Няколко въпроса без отговор за болтовете от колата на Лозан Панов

Два дни след огласения от Военно-окръжната прокуратура отказ за образуване на разследване по случая с липсващите и разхлабени болтове от колата на НСО, предоставена на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, въпросите са много повече, отколкото отговорите.

Всъщност, държавното обвинение отговори на един-единствен въпрос – ще образува ли разследване? Не.

Защо?

От дългото 14 страници постановление на полк. Спас Илиев се разбра, че разследване би могло да има, ако той бе открил данни, че болтовете на задната лява гума на "Мерцедес"-а, ползван от Панов, са развити умишлено от някого. Такива обаче нямало. Нито за зловредна намеса от страна на служители на НСО, нито за такава от "трети лица".

Въпреки че полк. Илиев бе категоричен в мнението си, че досъдебно производство не трябва да има, той все пак разсъждава над вероятните причини за инцидента.

Как?

След като няма шанс болтовете да са разхлабени умишлено, значи всичко е станало случайно. Такава е елементарната логика. Не и според полк. Илиев. Защото той едновременно допуска и отхвърля двете възможности, прилагайки взаимно изключващи се аргументи.

"Няма никакви данни за умишлено повреждане на лекия автомобил от трети лица. Като се изключи тази възможност, остават две вероятности за получаване на повредата – предизвикано от неравностите по пътя саморазвиване на болтовете (с ниска степен на вероятност предвид експертното мнение, че шумът трябва да се засилва) или нарочно развиване на болтовете от страна на самия служител при НСО (за което също няма достатъчно данни)", пишеше в постановлението на Военно-окръжната прокуратура.

От аргументите на полк. Илиев излиза, че първата вероятност се аргументира от две независими една от друга експертизи (по думите на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова – бел.ред.), според които е възможно болтовете на задната лява джанта да се саморазвият при шофиране с висока скорост по път с неравности и множество завои "с малък радиус на завиване".

Тази хипотеза обаче се отхвърля от същите тези експерти, които твърдят пред разследващите, че звукът от саморазхлабващи се болтове не е такъв, какъвто го описват Панов и шофьорът му.

Другата версията (че гардът на Панов умишлено е развил болтовете – бел.ред.), която на практика отхвърля основната (че няма умишлена човешка намеса – бел.ред.), пък е обяснена още по-мъгляво. Дори абсурдно.

Полк. Илиев надълго и нашироко се е занимал с начина, по който охранителят на Панов му е бил зачислен от НСО – тъй като двамата се познавали от "детски години" и председателят на ВКС сам пожелал именно този служител.

Тази част от постановлението на военния прокурор няма общо нито със самия инцидент, нито с целта на проверката, освен ако полк. Илиев не подозира, че охранителят на Панов и негов познат от детинство не е инсценирал инцидента. Такова твърдение обаче липсва в постановлението. Присъства само като внушение, което така и не бе изречено на глас от никого.

В крайна сметка какво установи прокуратурата...

Какво?

На практика – нищо. Още повече, че самата Румяна Арнаудова призна, че на експертите, дали заключения по проверката, изобщо не е бил поставян въпросът – дали развиването на болтовете е резултат на човешка намеса?

От разясненията ѝ стана ясно, че подобна задача не била логичнa, защото те били технически лица, а с отговора на този основен за проверката въпрос се занимават само разследващите. Посредством гледане на записи от охранителните камери в гаража на НСО и четене на дневници за дежурствата в службата.

Дали обаче това е достатъчно, за да е сигурна прокуратурата, че болтовете на са развити умишлено по време на пътуването на Панов до Берковица и обратно, например? Въпросът е риторичен.

Допълнителен детайл към цялата тази картинка е отговорът на дистрибуторите на "Мерцедес" за България от "Силвър стар моторс" на запитване на "Капитал". Според него твърдението, че болтовете могат да се саморазвият при шофиране на път с неравности и много завои, всъщност е редактирано от самата прокуратура. Защото заключението на експертите от "Силвър стар моторс" е било, че това е възможно, но само ако болтовете не са били затегнати предварително. Която част не присъстваше в постановлението на полк. Спас Илиев.

Дали тази липса се дължи на факта, че постановлението е било редактирано лично от Арнаудова преди да бъде публикувано (видно от мета данните на текстовия файл – бел.ред.), или на някаква друга причина, така и не стана ясно.

Кой?

Така идва ред на основния въпрос – кой има интерес този случай да бъде потопен в блато от въпроси без отговор, от догадки, взаимно изключващи се хипотези и внушения?

Първата вероятност е, че най-голям интерес от това има прокуратурата. Защото тезата, че болтовете са се саморазвили, напълно я освобождава от отговорността да разследва евентуален опит за сплашване, предупреждение или, не дай, Боже, атентат.

Освен това, едно разследване на умишлен опит за предизвикване на инцидент с колата на председателя на ВКС, образно казано, би наляло вода в мелницата на Панов. То несъмнено би станало допълнителен довод в противопоставянето на върховния съдия срещу статуквото в съдебната власт и тезата му, "че не в държавата има мафия, а мафията си има държава".

Друг много вероятен печеливш от липсата на разследване е шефът на НСО Ангел Антонов. Както и неговият пряк ръководител – президентът Румен Радев. Все пак никой не би искал да стане публично известно, че ръководи държавна служба за охрана, която допуска подобни инциденти.

Всички тези разсъждения обаче остават само на ниво хипотези. Благодарение на очевидното нежелание на прокуратурата да води задълбочено разследване по случая.