Петролните американски щати

Да, икономиката на САЩ е пристрастена към петрола

Петролните американски щати

САЩ са изправени пред плашещо предизвикателство: предлагането на суров петрол в света се запазва на едно и също равнище от години, въпреки че нововъзникващите пазарни икономики търсят все по-големи количества "черно злато". За да просперират в тази среда, САЩ ще трябва да повишат ефективността на използване на горивата по-бързо от темповете на нарастване на търсенето от страна на нововъзникващите пазарни икономики. Това поставя въпроса: Можем ли да живеем без петрол?

За да достигнем до отговора, трябва да тръгнем от април 2011 година, когато световната икономика изпита недостиг на петрол заради въстанието в Либия и цената на сорта Брент се извиси до 123 долара за барел - равнища, исторически свързвани с
петролните шокове в развитите икономики. По същото време нашата фирма - Douglas-Westwood - предупреди за увеличен риск от рецесия до края на годината.

Нашата прогноза се сбъдна в Европа, която сега е на ръба на рецесията. Да, вярно, това до голяма степен се дължи на трайните последици от финансовата криза. Италия, например, обаче е нестабилна повече заради липсата на растеж, отколкото заради финансовата си разточителност или прекомерната си задлъжнялост. При това цените на петрола със сигурност изиграха роля за спирането на растежа, като лишиха страната от ресурси, за да изплати финансовите си задължения.

Ние обаче сбъркахме в случая със САЩ, които не се поддадоха на високите цени на петрола, въпреки че ситуацията остана несигурна през цялото лято и началото на есента. Когато обаче гърците излязоха по улиците и спекулантите на пазара на облигации нападнаха Италия, Испания и дори Франция, фондовите борси в САЩ
започнаха постепенно да се възстановяват и увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) се стабилизира, като достигна 3 % през последното тримесечие на 2011 година.

Любопитното е, че растежът бе постигнат в момент, когато американците консумираха все по-малко петрол. Пикът на потреблението на суровината в САЩ след рецесията бе достигнат през юли 2010 година, когато "черното злато" струваше 75 долара за барел. Когато сортът Брент удари 95 долара осем месеца по-късно - през март 2011 година - търсенето намаляваше сериозно. През януари тази година то бе с 4,7% по-ниско в сравнение със същия месец на миналата година и бе ниво, достигнато за последно в най-лошия момент от рецесията. Всъщност януари 2012 г. се оказа третият най-слаб месец по потребление на петрол от 1997 година.

Спадът на потреблението на "черно злато" е нещо рядко и при липса на рецесия - почти безпрецедентно. Потреблението на петрол по принцип не се влияе от рецесията заради т. нар. от икономистите нееластичност на търсенето, в съответствие с която хората няма да намалят търсенето на суровината, дори ако цените се повишават, и ще променят поведението си само когато бъдат принудени от жестока рецесия.

Не и този път. Защо и как икономиката на САЩ е подобрила своята способност да отговаря на високите цени на петрола все още не е много ясно. Според една теория повишаването на енергийната ефективност бива постигано през периоди на икономическо възстановяване, а не при рецесии. Когато икономиката колабира, компаниите и потребителите нямат нито необходимия капитал, нито икономически стимули да инвестират в машини, изразходващи по-малко гориво. По време на възстановяване обаче изгледите за нарастване на търсенето и повишаване на доходите насърчават придобиването на енергийно по-ефективни активи. С други думи, структурните промени в икономиката настъпват през периоди на възстановяване, когато тя е в по-добри позиции да замени наличната материална база.

До известна степен тази теория е в съответствие с това, на което станахме очевидци след петролните шокове от 1973 и 1979 година, когато американците зарязаха ненаситните за гориво гиганти от Детройт и започнаха да купуват компактни японски коли. Тези исторически периоди обаче не са напълно съпоставими със сегашната ситуация. Потреблението на "черно злато" в САЩ се увеличи, когато петролният шок премина. А през 1979 г. Саудитска Арабия се опита да повиши цените чрез непрекъснато намаляване на добива, което доведе до спад на глобалното производство с над 6 милиона барела на ден от 1980 до 1983 година.

Днес, тъкмо обратното, предлагането на петрол нарасна с 3 милиона барела от 2008 година, ако включим в сметката биогоривата и втечнения природен газ. Това увеличение обаче не е достатъчно устойчиво, за да задоволи нуждите както на развитите, така и на развиващите се страни, като в резултат на това цените на петрола се покачват, в момент когато нововъзникващи пазарни икономики като Китай "отмъкват" от потреблението на САЩ.

Освен ако предлагането на петрол не се увеличи много по-бързо, отколкото през последните години, просперитетът на САЩ ще зависи по същество от повишаването на ефективността, с която се използват горивата. До 2011 г. напредъкът на САЩ в тази област бе много слаб. Измерена като съотношение между реалния БВП и потреблението на петрол, ефективността през 2010 г. бе само с 1,5 % по-висока в сравнение с 2008 година. В исторически план, дори при отсъствието на високи цени на "черното злато", петролната ефективност на страната обикновено се подобрява с 1,2 % годишно. Под натиска на високите цени на петрола тя би трябвало да се увеличава още по-бързо - до 2 % годишно. През двете години след Голямата рецесия обаче горивната ефективност едва помръдна нагоре.

