Обама получи ключова политическа подкрепа за удар срещу режима на Асад

Президентът Барак Обама получи подкрепа от ключови политически фигури за военен удар в Сирия. Планът му за "ограничена" военна операция цели да накаже президента Башар Асад за смъртоносната химическа атака срещу сирийски граждани на 21 август.

На среща в Белия дом с лидери на демократите и републиканците в Камарата на представителите и Сената Обама заяви във вторник, че интервенцията ще е ограничена по мащаб и цели и няма да следва модела на дългите войни в Афганистан и Ирак.

Президентът е уверен, че Конгресът ще подкрепи военни удари срещу цели на режима в Сирия.

"Представяме си нещо ограничено. Това е нещо пропорционално. Операцията ще намали възможностите на режима на сирийския президент Башар ал Асад да използва химически оръжия", заяви Обама.

Той каза още, че има и подготвена стратегия, която трябва да разшири възможностите на сирийската опозиция.

Председателят на контролираната от републиканците Камара на представителите Джон Бейнър заяви, че ще подкрепи призива на президента Барак Обама за военни удари срещу Сирия.

"САЩ трябва да отговорят на използването на химическо оръжие", каза Брейнър.

Преди това сенаторът републиканец Джон Маккейн също даде подкрепа за военна намеса, като отбеляза, че ако "Конгресът отхвърли резолюция като тази, след като президентът на САЩ вече се е ангажирал с действия, последиците биха били катастрофални".

Председателят на сенатската комисия за външни отношения Робърт Менендес прогнозира от своя страна, че ще се достигне до съгласие, но ще има корекции в предложената от администрацията на Обама резолюция за военна намеса.

"В крайна сметка тя ще отрази баланса между нуждата да се действа и действия по начин, който покрива целите ни и не създава дългосрочна ситуация с отворен край и войски на място", каза сенаторът демократ Менендес пред Си Ен Би Си.

Очаква се държавният секретар Джон Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл да представят аргументите на администрацията на Обама за военни действия на САЩ на изслушването в Сената по-късно във вторник.

През уикенда президентът Барак Обама обяви, че е взел решение за военен отговор, но ще иска и съгласието на Конгреса. Британският премиер Дейвид Камерън по-рано вече загуби преден вот, като парламентът не даде разрешение за намеса в Сирия.

Френският президент Франсоа Оланд, който до момента даваше твърда подкрепа на плановете за военна операция в Сирия, във вторник коментира, че ако Конгресът на САЩ гласува против военна операция срещу Сирия, Франция също няма да се намеси.

Оланд призова Европа да се обедини по сирийския въпрос и изрази увереност, че тя ще го направи.

Германският канцлер Ангела Меркел коментира във вторник, че единна международна реакция е малко вероятна, но и най-малкият шанс за постигането ѝ трябва да се използва.

В реч на последното заседание на парламента преди изборите в Германия на 22 септември, Меркел заяви, че досега Съветът за сигурност на ООН е бил "блокиран особено от много твърдата позиция на Русия и Китай".

Москва и Пекин подкрепят режима на Башар Асад и на този етап не приемат твърденията на САЩ, НАТО и други западни страни, че силите му стоят зад химическата атака в Сирия.

От Европейския съюз заявиха, че международната общност трябва да изчака инспекторите на ООН да приключат доклада си за използването на химически оръжия в страната.

"Разбира се, ние осъждаме по най-категоричен начин това нападение и призоваваме международната общност да предприеме решителни действия...Но, преди да го направим, нека изчакаме окончателните данни да бъдат събрани, най-вече от инспекторите на ООН, каза Майкъл Ман, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Аштън също изчаква доклада на ООН, преди да обвини сирийския режим, допълни Ман, но каза, че няма "доказателства за обратното".

Необявени израелско-американско тестове повишиха напрежението

На този фон във вторник Израел проведе съвместни ракетни тестове със Съединените щати в Средиземно море без да ги обяви предварително, което доведе до повишаване на напрежението около Сирия на фона на очакваните военни удари в отговор на употребата на химическо оръжие от страна на силите на президента Башар Асад.

Липсата на информация за провежданото учение предизвика недоумение в международната общност. Москва обяви, че две ракети са паднали в Средиземно море, и предположи, че те може да са били изстреляни от американски военни кораб. НАТО също нямаше информация за тестовете.

По-късно от Израел съобщиха, че е проведено изпитание на финансираната от САЩ израелска система за противоракетна отбрана "Хец 2", известна още като "Ароу 2" (Стрела 2). За първи път е била изстреляна пробно версия на радарната ракета "Анкор" (на иврит), разновидност на ракетата "Спароу" ("Врабче").

Тя не се е отклонила от планираната треактория и е засякла и проследила зададената цел. Изпитанията били проведени в Средиземно море и военновъздушна база в Централен Израел.

От Пентагона също потвърдиха провеждането на съвместни ракетни изпитания с Израел.

Съединените щати, които имат военни кораби в Средиземно море, обмислят удари срещу Сирия в отговор на предполагаемото нападение с химическо оръжие край столицата Дамаск на 21 август, за което обвиниха режима на президента Башар ал Асад. Президентът Барак Обама обяви, че е взел решение за военен отговор, но ще иска и съгласието на Конгреса.

Милиони бежанци от една разрушена страна

Войната в Сирия продължава, като правителствени войски изтласкаха силите на опозицията от град Ериха в сирийската провинция Идлиб. Градът има стратегическо значение, тъй като сега силите на президента Башар Асад ще могат да възстановят пътищата за снабдяване между крайбрежния град Латакия и военнослужещите в Идлиб.

Вече над 2 милиона сирийци са избягали от гражданската война в Сирия.

Агенцията на ООН за бежанците съобщи, че на 3 септември 2012 година регистрираните сирийски бежанци са били едва 230 671 души, но оттогава броят им се е увеличил десет пъти.

Освен 2-та милиона сирийци, които живеят като бежанци, още 4.25 милиона души са напуснали домовете си и са се преместили в други райони на страната.

В сирийския конфликт над 110 000 души са загубили живота си.

Близкият до властите сирийски вестник "Ал Уатан" пък публикува проучване на експерт по недвижими имоти, според което възстановяването на опустошената от кървавия конфликт страна ще струва 73 милиарда долара.

Бомбардировките, боевете и саботажите са разрушили за две години напълно или частично 1.5 милиона жилища.

Страната ще се нуждае от 10 000 строителни обекта, на които да работят 30 строителни фирми, 15 000 камиона и 10 000 бетоновоза. Нуждите от бетон ще възлизат на 400 милиона кубични метра, а от желязо - на 30 милиона тона.

Не по-малко от 6 милиона работници трябва да бъдат мобилизирани за работата на тези обекти, се казва в проучването.