“Осама е научил повече от Ленин, отколкото от Мохамед”

Във времена, когато заплахата от ислямисткия тероризъм става все по-остра, сме склонни да забравяме, че през 20 век терорът бе средство, използвано в широки мащаби и от светски режими. Днес свързваме самоубийствените атентати автоматично с мъченическа жертвоготовност и с вярата във вечен живот в рая. Но атентати, подобни на днешните, са разработени за пръв път като терористична техника от хора, въобще не вярващи в отвъдния свят. Колкото и да твърдят, че отхвърлят всичко модерно и западно, ислямистките терористи, които се стремят към промяна на обществото чрез систематичен терор, са просто продължители на една западна традиция. Всъщност корените на съвременния тероризъм са много повече в радикалната западна идеология – с особена сила това важи за ленинизма - отколкото в религията.

Самият Ленин вижда себе си като продължител на европейската революционна традиция, която започва от френските якобинци. Техния терор Ленин критикува не за друго, а защото не бил достатъчно безжалостен. За него, също както за Робеспиер терорът не е само средство за защита на революцията от нейните врагове, но също така и инструмент за преобразуване на обществото. Заедно с Троцки Ленин създава концлагери, въвежда системата на вземане на заложници за да си осигури покорството на колебливи социални групи и нарежда през периода 1917 -1923 г. екзекуцията на около 200 000 души (за сравнение: през цялата финална фаза на царизма от 1866 – 1917 г. общият брой на екзекуциите е 14 000).

Макар и кървавата съветска жътва от първите години след революцията да е свързана частично и с тогавашните военни условия, все пак ръководителите на болшевиките са убедени, че пътят към комунистическо общество, в което няма да има държава, войни, класи, частна собственост и религии е невъзможен без тероризъм на държавно ниво. Ленин и Троцки (а не Сталин) са пионерите на държавния тероризъм в Русия, защото той е необходим за осъществяването на утопическата им идея.

С това те се вписват в една дълга традиция, продължаваща и до днес. През 19 век в Русия нихилистите – революционни интелектуалци - вярват, че чрез страховити индивидуални терористични атентати ще успеят да разтърсят обществото до основи и така ще могат да го поведат към един нов свят. Символичен е образът на Сергей Нечаев, който през 1869 г. оправдава в своята книга “Катехизис на революционера” насилието, изнудването и убийството като законни политически средства и собственоръчно убива един от другарите си за заздравяване на дисциплината.

Под нихилист днес разбираме човек, който презира всички хуманни идеали. Нечаев и другарите му обаче вярват неистово в принципите на науката, в социалния прогрес и в доброто у човека. Ленин се различава от тях само в революционната стратегия - той осъжда като недостатъчно ефективни индивидуалните актове на тероризъм и вместо това предпочита държавния тероризъм. Но Ленин и нихилистите са единодушни в едно - терорът е неизбежно средство за постигане на човешкия прогрес в духа на идеалите на европейското просвещение.

Би могло да се допусне, че със засилването на ислямизма светският (секуларен) тероризъм изцяло изчезва. Но това е съвсем далеч от истината. Самоубийствените атентати са днес наистина предпочитана техника  от арсенала на ислямистите. За пръв път обаче те бяха приложени от Тамилските тигри - марксистко-ленинска групировка, съставена главно от членове на индуисткото население на Шри Ланка, непримиримо враждебни към всяка форма на религия. Тамилските тигри откриха и започнаха първи да си служат с колана с динамит, който носят днес членове на Хамас и ислямските джихадисти. Преди войната в Ирак “тигрите” бяха използвали много по-често такъв колан за камикадзе отколкото която и да е друга терористична организация по света.

Първата вълна от самоубийствени атентати в Ливан през 80-те години също така в по-голямата си част бе предизвикана от нерелигиозни групи. От 40 атентати през периода 1983 – 1986 г., включително и нападението, отнело живота на над 100 американски морски пехотинци, 27 бяха извършени от леви групировки като Комунистическата партия на Ливан или Арабския социалистически съюз. Само осем атентатори бяха ислямисти, а трима – християни (сред тях и една гимназиална учителка)

Светският тероризъм е оказал решаващо влияние върху заплахата, пред която сме изправени днес. Ислямистките интелектуалци възприемат от Ленин революционно новата идея, която отсъства както в християнството така и в исляма – убеждението, че чрез систематично използване на безжалостно насилие може принудително да се създаде един нов свят и дори ново човечество. Средновековна Европа е сцена на почти непрекъснати войни и на постоянни религиозни преследвания. Ислямът преживява от самото си начало насилствени разцепления. И въпреки това в онези далечни времена никой не си е въобразявал, че идеалното общество може да бъде  основано на насилие, или че чрез насилие светът може да бъде отърван от всяко мислимо зло. Това безумие се появява едва при якобинците за да бъде възприето и развито по-късно от Карл Маркс и други радикални-утописти в духа на просветителската мисъл.

Чудовищно и нехуманно е да се изтезават и тероризират хора за да бъдат спасени техните души. Да се върши същото за да се ощастливи човечеството с всеобща свобода и братство е дълбоко абсурдно.

Религията е опасно нещо, както неуморно ни припомнят атеисти като Ричард Докинс и Кристофър Хитчънс. Но фанатизмът има много лица. Ето защо е от полза да си припомним, че светски убеждения са вдъхновявали по-голямата част от терора през изминалото столетие. Заблуждението, че едно общество може да бъде променено към добро чрез насилие, доведе до някои от най-страшните престъпления в историята на човечеството и продължава  да виси над него като проклятие до днес.

* Джон Грей е един от най-известните британски философи днес. Професор в London School of Economics. Автор на няколко от най-оспорваните и влиятелни заглавия в областта на политическата теория. Джон Грей активно участва в обществения дебат и чрез редовни публикации в печата. Остър критик на хуманистичната традиция на европейското просвещение, както и на утопичното мислене като цяло. Според Грей трансформирането на религиозни и квазирелигиозни идеологии в политическа практика е постоянен рисков фактор на модерното общество, не само в комунистическите диктатури на XX век, но и в днешните, управлявани от неоконсервативни елити западни общества. Току що на пазара излезе новата му книга която щурмува бестселър-листите. "Black Mass: Apocalyptic Religion and the Death of Utopia" е според едни критици “разрушаваща и цинична”, според други “мощна, брилянтна, но внушаваща страх”. Почти всички обаче са единодушни, че става дума за едно от най-важните и поляризиращи заглавия на последните години.

*Подготовка на текста и бележки  © Милен Радев