Полицаят-насилник се развихря по време на акция и след работа

Случаите на полицейско насилие през последните 6 години най-често се регистрират при зачестилите напоследък показни спецоперации, както и в извън работно време. Освен това след 2009 г. рязко се е увеличил униформеният произвол в домовете на гражданите, обявиха в четвъртък от Институт "Отворено общество". Организацията представи доклад за гражданското наблюдение в полицията през последните 5 месеца, както и изследване на случаите на злоупотреба със сила в МВР, отразени в медиите между 2004 и 2010 г.

Според данните, представени от шефа на правната програма в института Иванка Иванова, в този период служителите на реда 19 пъти грубо са нарушили правата на заподозрени по време на операции по задържането им и 15 пъти насилието е извършено от полицай в извънработно време. В последните две години над два пъти е скочила злоупотребата със сила в домовете на жертвите – 5 случая, за разлика от периода 2004-2008 г., когато са регистрирани само два.

Иванова уточни, че в изследването са отчетени единствено случаите, в които медиите са отразили побой или прострелване на задържан, без тези, в които полицаи са се държали унизително или твърде агресивно с граждани. Подобна бе ситуацията при ареста на шефа на Варненския общински съвет Борислав Гуцанов преди година, когато тежковъоръжени антимафиоти влетяха в дома му и прихванаха "на мушка" двете му невръстни деца.

Полицейското насилие – опасно, колкото и организираната престъпност

13 пъти полицейският произвол е довел до смъртта на жертвата, което според Иванова го прави не по-малко опасен от организираната престъпност. Като пример тя посочи факта, че в последните години поръчковите убийства са се изравнили със смъртността на арестантите в МВР.

"Това, което медиите отразяват, е само върхът на айсберга. До тях достигат главно сигнали за тежки прояви на полицейско насилие, при които има решение на жертвата за подаване на жалба и дори вече има образувано разследване", посочват от "Отворено общество". Тази тенденция обаче говори за сериозна латентност в отразяването на по-леките случаи на произвол.

Изследването цитира резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от т. г., която задължи България да предприеме законодателни мерки срещу полицейското насилие. Наскоро Българският хелзинкски комитет представи свой анализ на всички присъди срещу България, произнесени от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, според който униформеният произвол у нас на практика остава безнаказан.

Видеонаблюдението е ограничило произвола в полицейските арести

На този фон от "Отворено общество" изненадващо отчетоха, че в последните 5 месеца са намалели сигналите за произвол в арестите на столичната полиция. Причина за това, според института и шефа на "Охранителна полиция" Милчо Енев, е монтираното видеонаблюдение в управленията.

"Добро или лошо, работи или не работи, но го има", коментира Енев по повод заключението на организацията, че често се случва камерите да не записват или да не са насочени в най-подходящата посока.

Проблем обаче остава липсата на обособени помещения за разпит на заподозрените, където също да се извършва видеоконтрол. Това е видно и от статистиката, че след 2009 г. случаите на насилие в кабинети на оперативни работници или дознатели са се увеличили почти двойно в сравнение с периода 2004 – 2009 г.

Униформени продължават да убеждават арестанти да не искат адвокат

Традиционно гражданското наблюдение в полицията отчита сериозни проблеми в предоставянето на правна помощ на задържаните. Според "Отворено общество" комуникацията между областните дирекции на МВР и местните адвокатски съвети все още е проблемна и често се случва да няма дежурен адвокат, който да защитава социално слаби арестанти.

От месеци има напрежение между Висшия адвокатски съвет и изпълнителната власт, тъй като държавата не изпълнява задълженията си по Закона за правната помощ и системно бави средствата, от които се осигуряват хонорарите на служебните защитници. Освен това доста полицаи продължават да убеждават арестантите да не искат адвокат, тъй като смятат, че така ще улеснят разследването.

"Това води до опорочаване на разследването впоследствие", призна Милчо Енев. По думите му МВР ще положи усилия, за да "превъзпита" служителите си, така че да спазват основните човешки права. За целта силовото ведомство е спечелило европроект за 300 хил. евро, който ще се реализира съвместно с различни правозащитни организации.

Енев се съгласи и с констатациите, че материалната база в МВР все още е доста далеч от европейските стандарти. Според "Отворено общество" едва 18 от общо 80 наблюдавани полицейски управления в страната се доближават до изискванията.

"Липсват достатъчно клетки за задържаните, а козметичните ремонти не са подобрили сериозно условията на работа за служителите, което води до демотивация", обясни Звезда Ванкова от института.

По думите ѝ сериозен проблем продължава да бъде и предоставянето на медицинска помощ на здравно неосигурените лица, тъй като това не е регламентирано в никой нормативен акт.