След това, в края на 2010 година, перспективите станаха по-светли. Петролната ефективност започна да се повишава - процес, който се ускори при петролния шок от април миналата година, като достигна през 2011 г. 3,7 % или близо два пъти повече от равнището, което преди се определяше за постижимо. Вместо да изпадне в рецесия икономиката на САЩ отговори на високите цени на петрола с по-ефективно използване на енергията при това със сериозно намаляване на потреблението.

Това личи от продажбите на нови автомобили. Според Transportation Research Institute към Мичиганския университет потребителите са купили през януари коли, които изминават средно по 23 мили с един галон гориво (около 9,8 километра с един литър - бел. прев.) - с 0,8 м/г (около 0,340 км/л - бел. прев.) повече от средното през декември. Това бе най-голямото месечно увеличение, откакто институтът е започнал да следи този показател през 2007 година. При това икономичността на автомобилите е нараснала в сравнение с преди пет години със солидните 12 %. С други думи американците започват да отговарят на високите цени на петрола, като променят своите потребителски навици. При това темповете на промяната се ускоряват.

По-общо казано статистиката показва по-ефективно използване на петрола в цялата икономика, чиято структура се променя всеки момент. През периода на възстановяването се появиха нови видове бизнес и форми на социално взаимодействие, които по определение съответстват повече на по-високите цени на петрола. Някои от тях като електронната търговия и социалните мрежи са продължение на по-ранни тенденции.

Но може би никой сектор не бе променен от високите цени на енергията толкова много, колкото самата промишленост за добив на изкопаеми горива, която преживява безпрецедентен подем за последните 30 години. През 2011 г. САЩ увеличиха производството на суров петрол с по-голямо количество от която и да било друга страна, което доведе до бум на наемането на работна ръка в сектора от Хюстън, Тексас, до Северна Дакота. Нови методи като хидрофракинга и хоризонталното сондиране повишиха добива на природен газ от шисти, като намалиха цените на енергията с по 1400 долара на домакинство и подкрепиха затруднените икономики на Охайо и Пенсилвания. Добивът на петрол и природен газ допринесе значително за растежа на икономиката на САЩ като цяло.

Следователно в своята съвкупност американската икономика започва да отговаря на високите цени на петрола от гледна точка както на търсенето, така и на предлагането. Първо, САЩ увеличиха сериозно инвестициите в енергийно ефективни активи, включително в автомобили с нисък разход на гориво. Второ, страната ще добива повече петрол - от шистите в Монтана, Северна Дакота и (канадската провинция) Саскачеван в близко бъдеще до възобновеното производство в Мексиканския залив и Аляска след време.

Ние обаче бягаме маратон, а не спринт. За да се направи място на петролните пазари на жадния Китай, нашият анализ сочи, че е необходимо САЩ да намаляват потреблението си с 1,5 % всяка година поне през идното десетилетие. Ако страната е способна да запази нивото на растеж на петролната ефективност с 3,7 % годишно, което постигна през 2011 година, тогава годишният ръст на БВП ще достигне приемливите 2,2 %. Ако бързите темпове на повишаване на енергийната ефективност обаче спаднат, това ще се отрази на увеличението на БВП. Икономическият растеж ще бъде засегнат и ако добивът на петрол и природен газ - два от малкото светли примери в икономиката на САЩ през последните две години - намалее.

Ние вече ставаме свидетели на такава надпревара между ефективността и недостига в сектори като земеделието. Бедните страни са изправени пред едно непрекъснато поскъпване на храните и съпътстващите го социални размирици в момент, когато жителите на Китай ядат все повече и повече зърнени храни. Натискът на скъпия петрол също се проявява под формата на обществени вълнения - от Арабската пролет до движението Окупирай Уолстрийт. Ключовата разлика обаче е, че земеделското производство все още може да бъде увеличено, докато предлагането на петрол не е
помръднало през последните пет години.

И така, могат ли американците да живеят без петрол? Или за да бъдем по-точни, могат ли САЩ да просперират и едновременно с това да намалят потреблението на петрол? През втората половина на 2011 г. за кратко те успяха на постигнат това. Икономиката на САЩ отговори на структурния недостиг на петрол, като се преустрои за свят, в който трябва да споделя ограничени ресурси с набиращия сила Китай.

Пристрастеността на САЩ към потреблението на петрол може и да не е преодоляна, но нейната хватка върху страната отслабва. В същото време пристрастеността на САЩ към добива на петрол може би се засилва. В крайна сметка, ако американците искат икономиката им да регистрира растеж, те ще се нуждаят от петрол, ако не за потребление, то за добив.

*Стивън Р. Копитс е директор на филиала в Ню Йорк на Douglas-Westwood - британска фирма за консултации в сферата на енергийния бизнес. Мнението, което той изразява, е лично негово, посочва "Форин полиси".

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: