава дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС?

Работата на дирекцията е изключително добре дефинирана и хората, които работят в нея, са наясно в детайли с нейното естество. Но, разбирате, че не е добре да се знаят публично тези детайли около дейността на дирекцията предвид нейната специфика. Най-общо, "Финансовото разузнаване" получава доклади за съмнителни операции от задължените лица, изисква допълнителна информация, проверява информацията в докладите и, ако съмнението се потвърди, насочва случаите към компетентните органи.

А работи ли се заедно с НАП, която в последните години има разширени правомощия да получава информация от чужбина за офшорни сметки на български граждани?

Предполагам, че колегите имат добро ниво на сътрудничество и с другите държавни органи с компетенции в материята. Не бих могъл обаче да вляза в детайли. По-важно е обаче да се посочат актуалните промени в законодателството. Има някои неясноти за задължените лица, които е добре да се знаят. С последните изменения отпадна задължението за изпращане и утвърждаване от ДАНС на вътрешните правила на задължените лица. Според мен това трябва повече да изостря вниманието на тези субекти, защото ако преди те можеха да разчитат, че ДАНС ще прегледа и ще отстрани недостатъците и пропуските от вътрешните им правила, то сега това няма как да се случи. Сега, при една последваща проверка от регулатора, ако се установят слабости в правилата, лицата могат да бъдат глобени. Много важни са и обученията, които засега се неглижират от задължените лица. Важно е да се знае и че със законовите промени вече се дава възможност и на други органи, различни от ДАНС, да правят проверки по Закона за мерките срещу изпирането на пари - например Държавната комисия по хазарта, БНБ, Комисията по финансов надзор. При извършването на проверки на поднадзорните им лица те вече ще могат да проверяват и дали се спазват мерките срещу изпирането на пари.

Кажете какво трябва да знае например една банкова служителка във връзка с прането на пари?

Индикаторите са много. Когато има добре разписани вътрешни правила, там са дефинирани и възможните индикатори за съответния задължен субект, на база на които може да се прецени дали има нещо съмнително. Служителите трябва задължително да преминават специализирано обучение за изпълнение на разписаното във вътрешните им правила.

По времето, в което сте работили в ДАНС, имаше ли случаи на проверявани за пране на пари лица на висши държавни длъжности?

Не мога да коментирам.

А защо обществото не получава отчет дали ДАНС е работила през годината по случаи на пране на пари от лица на висши държавни длъжности, чието финансово положение по закон е прозрачно?

Знаете, че тези лица ежегодно публикуват декларации за имущественото си състояние. А това, по какви сигнали се работи, не е коректно да се коментира.

Вярно ли е, че големите международни схеми за пране на пари заобикалят България, защото е малка и периферна държава?

По принцип изпирането на пари е международно престъпление. Трудно може да бъде ограничено в рамките на една държава. За България, като страна от ЕС с развита банкова система, има опасност от преминаване на мръсни капитали, както навсякъде в европейските страни. Най-важното е превантивната дейност. Въпросът не е откъде минават мръсните пари, а как им се противодейства. Колкото по-развита е превантивната система, толкова по-лесно това явление ще се ограничи.

На какво ниво е превенцията на прането на пари чрез банките у нас?

Банковата ни система е на едно отлично ниво в това отношение. И служителите, и банките като цяло са подготвени много добре. Системите им за мониторинг, и вътрешните им правила и процеси са много добре разписани. Според мен банковият сектор е един от най-подготвените по линия на превенцията на изпирането на пари.

А как си обяснявате нашумелия случай с Инвестбанк, която се проверяваше за преминали през нея изпрани десетки милиони долари от държавната петролна компания на Венецуела?

Не съм запознат в детайли със случая и не мога да коментирам.

Четохте ли за другия международен скандал, свързан с прането на пари, в който имаше и българско участие – т. нар. "Руска перачница" (Russian Laundromat)?

Не, не съм запознат с него.

А с какво точно се занимавате в момента?

Компанията, която представлявам, подпомага задължените лица в процеса на превенция на изпирането на пари. Помагаме на задължените лица по линия на провеждане на обучения и изготвяне на вътрешните им правила, оценките на риска и други свързани дейности като част от процеса на изпълнение на изискванията на закона.

Глобите за неизпълнение на мерките не са ли прекалено високи?

Да, глобите станаха много големи – стигат до няколко милиона лева, като е възможно в определени случаи да се стигне и до отнемане на лиценза.

Не бяха ли излишни опашките и хаосът, който се създаде тази година около изпращането на вътрешните правила на десетки хиляди задължени лица в ДАНС?

Законовите разпоредби са направени по преценка на законодателя. Важното е обаче, че законодателят реагира навреме и това, което можеше да се оптимизира, беше направено.

Но отстрани всичко изглежда като една огромна бумащина, която не води до особен резултат.

Превенцията срещу изпирането на пари трябва да ангажира цялото общество. Потенциалните негативни макроикономически последици от това явление са много големи. Могат да се появят необясними промени в паричното търсене, рискове за стабилността на банковите институции, опорочаване на законните финансови транзакции, нарастване на колебанията на международните капиталови потоци и на валутните курсове поради непредвиденото трансгранично прехвърляне на активи. Също така, тъй като насърчава корупцията и престъпността, успешните опити за изпиране на пари накърняват целостта на цялото общество и подкопават демокрацията и върховенството на закона.

А България как седи в международните класации по превенцията на прането на пари?

България стои добре на международно ниво по линия на превенцията и противодействието на изпирането на пари. Имплементираме международното законодателство, работим добре с международните партньори. Държавата обаче не трябва да е сама в тази борба, а трябва всички ние да се включим в нея.

Още от Интервюта