Няма строителен картел според браншовата камара

Близо половината от парите в сектора през 2015 г. са отишли в големите фирми

Няма картел в строителният сектор у нас., заявиха от Камарата на строителите в България (КСБ) в разпространено становище в петък.

Поводът е изказването на бившия финансов министър Симеон Дянков, според когото картелът при големите обществени поръчки в строителството е очевиден. "Крупните обществени поръчки в строителството редовно се печелят от пет фирми", които имат "огромна успеваемост – над 93-95%", каза Дянков. Без да посочи фирмата, той заяви, че от участие в 400 търга една компания е спечелила 390 от тях в последните девет години.

"В тази връзка считаме за необходимо да реагираме на опита за внушения в публичното пространство за наличие на картел в строителството. Така се формират негативни обществени нагласи към сектора, който има най-голям принос в икономиката на страната и създава най-много работни места", се казва в позицията на КСБ.

Прочитът на данните

Камарата напомня, че всеки месец прави мониторинг на обществените поръчки. Той се изготвя на базата на статистическите данни, публикувани на официалната страница на Агенцията за обществени поръчки.

За 2015 г. сключените договори по обществени поръчки с предмет строителство са 2840 за  2.636 млрд. лв. От тях  1137 отиват при малки компании по критерий "персонал" и са на стойност 285 млн. лв. Сключените договори от средни фирми са 1222  за 1.4 млрд. лв.

Големите строителни компании у нас според критерия за персонал са 50. Броят на сключените договори с тях е 401 на обща стойност 1.3 млрд. лв. От тях 294 договора за 345 млн. лв. са сключени от 46 компании, а 107 договора на стойност 985 млн. лв. са сключени от 64 консорциума.

"Както е видно от посочените данни, липсва концентрация на обществени поръчки в определени фирми, а твърдението, че "крупните обществени поръчки в строителството редовно се печелят от 5 фирми", е абсолютно безпочвено", се казва в позицията на строителната камара.

Големите в бранша

Големите компании в строителния бранш са няколко. От години лидерската позиция се държи от групата "Главболгарстрой" (ГБС) на Симеон Пешов, почетен председател на КСБ, независимо от това кой е на власт. През последните години групата прави обороти от 210 млн. лв. до рекордните 368 млн. лв. през 2014 г. Това сочи класацията на "Капитал 100" на базата на приходите на компаниите в сектора.

Под ГБС, в зависимост от политическата конюнктура, подгласниците се менят. По времето на първия мандат на Борисов голям скок направи "Трейс груп" на Николай Михайлов с обороти от 160 – 170 млн. лв. през 2012 и 2013 г.  В момента обаче протекциите към тази група са оттеглени, а Борисов демонстративно не присъства на рязането на лентите на техни обекти в края на миналата година.

По-добри резултати от "Трейс" по време на първия мандат на ГЕРБ имаше единствено "ПСТ Холдинг" с обороти от 187 млн. лв. за 2012 г. и от 235 млн. лв. за 2013 г. По това време  компанията беше все още под контрола на хазартния бос Васил Божков, докато днес зад нея стои депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на Първа инвестиционна банка

Най-видимият възход през последните две години е при "Водстрой 98" и "Джи Пи Груп", за които има "обосновани съмнения", че първата е свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски, а втората с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев, по думите на премиера Бойко Борисов.

За 2014 г. "Водстрой 98" се изкачи от 9 на 2 място с оборот от 162 млн. лв. в класацията на "Капитал 100". Компанията направи невероятен скок само за две години от средна компания с оборот от 36 млн. лв. до втората по сила, с претенции за 2015 г. да излезе номер едно. Финансовите отчети на дружествата за миналата година все още не са публикувани.

"Джи Пи Груп" затварят челната тройка с оборот от 153 млн. лв. за 2014 г.

Другата компания която се радва на голям възход по времето на втория мандат на Борисов е варненската "Хидрострой", която в края на първия мандат на ГЕРБ премести централата си в София. Зад компанията стои бившият пътен шеф от времето на тройната коалиция Велико Желев.

През последната година ярко се откроява и разрастването на благоевградската "Агромах". От регионален играч, тя се превърна в национален фактор с довършването на няколко магистрални участъци на чужди компании и спечели нови отсечки. Преди дни обаче прокуратурата обяви, че я разследва за укриване на ДДС.

Така е и в Европа

"Регистърът на Агенцията за обществени поръчки е общодостъпен и е учудващ фактът, че публични личности си позволяват да правят изявления, които не почиват на реални данни", смята браншовата камара.

Те уточняват, че практиката не само у нас, но и в Европа, е "големи проекти да се изпълняват от ограничен брой големи компании".  Причината е, че "изпълнението на големи строителни обекти предполага наличието на сериозен финансов ресурс, определен опит и техническа и кадрова обезпеченост". "Такива са и изискванията по обществените поръчки в строителството", се казва в съобщението на КСБ.

За да покрият тези изисквания българските фирми се сдружават в консорциуми, като често в тях водещ партньор е голяма чужда фирма, посочват от камарата. Друг важен факт е, че по изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти като подизпълнители работят десетки малки и средни фирми, допълва се в позицията.

Към момента в строителния бранш са заети около 130 000 души. Предварителните данни за развитието на сектора за януари 2016 г. показват спад на строителната продукция от 10.7% на годишна база. Това ще доведе до съкращение на реципрочен процент работници с всички последици от него, предупреждават от КСБ.

Строителният бранш не е забравил кризата от 2010 г., която предизвика решението на тогавашния финансов министър Симеон Дянков да не плати 10% от 450 милиона задължения на държавата. Това доведе до фалит на много малки и средни фирми и съкращение на персонал, припомня организацията.

Камарата на строителите подкрепя новия Закон за обществените поръчки и е готова за конструктивен диалог и предоставяне на институциите на експертен потенциал, особено по отношение на превантивния контрол.

КСБ ще продължи да упражнява стриктен мониторинг върху търговете в строителството и ще сигнализираме за всички пропуски отговорните органи и обществеността, позовавайки се на фактите и далече от политическото говорене.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес