Първанов е част от статуквото, а не алтернатива на ГЕРБ

Г-жо Дончева, преди 7 месеца основахте гражданското "Движение 21“. Тогава казахте, че е нужен нов вид управление на страната, в което да се включат повече граждани и граждански формации в него. Какво направихте досега?

Тогава не казахме, че този процес може да се случи веднага. Има определени дадености в страната, които никой не може да подминава. Сегашното правителство има даден капацитет и то не може да го надхвърли. Този капацитет е както по отношение на моженето, така и по отношение на харесването, адекватност на реакциите и по отношение на търпение на част от населението. Мисля, че сме били обективни и коректни в преценката си за това какво може това правителство, както и в преценката си какво цели.

То цели отрицание на демокрацията, която горе-долу по това време дойде в страната преди 20 години. Забележете, че дори на вербално ниво се връщаме към времето преди промените. Спомням си в онова време, наричано тоталитарно, беше възприето при официални изявления на официалните институции и обществени организации да бъде употребявано не веднъж изречението "както каза другарят Тодор Живков в речта си на...“ или " и лично другарят Т. Живков“, когато става дума за подкрепа или отношение към нещо.

Сега за първи път от 20 години това е употребявана и задължителна риторика от активисти и членове на ГЕРБ.

Тази лексика може да се чуе дори и в нелепи ситуации. Например, чух, че шефката на Здравната каса казва, че ще решат определен проблем, защото лично премиерът е проявил интерес. Мисля, че задължение на всеки премиер е да проявява интерес към всичко, попадащо в сферата на държавното управление.

Оказа се, че изведнъж като рудиментарен израстък се появи усещането, че на някого в държавата се дължи подобно сервилно и слагаческо отношение и че това е абсолютно задължително, ако искаш да нямаш неприятности. Много жалко.

За мобилизацията на гражданското общество обаче трябва да имате предвид и още няколко фрагмента. Българското гражданско общество има малък брой сериозни, добре финансирани и добре поставени неправителствени организации, които на практика са много свързани с правителствата в България и се финансират от тях. Те обикновено и ги обслужват. В тези 20 години на прехода те са били важна част от промените. Те си присвоиха ролята на обществени говорители, на обществени съдници и на онези, които казват къде е пътеката, която води към демокрацията.

При изявлението си на 21 април нямах тях предвид, макар че имат своята експертиза, имат сериозен поглед върху това, което е ставала у нас. Имах предвид съзнанието на гражданското общество и на онази част от това общество, което смята, че живее по неприемлив начин и че биха желали със собствените си усилия да участват в промяната.

Всяка промяна изисква две неща – обективни предпоставки и субективна нагласа на хората. Тя се появява обикновено, когато човек е притиснат по някакъв начин до стената. Дали неговите действия ще се изразят в това да протестира, да прави гладни стачки или палаткови лагери, или пък хората ще се обединят по някакъв начин, за да променят някоя сфера от живота си, е въпрос на култура и малко на политически мениджмънт.

Мобилизирането на неправителствени организации, които са създадени наистина поради волята на своите учредители и които съдържат много сериозен капацитет, но не са на правителствено финансиране, трябва да бъде стимулирано. Но не и обсебени, нито "приватизирани“ от едно движение, като нашето, например. В голяма част от гражданския сектор има такова опасение, че някой може да ги използва. Но мисля, че като работим търпеливо и направим няколко "показни“, те ще видят, че "Движение 21“ няма намерение нито да ги обсеби, нито да ги запише обезателно като свои членове.

Вече направили ли сте такива "показни“?

Обявили сме две приоритетни теми - правата на човека и върховенството на закона. В тази връзка сега освен специализираните съдилища има и други важни развития – като измененията в закона "Кушлев“. За първи път в момента сме свидетели на един странен начин на обществено обсъждане на законопроекти. Когато министри и присъдружни към съответното министерство разказват основни принципи без никой да е виждал текстовете от законопроекта.

Проектите се пазят в дълбока тайна, като че ли не са предназначени за обществото и няма в крайна сметка то да ги приема, а са предназначени за някаква ограничена група и върху останалите българи ще се прави пореден социален експеримент.

Обръщам внимание върху този закон, защото по естеството на спора дали да засегне само имущества, придобити от, чрез или във връзка с престъпна дейност, може да бъде засегнато всяко имущество, за което някой твърди, че е придобито от лица, които само с нещо са нарушили закона. Не казвам, че ние сме най-законоподобни хора, защото се случва или да не сме паркирали правилно, или пък да не пресичаме на пешеходна пътека, или да не сме изрядни към етажната собственост.

Всичко, което води до произвол, трябва да бъде избягвано много решително. Сегашното състояние на обществото е много по-различно отпреди 4 или 8 години. Тогава то беше по-малко страхуващо се. Сега имаме едно много уплашено общество- хората се страхуват, че нещо ще им се случи, най-малко загуба на работата.

По-сериозното е, че това общество смята, че нищо не може да промени. Това безверие в нацията е основната спирачка за създаване на такива мрежи в гражданското общество. Въпреки всичко трябва да се упорства. България няма други ресурси.

Защо?

Защото ние малко сме свикнали отвън да ни ръчкат. Хората отвън много често имат свои интереси и често тези интереси нямат връзка с националните ни. Много често интервенцията отвън, отрицанието на определени политици и формации и безрезервната подкрепа на други при явен двоен стандарт, става, защото тези чужди интереси смятат, че са намерили някаква подвижна химикалка, която да парафира договори, сделки или геополитически решения, които са от друг интерес извън българския.

Според вас коя ще е последната капка, която ще прелее чашата и това гражданско общество да се събуди?

Това обикновено е безизходицата. Но у нас катализаторът ще е икономически. В момента, в който се свърши кеша, защото парите в държавата се харчат в пъти по-бързо, отколкото се натрупват, нещата ще избуят.

Според мен управляващите първо ще пипнат в резерва, след това той ще бъде похарчен и ще преминат към друг вид упражнения – или към вземане на заем отвън с лихва, която е непосилна. И защо ще стане това?! За да се изкарат президентските и местните избори. Защото мисълта на сегашните управляващи е само за днес. Какво обаче ще се случва след поредните избори – те не мислят.

Българинът не е прекалено религиозен или правоверен. Той има доста широки разбирания за това кое е позволено и кое не. Включително и когато го мачкат. Той не уважава достойнството и не смята, че трябва да го брани.

Нека бъдем реалисти. Хората не могат бъдат направени по-смели, отколкото са. Това можем да искаме само от себе си.

Бъдещата формация на президента Георги Първанов ли ще е алтернатива на управляващата ГЕРБ?

Тази формация, ако въобще я има, не може да бъде никаква алтернатива. Първанов е част от статуквото. Той е вързан със сегашните влиятелни играчи. Както не беше възможно през 1990 г. истинската алтернатива да дойде от членовете на Политбюро на БКП. Независимо, че сме мислели това за възможно. Независимо, че те оглавиха БСП. Те не позволиха истинското развитие на партията по правилата на естествения подбор и на естествените потребности на една лява партия.

По същия начин тези хора акушираха дясното, то беше дълго време зависимо от тях. Всичко това в течение на времето се разбра, че е несъстоятелно.

Хората, които са решаваща част от статуквото, имат огромен товар, отношения помежду си, минало. Това не може да бъде разкъсано. Президентът е голяма част от българското политическо минало, а в последните 9 години решаваща част.

Първанов беше човекът, който договори с Иван Костов смяната на властта през 1997 г. Мисля, че дългото писане на тема кой колко е бил велик през тази година накрая ще се изтърка. Не е чест за никоя партия да върне мандат. Ходът може политически да е бил единственият възможен, но това не е гордост. В БСП го изкараха гордост, но има много живи хора, които знаят, че там има договорки. Те по някакъв начин преминаха и в управлението на СДС.

Стигаме и до 2001 г. и последвалите години на Първанов в президентството. Включително и връзките му с олигархията, откровеното му лобиране в определени ситуации за тях, влиянието му върху политическия живот, но не като президент, а като гуру на определени политически събития. Включително и на проекта Бойко Борисов.

Да си спомним и за странното явяване на Неделчо Беронов на изборите през 2006 г. и че десницата няма за кого да гласува. Това може ли да стане без уговорка с Костов?

Няма как да обясним връзката на ключови политици - и на Първанов, включително - с част от подземния свят и с част от най-имотните бизнесмени. Даже и това как негови съветници бяха разстреляни. Да не би да сме забелязали някой да търси поръчители и извършители? Щом това не се прави за президента, какво става с обикновените хора?!

Последното упражнение на Първанов – проектът Христо Ковачки. Той имаше един голям ревизионен акт за милиони лв., който прокуратурата проверява 2 години. Имате ли обяснение как можеш да сложиш политически надежди върху един такъв човек и да направиш покрай него една формация като "Лидер"?

А решаващата му роля в правосъдието? Може би някой си въобразява, че странното разделяне на делото за САПАРД срещу Марио Николов и компания, направено така, че да не бъде сглобен престъпен състав срещу Людмил Стойков, ще остане забравено и погребано. Там делото е изкуствено разделено, за да не можете да сглобите престъпен състав, какъвто е налице.

Всичко това може ли да ви даде визия за алтернатива. Алтернатива на какво? Президентът има ресурс да направи нещо, което за замазване на очите да се опитват да продават.

Да погледнем и последното решение на Конституционния съд (КС) за промените в НПК. Не бих ги нарекла срещу правосъдието, срещу върховенството на закона, защото наказателното производство трябва да търси истината. В този КС президентът е назначил половината съдии. Резултатът е 12 на 0 срещу неговото искане за вето. Това не става без договорки.

Това идва и в подкрепа на тезата, че Борисов и Първанов разиграват поредната серия на Том и Джери, която започна още преди 2005 г.

