Половината избиратели не се интересуват от политика

Над половината от българските избиратели или изобщо не проявяват интерес към политиката и политическите сили (33%), или са го загубили в последно време (21%). Това сочат данните от национално представително проучване сред 1184 пълнолетни лица, извършено през март-април от Институт "Отворено общество".

Месеци преди изборите, на всеки един избирател, който започва да се интересува от тях, отговарят други трима, които вече са се отказали да следят политическия процес.

Първата категория е представена предимно от младите, които ще гласуват за първи път. Иначе тъкмо при тях интересът е най-слаб - общо 60% от 18-30 годишните не се интересуват от политика. При по-възрастните избиратели отсъствието на интерес към политиката намалява до 47% сред избирателите над 60 години. Сред тях повечето анкетирани са заявилите интерес към партиите и политиката в страната.

Логично е твърдите гласоподаватели да се интересуват от политиката. Те са мнозинство сред симпатизантите на всяка от основните политически сили, но най-голям е делът им сред сините към момента на обявяване на “Синята коалиция”.

При избирателите на ДПС най-много са тези, които изобщо не се интересуват от политика, но въпреки това заявяват, че ще гласуват.

По-интересен е профилът на симпатизантите на “Атака”. За разлика от ДПС, сред тези, които ще изберат “Атака”, аполитичните са най-малко, но в сравнение със симпатизантите на други партии, тук е най-висок относителният дял на тези, които доскоро са проявявали, но вече са загубили интереса си към партии и партиен живот в страната.

Избирателната активност пряко свързана с интереса към политиката

Интересът към политиката влияе пряко на електоралната активност. Не всички политически заинтересовани ще гласуват, но сред тях са най-малко безучастните (5%). Обратно – над 50% от хората, които заявяват, че политиката не ги интересува, твърдо са решили, че няма да гласуват.

Готовност за участие в парламентарните избори проявяват малко над половината от пълнолетните граждани. Съотношението между твърдо решилите да не гласуват и тези, които още не знаят как да постъпят, е 2:3.

Предизборната надпревара между политическите сили в основата си е ориентирана към склонните да гласуват, но нерешили още за кого. Ако изборите бяха в края на март или началото на април, повечето от колебаещите се за кого да гласуват така и нямаше да стигнат до избирателните секции.

Сред другата по-малка част от тях се наблюдаваше нагласа към подкрепа по-скоро за ГЕРБ, но и “Атака” би могла да привлече относително повече от потенциалните избиратели.

Сега стои въпросът доколко новосформираните партии и коалиции ще успеят “да дръпнат” от още неориентираната част на електората. Голямото преливане преди на гласове от други партии към НДСВ, а сега от НДСВ и други към ГЕРБ, ще се придружи от малкото преливане от СДС и "Атака" към РЗС, например, показва анализ на данните на "Отворено общество".

Незаинтересованите от изборите – сред среднистите, колебаещите се – сред необразованите

Най-много дезинтересирани от изборите има сред хората със средно образование. Колебаещите се за кого да гласуват са сред най-ниско образованите. Те са двойно повече в сравнение с колебаещите се сред висшистите. По-голямата част от тях най-вероятно въобще няма да направят избор.

За висшистите “Синята коалиция” през април е третата политическа сила. За избирателите с основно образование третата политическа сила е ГЕРБ – след БСП и ДПС.

"Атака" е най-популярна сред среднистите – почти колкото БСП. Намалява относителният дял избиратели на БСП сред ромите и в селата, където, изглежда, се преориентират към “Атака”, защото за разлика от есента, делът на избирателите на “Атака” се увеличава през пролетта в селата и намалява в областните градове.

"Няма смисъл", най-често казват негласуващите

Всеки втори от решилите да не гласуват е песимистично настроен и обезверен – нито очаква промяна, нито мисли, че с вота си може да допринесе за подобряване на ситуацията в страната, показват още данните от проучването. Най-срещаният мотив да не се гласува е "няма смисъл".

Различен е мотивът на тези, които по-вероятно приемат важността на избора и биха искали да се намери партия, която да ги ентусиазира да я подкрепят, но не откриват (още или вече) такава. За тях е трудно да направят компромис с представите и очакванията си за партия, която заслужава вота им и вместо рационално да избират “най-малкото зло”, те наказват кандидатите с презрението си.

Важно е да се знае, че практиките на информиране сред избирателите с нагласа да не упражнят вота си и сред колебаещите се за кого да гласуват не се различават силно от практиките на активните избиратели. Разпределението им на аудитории на различен тип медии наподобява това на симпатизантите на политическите сили. Показателно е обаче, че сред тях (със силно младежко присъствие) повече използват Интернет като източник на информация за политиката, отколкото сред твърдите избиратели на по-масово представените политически сили.