Новият дневен ред: Избори под знака на мигрантската заплаха

Анализатори пред Mediapool: Внушаването на страх работи за национал-популистите и за властта в услуга на задкулисието

Графити в София: Не бежанците ви ограбват, а политиците.

България влиза в президентската кампания с нов дневен ред, доминиран от мигрантската заплаха и от приоритети, присъщи на "прифронтова" държава. Макар че мнозинството от хората нито виждат, нито усещат в ежедневието си новата "заплахата", те са убедени в съществуването ѝ, гледайки новините и слушайки какво говорят политиците. Проучване на "Алфа рисърч" през септември отчете, че главен източник на напрежение в обществото са бежанците и тероризмът, а тревожността от външно-политическата среда надхвърля опасенията, свързани с вътрешно-политическите проблеми, критичността към които е умерен.

 

Това най-вероятно ще засенчи теми като корупцията по високите етажи на властта и липсващите реформи в започващата след седмица предизборна кампания, смятат социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, колегата ѝ от "Галъп" Първан Симеонов, политологът Борис Попиванов и анализаторът Димитър Бечев, потърсени за коментар от Mediapool.

 

Причината е, че с неуредиците в собствената си държава сме свикнали и "не са новина", докато заплахите отвън са новост. Новост, която освен, че плаши избирателите, работи както за национал-популистките формации, така и за властта, защото повечето "хора се хващат за сигурното". Страничен ефект на подобна подкрепа за "стабилността" е размиването на границите между управляващи и опозиция и улесняване на задкулисните властови сделки.

 

Следващата тревожна констатация е, че за избирателя е трудно, ако не и невъзможно, да си състави информирано мнение по темата за мигрантската вълна. Според Първан Симеонов суверенът обаче дори няма да се замисли дали е достатъчно информиран, тъй като българите като цяло не познават това състояние. Като че ли отсъства критично обществено мнение и адекватна медийна среда, в която да проличат реалните рискове и фалшивите заплахи, коментира Борис Попиванов. А Боряна Димитрова отбелязва, че истината е още по-тъжна- информирано мнение по темата нямат голяма част от "българските депутати и политици, какво остава за българските граждани".

 

Ето какво казаха Боряна Димитрова, Първан Симеонов, Борис Попиванов и Димитър Бечев на въпросите, поставени от Mediapool:

 

Смятате ли, че очертаващата се първостепенна роля на темата за мигрантската заплаха и охраната на границата подменя реалния дневен ред на българското общество, след като въпросите за корупцията, обществените поръчки, съдебната реформа и пр. остават на по-заден план?

 

Боряна Димитрова: Смятам, че ще е голяма грешка, ако тези два кръга въпроси изкуствено се разделят и още повече -ако се противопоставят. Напоследък тече една негласна подялба на дневния ред - сигурността преминава на концесия към генералите, левите, националистите и частично - към ГЕРБ, а корупцията, съдебната реформа и пр. - към десните, Реформаторския блок и пр.

Не виждам никаква причина десните и дясно-центристки формации да не формулират смислени, адекватни, основани на международното право и националните интереси политики към бежанците, имигрантите, сигурността. Противното би означавало един толкова важен и чувствителен проблем да бъде обговарян, анализиран и представян пред обществеността само от национал-популистки позиции, което само задълбочава проблема, без да го решава.

Освен това, корупцията и върховенството на закона са много важни елементи на сигурността - независимо дали става дума за канали за трафик на хора, наркотици, контрабанда или др. Хората имат чувствителност към злоупотребата с власт, която изяжда от сигурността на всеки. Затова и двете теми, в своята взаимна свързаност би трябвало да са в центъра на кандидат-президентския дебат.

 

Първан Симеонов: Не, не подменя дневния ред. Темата е нова, звучи опасно за мнозина и е съвсем нормално в такава ситуация тази тема да преобладава. Другите теми, които изброявате – корупция, съдебна реформа, обществени поръчки – те са от изключително значение, ама ние живеем с тях десетилетия наред, те не представляват нещо ново. Чисто и просто мигрантите са новина.

 

И тази новина, разбира се, се ползва с умисъл от полиците в техните действия. Но съвсем очаквано е обществото ни да се интересува повече от новината, отколкото от липсата на новина, с която така или иначе е свикнало, когато става дума за корупция, съдебна реформа и прочие.

 

Борис Попиванов: Мигрантската криза е в реалния дневен ред на обществото. Дилемата "визи за турците или стрелба с мигрантски пистолет" си стои, с ултиматуми, крайни срокове, взаимни заплахи и обвинения. Отделен въпрос е, че темата въобще не се разглежда в цялата ѝ сериозност, а става обект на лекомислено внушаване на страх или още по-лекомислено симулиране на дейност. Още преди три години можахме да се убедим, че нашите институции нямат готовност за този проблем, че се застъпват правомощия, прескачат отговорности, губят ресурси. Не мисля, че нещо се е променило драстично, а вечно недовършената и сама по себе си недостатъчна ограда израсна като символ на управленска некадърност - и то именно в този мандат. А другите теми, които споменавате, си стоят в дневния ред, те не могат да бъдат изтрити оттам, защото са част от всекидневието. За да получат централно място, обаче, е необходим някакъв минимален консенсус какви резултати искаме и с какви средства сме готови да ги постигнем. Мисля, че масовото впечатление е не за консенсус, а за разделение на проблемите на "наши" и "ваши", сякаш всеки иска да бори корупцията, но корупцията на другите, всеки е против мошеническите обществени поръчки, но само онези, които лично не е спечелил, всеки иска ефективно правосъдие, но не и за себе си и своя кръг. Така и ще продължи.

 

Димитър Бечев: Въображаеми заплахи изместват общественото внимание от същинските теми и въпроси. Мълчанието по повод КТБ, където потънаха милиарди, стъписва. Същевременно се размахват някакви суми, които Юнкер бил благоволил да отпусне, за да спаси България и ЕС от неминуемото нашествие. Злоупотребата с КТБ и милионите за АЕЦ "Белене "страхуват" Борисов, а сигурно и други, на фона на наближаващите избори.

 

За какъв тип политици и политики работят новите "военно-фронтови" приоритети? Превръщат ли се във фокус на предизборната кампания?

Боряна Димитрова: Колкото по-повърхностно и апокалиптично се представят проблемите от новата "бежанска реалност", толкова по-силно работят те за национал-популизма. Но ако спрем дотук ще сме казали само половината истина. Не можем да не си даваме сметка, че десет години след присъединяването ни към ЕС, Европа не е онзи идиличен бряг, до който доплувахме. Сега е желан бряг за хиляди други хора. И според всички експертни мнения, тази реалност ще продължи с години.

Именно заради това "доброволното" оставяне на бежанската тематика на националистите е не просто вредно, а пагубно. Тревожното е, че хората знаят за "крайните" предложения и ограждения, но много малко знаят, как стратегически ще се решават тези проблеми и как присъствието и. те ще влияе на нашите си, български проблеми.

Първан Симеонов: Отговорът е очевиден – новите "приоритети" работят за властта и за националисти. Националисти е ясно защо. Колкото до властта – в такава ситуация всеки гледа да се хване за познатото. Познатото от известно време обикновено е Борисов.

 

Борис Попиванов: Работи предимно за Бойко Борисов. Той положи доста усилия да представи себе си като единствен гарант на стабилността в страната. Оттук нататък на него му става по-лесно да раздухва заплахи и страхове, за да предлага собственото си управление като решение. И другите партии опитват да влязат в тази игра, за да вземат нещо за себе си - та дори и в речника на ДСБ изплува думата "патриотизъм". Всеки претендира да защитава хората - кой със задължителна казарма, кой с нови оръжия, кой с по-активна дипломация. Но цялостният сюжет продължава да изглежда така, че да подчертава уж незаменимостта на Борисов. И малцина ще погледнат по-навътре, за да видят, че вместо решения ни се предлагат постоянни и некоординирани отстъпки, компромиси, пиар инициативи, голи обещания и амбиции да се харесаме на всички "началници".

