Половината деца в България извънбрачни? Не съвсем

На 24 януари 2008 г. пред парламента беше представена "Национална стратегия за детето до 2018 г." Документът цели да начертае основните проблеми, свързани с децата у нас, и да набележи мерки за преодоляването им. Един от основните моменти, засегнати в документа, се отнася до децата, родени извън брака, като се твърди, че половината от децата в България са извънбрачни.

Смятам, че подобни изявления следва да бъдат поставени в контекста на извършени авторитетни проучвания, свързани със съжителствата без брак. Извадени от този контекст, съществува възможност от злоупотреба с фактите, предоставени ни от социалната наука, респективно взимане на погрешни решения. Разбира се, България се намира все още в своя начален стадий на извършване на изследвания по отношение на фактическите съжителства. Спецификата на отношението към тази форма варира от страна в страна, но резултатите от извършените анализи в отделните страни до голяма степен се припокриват, особено по отношение на времетраенето на съжителствата, вярността на партньорите, насилието и икономическите фактори.

Един от най-детайлните анализи и сравнения на брака и фактическите съжителства е извършен от Дора Костова в нейното проучване, наречено "Сравнителен анализ на брачните и извънбрачните съюзи" през 2007 г., направено за Макс Планк Институт за демографски изследвания, Рошток, Германия (1). Основната цел на проучването е да проследи развитието и значението на фактическите съжителства в България, а също и по какво се различава профила на съжителстващите от този на двойките в брак. Запознах се подробно с изследването и бих желал да поставя акцент върху моите собствени анализи, свързани с изнесените факти.

Първо: Съжителството без брак е сравнително нова за България формация, но с бързо с нарастващ характер

Подобно на по-голямата част от бившите социалистически страни, България също преживя сериозни икономически и културни промени в резултат краха на режима. Бракът започва да се отлага за по-късен етап и на сцената се появява нова формация - фактическото съжителство. В България то възникнала първо през 60-те години на миналия век. Причините за това трудно могат да бъдат посочени, но повечето коментатори биха се съгласили, че тази рязка промяна на моралните ценности идва в резултат на комунистическия режим и неговата идеология, защитаваща крайната женска еманципация. За съжаление, за разлика от ситуацията в западните страни, жените преживяха "двойно бреме", тъй като мъжете от Източния блок не преживяха същото ниво на адаптация към новите реалности - те много рядко помагат на жените си с готвене, пазаруване и отглеждането на децата.

Дора Костова извършва свои собствени изчисления и анализи, които описва подробно в своя труд:

Пропорция на първите съюзи, които завършват във фактическо съжителство:

Фактическото съжителство, като първо сформирование, е било избрано от близо 40% от всички двойки, влизащи в съюз в началото на 90-те години. Това съотношение нараства до 65% десет години по-късно. Интересен е фактът, че съжителствата отпреди 1989 г. са се трансформирали сравнително бързо в брак (средно за около 4 месеца), докато сформираните през последните години се решават на тази стъпка за период от около две години.

“Нарастващият брой на съжителствата подсказва за появата на нова семейна структура в България, но това не ни дава отговор на въпроса дали съжителствата са просто фаза към брака или нова семейна форма, изместваща брака като институция”, твърди Костова.

Процесът на растеж на съжителстващите двойки всъщност бележи своето начало още от времето на комунизма - през 70-те 80-те години на 20 век, когато да живееш заедно с някого е било социална норма, но само след като е било взето решение за по-нататъшен брак. Вероятно тази традиция може да обясни големия брой съжителства през този период - 20-30%. Според Костова “като се вземат предвид трудностите, през които премина българското общество за последните 15 години и преобладаващото схващане, че трудностите тепърва предстоят, ние предполагаме, че брачната институция е била неглежирана, давайки път на една нова, по-малко изискваща и по-малко ориентирана към бъдещето структура като фактическото съжителство.”

Второ: Социалният произход изглежда има огромно значение при избора на семейната структура в България. Фактическото съжителство се оказва най-разпространено сред жените с ниско образовани родители.

Най-важният фактор при избора и предпочитането на модела на семейната структура е семейният произход и влиянието на родителите. Онези, които са живели само с единия биологичен родител (или нито с единия) са значително по-податливи да формират фактическо съжителство и по-малко податливи към влизане директно в брак.

Личните преживявания и животът в семейство с един родител съответно води до по-слаба степен на привързване в нуклеарното семейство. Според Костова, наличието на ниско образовани родители увеличава риска от влизане в съжителство с 28%! Тя е изненадана да установи, че въпреки обществените схващания, че идеята за фактическо съжителство произхожда от прогресивните и високо-образовани хора, се оказва точно обратното - тази концепция е разпространена предимно сред по-ниските слоеве на обществото. Въпреки това, сравнено с 1989 г. фактическите съжителства започват да се приемат повече от хора с висше образование.

Трето: Традиционното семейство с брак е все още предпочитаната среда за отглеждане на деца

Според Костова съществува доказателство, че брачната институция се предпочита като модел от онези двойки, които са прекарали началната фаза от живота си и с двамата биологични родители. Нещо повече - колкото по-голямо е семейството, толкова по-малък е шансът децата да изберат съжителството. Повечето съжителства се преобразуват в брак, вместо да останат по този начин, както става ясно от таблицата по-долу:

Трансформиране на първите съжителства:

Оттук става ясно, че по-голямата част от съжителствата всъщност се трансформират в брак. При над 70% от жените това се случва през първите пет години след влизане в съжителството.

Около една-пета от тях избират да останат в съжителството. Костова обаче признава, че на този етап са налице твърде малко случаи, за да се наблюдава разпада на съжителствата. “Поради това, - пише тя. - “ние само можем да спекулираме с цифрите, като твърдим, че първите съжителства в България са по-скоро стабилни, които или завършват в брак, или продължават в съжителство.” Реалното времетраене на съжителствата в България тепърва предстои да бъде установено.

С тази статия бих искал да отправя апел към всички учени, работещи за българското семейство, да извършват анализи в необходимия контекст.

1. Hoem, J. M.; Kostova, D.:"First unions in Bulgaria: a joint analysis of marital and nonmarital union formation" (2007); Rostock, MPIDR Working Paper WP-2007-020.

*Стоян Георгиев е магистър по семейна терапия, консултант и редактор на Интернет-сайта за семейни и брачни консултации www.semeistvo.bg