Каква ще е според вас политическата конфигурация на президентските и на местните избори догодина, които се очертава да се проведат в един ден? Миналата седмица лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че оглеждат Стефан Данаилов или Ивайло Калфин за кандидати за президент. Бойко Борисов пък каза, че ГЕРБ има поне петима кандидати.

Политическата система в България рухна като предназначение да изразява интересите на по-голямата част от хората. В сегашният си вид тя е група хора разпределени по отбори, които задоволяват собствените си потребности да бъдат във властта. Те нямат никакво обозначение като изразители на интереси на голяма група от хора. Причината за това е нашата сбъркана система, независимо, че многопартийната политическа система е белег за всяка демокрация.

За хората е непотребно да гласуват. Оттук проблемът с купуването на гласове, купуване на места в листи, купуване дори на партийни активисти от различни партии, когато се борят за някакви постове на местно ниво. Това сбърква държавата.

В България е пълно с неподготвени за властта хора, които взимат недомислени решения. Те просто искат да участват, но нямат никаква представа какво да правят.

Затова имаме интерес малко да си надигнем главите, да създадем онова, което е икономическа база и начин на живот. Като възможности да се образоваш, да си здрав човек, възможности да се продадеш по света и у нас, като умения, талант и пр. Има общ интерес държавата да бъде подредена и на сегашния хаос и абсолютна дилетанщина, да се противопостави група хора, която няма да се нарича нито лява, нито дясна. А хора, които имат за цел България да стане удобна и подредена за живеене.

Това не означава да не питаме за миналото, но не и да се режат глави със задна дата, което е мнимо раздаване на справедливост. Условията за живот в страната са свързани с подреждането на ключовите сфери от последните остатъци грамотни и смислени хора, които са останали.

Съществува ли реално тази група от хора, за която говорите?

От малкото ядро се тръгва, но такива хора трябва да ги има в ключовите сфери и региони. Естественият подбор винаги ражда истината. Кога от това движение ще стане политическа формация, защото това е перспективата и раждането на алтернативата на сегашния хаос и простотия, е въпрос на време.

Вие обаче не напуснахте БСП и ще участвате вероятно в предстоящия конгрес на партията. Каква е вашата оценка за състоянието ѝ?

Не напускам БСП, за да не предизвиквам враждебност у хора, които не са ми врагове. Нито пък аз на тях. На мен ми е ясно, че в БСП реформаторски потенциал няма и че след октомври миналата година влезе в зоната на гравитацията. Въпрос на време е хората в партията да го осъзнаят. Те не искат да го приемат. С една година закъснение осъзнаха, че единственият начин да се реагира на случилото се през 2009 г., е оставка на Станишев.

Сега това няма практическо значение. Знам за битките дали да има конгрес през пролетта за смяна на лидер. В политиката оставките никога не са изненадващи, те са предшествани от куп събития. Понякога времето е много компресирано и събитията се случват изключително бързо. Сега в какъв контекст Станишев да си подаде оставката?

Тези дни Станишев призова актива за мобилизация и прелом догодина на изборите. Възможно ли е това?

В политиката да се неадекватен е смъртоносно. Но за мен по-тревожно е друго. Няма кауза и идея, която днес да обясниш на мнозинството хора и те да считат, че по някакъв начин са свързани с нея. Това не е проблем само на българската левица или десница. Той е и на Европа.

Ако БСП не може да обясни на една сервитьорка или на една шивачка защо трябва да бъдат леви, но по начин, който ги интересува, тогава какво прави в дейсттвителност. И защо тя тогава им вменява идеята да леви.

Както описвате нещата, излиза, че БСП е в застой, безвремие и скоро ще започне да се рои...

Крайно време е да има система, която да изхожда от реални интереси, не от генни инженерства. Не и от псевдопроекти, които са основани на това, че едни хора искат да дърпат конците и се опиват от възможността от това.

Може да се окаже, че ще има друга социалистическа партия, която да стане по естествен начин от естествени леви хора. А не от партийни аристократи и техните наследници, които, след като разбраха през 1985 г., че си отива строя, уредиха себе си и децата си за десетки години напред. И след това решиха, че БСП е хавлия, с която могат да си търкат ръцете постоянно.

ГЕРБ ще има ли същата участ като НДСВ?

Не. НДСВ беше един проект на бившата комунистическа номенклатура и царската фамилия, които съчетаха интересите си. Едните да получат глътка въздух преди да се върнат на бял кон, а царят да си върне имотите и да легитимира техните наследници като свои министри, зам.-министри и висши администратори. Признавам. Това беше много "красив" проект, може би някога ще го изучават.

Отчитаме обаче, че сред хората, които бяха ангажирани с НДСВ, имаше много качествени хора. С много сериозен професионален потенциален. Тях България не може и не бива да ги губи. Много сериозни хора на времето имаше и около Стефан Софиянски и в ранното СДС, както и в ранното БСП.

Тоест, в ГЕРБ няма такива перспективни хора?

ГЕРБ има една перспектива - да направи Бойко Борисов и кръга му богати хора и да задоволи егото на един куп подобни на тях. И които, като го видят него, смятат, че те са властта.