Няма контрол върху финансирането на партиите в България

В момента не съществува система, целяща идентифициране на реална или предполагаема свързаност между политическите партии и икономическите субекти. Това се казва в доклада за българската ситуация, изготвен от Стефан Говен, шеф на отдел "Политически партии" към френската Национална комисия по отчетността на предизборните кампании и политическите партии. Докладът е писан по молба на българското Министерство на правосъдието.

Според него българският Закон за политическите партии има редица забрани, които са записани без да е изяснено как ще бъдат контролирано тяхното спазване. Докладът засяга основно финансовия контрол върху българския политически живот.

Говен разглежда "значимото присъствие на сивата икономика" и големи кешови потоци като основно препятствие, което властите трябва да преодолеят, за да се наложи ефективно наблюдение върху политическите партии. Той препоръчва да се въведе задължително сигнализиране на прокуратурата, ако при вътрешен одит се установят престъпни деяния. Според него контролът на компетентните органи трябва да бъде разширен и върху счетоводната документация.

Заради големия процент на сивата икономика в България има "минимум проследимост" на паричните потоци, се казва в доклада. Според френския експерт увеличаване на публичното финансиране е логичната мярка в противовес на забраната за финансиране от юридически лица. Той препоръчва и задължителен отчет за употребата на субсидията.

Предлага се партиите да бъдат задължени да използват само по една банкова сметка по време на своите кампании с цел по-лесно проследяване на паричните потоци. Към тези мерки трябва да бъде прибавена специфична счетоводна рамка, която да създаде възможност за опростено представяне на основните елементи от финансирането на партии пред обществеността.

Експертът цитира становище на председателя на Сметната палата Валери Димитров, който заявява, че институцията не достатъчно независима по отношение на парламента, тъй като членовете на палатата са бивши депутати и свързани с партиите.

"Начинът на определяне на членовете и настоящата организация на българската Сметна палата предполагат недостатъчната и независимост по отношение на партиите и депутатите и може би недостиг на средства", коментира Говен.

Той препоръчва въвеждане на независима от останалите власти комисия по подобие на френския модел, която да проверява партиите. Решенията на тази институция да подлежат и на съдебен контрол.

"По този начин тя е предпазена от всякакъв риск от отклонение от правилата поради партийна пристрастност", се казва още в доклада.

Френският експерт отчита, че ограниченията пред регистрацията на политическите партии в България също не работят. Дебатът за "мъртвите партии", които само използват държавна субсидии, без да развиват политическа дейност, бе актуален след последните местни избори. Говен коментира, че сега записаното задължение регистрацията на политическа партия да е придружена от подписите на 5000 членове, не е ефективна, защото в България и сега има 400 регистрирани формации. Така всеки четвърти българин се оказва партийно ангажиран.

Предлага се контролът в тази посока да се осъществи чрез задължаване на партиите да представят в съда копие от протокол от събранията на своите управителните органи.