 

Димитър Бечев: Не бих се учудил темата за граничния контрол и бежанците да набере скорост след номинацията на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. Така ще се обере вот от Патриотичния фронт, може би и левицата.

 

Може ли да се смята, че българските граждани са в състояние да си формират информирано мнение по темата?

Боряна Димитрова: Според мене, истината е и по-тъжна, и по-нелицеприятна от допускането, което се крие във въпроса ви. Информирано мнение по темата нямат голяма част от българските депутати и политици, какво остава за българските граждани. Проучванията ни показват, че страховете на хората нарастват почти право пропорционално на интензивността на катастрофичните медийни публикации. Добрата новина все пак е, че макар и притеснени, българите не са радикализирани. Инстинктът замества информираността.

Първан Симеонов: Темата е международна, второ е военна. Това са теми, които не предполагат широка осведоменост сред публиката. На този фон не се учудвам, че едва ли има широка информираност сред обществото ни. Даже не бих казал, че има някаква омраза. По-скоро има страх пред неизвестното, от новото и разбира се, от "другото".

 

Иначе – ясно е, че политическите сили слагат своя отпечатък върху това. Но ние като че ли свикваме да нямаме информиран избор по важните теми. Например важната тема кой е кандидатът а президент на управляващата партия не ни дава възможност за информиран избор. За битката за ООН – понеже тя е в полето на великите сили, пак нямаме възможност за информиран избор. Нямаме възможност за информиран избор и по темите свързани с корупцията, защото някак си всичко остава на тъмно. Така че ние като общество едва ли се трогваме от това, че някой не ни дава възможност за информиран избор или въобще за избор.

 

Борис Попиванов: Категорично не. Като че ли отсъства критично обществено мнение и адекватна медийна среда, в която да проличат реалните рискове и фалшивите заплахи. Водещи телевизии преповтарят как не бива да допускаме стотици хиляди мигранти да се изсипят на летище София, като ново издание на десанта в Нормандия - и започва да ни се струва, че е достатъчно правителството да затвори летището след консултации с някои европейски лидери, за да си отдъхнем. В същото време разбираме как ни дават 160 милиона да пазим границата, а те после излизат не точно 160 милиона и не само за границата. Радваме се как сме подхванали газовия хъб и почти пропускаме как евентуалното предпроектно проучване ще продължи до края на 2017 г. Разказват ни как можем да рестартираме "Южен поток", макар и без да изслушаме опроверженията на руската страна. Обнадеждаваме се как можем да обжалваме неустойката за "Белене" и не обръщаме внимание, когато експертите отхвърлят юридическата състоятелност на подобен вариант. Обясняват ни как Виктор Орбан твърдо стои зад нас, за да чуем после от говорителя му как ни реже за Шенген. Няма за продължавам, само маркирам абсурдната среда, в която информираното мнение по въпроса какво се случва на практика е доста дезинформирано.

 

Димитър Бечев: За съжаление, най-вероятно не.

 

Какви са рисковете, ако кандидат-президентите преиграят с посланията за заплахи?

Боряна Димитрова: По принцип, преиграването със заплахи може да тласне обществените настроения в една от следните три посоки - подкрепа за национал-популисти, подобно на други европейски страни; демобилизация и апатия, заради невъзможността на политиците да представят изход; ръст на паравоенните формирования и саморазправи, заради напомпваното убеждение, че държавата не се справя със заплахите. Вероятно в края на кампанията ще наблюдаваме по малко и от трите, но липсата на готови и лесни решения ще играе сдържаща роля.

Други теми - като битката за ООН, заплащането на реакторите за АЕЦ "Белене", санкциите срещу Русия - ще играят много по-поляризиращи роля и те могат да се превърнат в силни акценти на президентската кампания.

