Офертата на Кунева: Борисов и РБ да препотвърдят брачните клетви

Партията на Меглена Кунева ДБГ и здравният министър Петър Москов, който се отметна от партията си ДСБ и предпочете да остане в управлението, предприеха кризисни ходове, за да легитимират собственото си участие в него като гаранция на "неизбежност" на реформите. Премиерът Бойко Борисов се включи в акцията с уверения за "приятелство" и "първа дружба" към Радан Кънев и ДСБ.

Пет дни след като ГЕРБ и ДПС дружно бламираха съдебната реформа, която бе програмен приоритет на Реформаторския блок (РБ), вследствие на което министърът на правосъдието подаде оставка, а ДСБ излезе в опозиция, премиерът Бойко Борисов и лоялните му членове на РБ се стремят да внушат, че нищо особено не се е случило и криза няма.

Обявеното в понеделник решение на ДБГ да продължи подкрепата си за правителството не е изненада. Освен любимия на премиера аргумент за стабилността на държавата, ДБГ добави и един свой – участието на РБ в управлението било "гаранция за неизбежност на реформите".

Няма отговор на въпроса защо тази "гаранция" не проработи при второто четене на конституционните промени миналата сряда.

За да не звучи позицията им като обикновен колаборационизъм, ДБГ поставят нещо като условие – предлагат на РБ и ГЕРБ "декларация за подкрепа на правителството, съдържаща ясен ангажимент, че през първите 6 месеца на следващата година ще бъдат постигнати видими резултати" в няколко приоритетни области.

Изброените приоритети са общи приказки за приемане на закони и мерки, които и без това със сигурност ще бъдат гласувани. Очевидно това трябва да бъде "продадено" на  разбунилите се избиратели на Блока като "видими резултати".

Резултатът от упражнението е ГЕРБ и РБ да влязат в нова процедура на съвместно обсъждане и одобрение на управленски приоритети и на 13-ия месец от сключването на коалиционното споразумение да препотвърдят "брачните клетви".

Бойко Борисов с радост би се включил в ритуала, който ще го презареди с реформаторската легитимност, която той и партията му окончателно изгубиха в момента, в който бламираха съдебната реформа и нейният основен двигател Христо Иванов подаде оставка.

Повторното обричане на ГЕРБ в "реформите" ще поддържа имиджа на управлението, но има и още една съвсем немаловажна задача – да убеди и Европейската комисия, че няма отстъпление от "реформите".

Шестмесечният срок, набелязан от ДБГ, е изключително удобен, защото в средата на 2016 г. и ГЕРБ, и РБ, ще могат да се поздравят с приетите закони (независимо от наличието или отсъствието на резултати), и двете формации ще могат да поемат към президентските избори от висотата на осъществените "реформи".

Бойко Борисов, който риташе топка, докато парламентът гласуваше ключовите промени в Конституцията и показа достатъчно ясно къде стои съдебната реформа в личната му йерархия на приоритетите, в понеделник демонстрира личната си симпатия към Радан Кънев и партията му Демократи за силна България (ДСБ).

"Как да възприемам ДСБ като опозиция като с Радан в неделя бяхме първи приятели? До вчера сме били първа дружба с цялото си доверие и разбиране. Аз не тая нищо лошо към партията. Как да приема, че е като тези, които ме мразят и искат да ме унищожат", коментира той рамо до рамо със здравния министър Петър Москов.

"Убеден съм в техния разум, защото това са едни от най-интелигентните хора, събрани в тази партия. По-емоционални са може би", отбеляза снизходително Борисов.

И на всичкото отгоре ги е разбрал - ДСБ са искали да покажат, че на всяка цена трябва да се случат дадени надграждания на дадена реформа: "Получи им се, защото отзвукът е много голям и сега оттука нататъка с разум и толерантност, мисля, че може и да успеем. В политиката има правило "Никога не казвай никога".

Борисов великодушно допълни, че не се чувства предаден от ДСБ и че няма да иска оставките на областните управители и представители им в управлението.

"В здравеопазването се случват добри неща, защото Реформаторският блок, ГЕРБ и други политически сили са сключили споразумение и са взели управлението“, заяви от своя страна здравният министър.

"Напуснах заместник-председателския пост на ДСБ, защото не съм съгласен с политиката на това Национално ръководство, което води до изолация и капсулиране на партията и я лишава от възможността да влияе върху управлението на държавата", обясни позицията си Москов.

Неговото решение да остане на министерския пост и да бламира партията си и нейния лидер Радан Кънев в този критичен момент подкопава позицията на ДСБ. Тя остава изолирана от СДС и ДБГ и трябва да решава – за пореден път – дали има смисъл да остава в РБ.

Големият отсъстващ в мотивацията и на Меглена Кунева, и на Петър Москов, а преди това и на СДС и лидера им Божидар Лукарски, са избирателите и симпатизантите на Реформаторския блок.

От миналата сряда жълтите павета отново са окупирани от протестиращи граждани. Числеността им не е същата като през юни 2013 -та (протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС), но подкрепата, която получават от множество други хора, както и от анализатори и коментатори, доказали своята съпричастност към каузата на реформите, са многозначителен сигнал, че обществото има нужда от реална политическа алтернатива на продължаващия модел "Кой" и че ако РБ се дистанцира от тази си мисия, рано или късно ще я поеме някой друг. Лошата новина за РБ е, че спасявайки сега апартчиците си, които несъмнено искат да останат във властта, губи доверието на избирателите си, а те, както е забелязал и Бойко Борисов, са интелигентни хора.

Другият голям отсъстващ в мотивацията на Кунева, Москов и пр., са съдиите, които безпрецедентно излизат на символични демонстрации пред Съдебната палата заради приетите конституционни поправки, които ограничават независимостта на съдиите.

Патетичните слова на Меглена Кунева за укоряване и задълбочаване на съдебната реформа бият на кухо, тъй като предстоящото гласуване на съдебния закон вече е предопределено от ограниченията, зададени от конституционните промени.

Готовността на ДБГ "да инициира широки дебати за следващи конституционни промени, включително и по въпроси, които не събраха достатъчна подкрепа в рамките на настоящата конституционна дискусия", звучи като предизборно обещание за следващи парламентарни избори. След които, между другото, Борисов с облекчение ще се лиши от приятелчетата си от РБ, ако неговият изборен резултат позволява това.