 

Първан Симеонов: Ако някой прекали или преиграе с посланията за заплахи, ще налее масло в огъня и може да отблъсне избирателите. В такива ситуации хората гледат да се държат на сигурното и не мисля, че биха заложили на кандидати, които има опасност още повече да "ръчкат" случващото се.

 

Мисля, че поне на този етап преигралият с тази тема по-скоро ще загуби, тъй като ще изплаши хората. Мисля също, че публиката ще заложи на този кандидат, който ѝ каже "спокойно, всичко ще бъде наред".

 

Борис Попиванов: Всяко преиграване може да доведе до това да спрат да ти обръщат внимание. Политиката на сеене на страхове все пак е доста ефективна. За да не дойде най-лошото, хората често са склонни да преглътнат бедността, беззаконието, стагнацията и всички луксове на живота в България, само и само да ги защитиш. Но това са кухи защити. Ще ми се да вярвам, че в една президентска кампания трябва да има място и за продавачи на надежда, не само за фабриканти на страхове.

Димитър Бечев: Рисковете са, че атмосферата на нетърпимост в обществото ще расте. След бежанците, наред ще са малцинствата, различните ...

 

До каква степен подобна тематика ще отклони фокуса от нереализираните реформи у нас и затова ли ще се ползва или причината е друга?

Боряна Димитрова: Един добър и силен политик не може все да се оплаква, че някой му издърпва килимчето с дневния ред. С риск да се повторя, ще кажа пак, че четирите теми - сигурността, върховенството на закона, независимостта на институциите и благосъстоянието са тясно свързани. Самият факт, че за българите корупцията е заплаха, почти равна по сила на бежанската вълна, говори, че вътрешните проблеми не могат да бъдат изместени. Просто трябват познания и ангажираност, за да бъдат решавани в една много по-сложна среда.

 

Първан Симеонов: Може. Даже подобна подобна ситуация навън благоприятства съмнителните съюзи между големите партии, защото при външни заплахи винаги го има нагона "дайте да се обединяваме вътре". А "дайте да се обединяваме" означава да останем без опозиция, а оставането без опозиция означава по-лесно да се краде. Иначе казано – подобна ситуация благоприятства "още от досегашното".

 

Ако трябва да сме докрай прецизни, с идването на Корнелия Нинова начело на БСП, партията ѝ показва по-голяма енергия в опозиционността, но другите теми - като например реформи, отпаднаха и останаха назад сами по себе си. И за това не е нужна мигрантската вълна, самата дума "реформа" девалвира. Наскоро чух някой от ГЕРБ да казва, че партията възнамерявала да продължава реформите. Първо – в началото на този мандат ГЕРБ говори като дясна партия, реформаторска партия, евроатлантическа партия, а сега говори като центристка партия, партия на статуквото, като балансьорска, а не съвсем евроатлантическа партия.

 

Борис Попиванов: Фокусът отдавна е отклонен. Когато направиха това правителство, оправданието за сложната му формула беше, че то ще носи стабилност и реформи. Стабилността, както виждаме, е крайно съмнителна. А реформите лека-полека отпаднаха. В първата година на мандата се спореше коя реформа се движи по-бързо, коя е половинчата, коя е подменена. В началото на втората година по инерция още се говореше тук-там за някакви реформи, антикорупционни, антитерористични, в изборното законодателство. После всичко се оплете и вече дори не споменаваме за реформиране. Та какви реформи, ще възрази властта, всеки момент може да ни се случи най-лошото като държава, трябва да спасяваме сигурността. Не знам какво ще спасим, но свикваме с мисълта, че България ще оцелява нататък непроменена и само с помощта на нови заеми.

 

Димитър Бечев: Точно такъв ще е ефектът. Ще се използва за отклоняване на вниманието, а освен това за евтини дивиденти. Страхът се продава лесно. А загубата ще е дългосрочна и при това за цялото общество.

Още по темата
Още от Интервюта

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?