Поне на думи, Казахстан се ангажира с Бургас- Александруполис

Интересът на Казахстан към тръбата Бургас-Александруполис, заявен от външния министър на страната в понеделник, бе потвърден и от президента Нурсултан Назарбаев на срещата му ден по-късно в българския вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин, който е на посещение в Астана. Същото е направил и премиерът на средноазиатската страна, съобщи след разговорите Калфин.

Получени са уверения, че Казахстан ще участва под всякаква форма в проекта, добави той. Очевидно, че доколкото страната е основен доставчик на петрол, тя ще има интерес към активно, включително и в собствеността, участие в проекта, каза вицепремиерът, цитиран от БНР.

По думите му в интерес на България е тръбата да бъде максимално натоварена с нефт. Казахстан ще продължи да увеличава износа на петрол и очевидно има интерес от неговия пренос, допълни Калфин. От думите му не става ясно дали Казахстан конкретно е обещал да достави петрол за българското участие в проекта от 24.5 на сто, каквото условие постави Русия на София и Атина, за да получат право на глас в бъдещата компания за нефтопровода.

Казахстан вече обеща на Москва да осигури петрол, равен на руското участие в проекта от 51 на сто. Поисканите от руския президент Владимир Путин количества от 17 млн. т бяха "дадени" от колегата му Назарбаев, който обаче обвърза съгласието си с разширението на петролопровода от находището Тенгиз до Новоросийск, управляван от Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Заради проблеми с чуждите инвеститори в КТК, Москва блокира увеличението на капацитета му от 30 млн. т. годишно на 67 млн. т. Все още от "Транснефт", която държи 24 на сто от КТК, участва като акционер в Бургас-Александруполис и е определена за оператор на същата тръба, не са заявили ясната си позиция за КТК.

В същото време Москва даде ясно да се разбере, че гледа на Бургас-Александруполис като на продължение на КТК и обвърза изграждането на новата тръба с разширението на каспийската.

Ако Астана действително, а не само в политически изявления, поеме квотата на България за осигуряване на доставки за Бургас-Александруполис, то на практика над 75 на сто от петрола, който ще тече по тръбата - или 25 млн. т. - се очертава да е казахстански.                

Президентът Назарбаев обаче твърде щедро "раздаде" петролните количества на страната, чийто добив през 2006 . е бил 65 млн. т, от които според данни на специализирани издания са изнесени над 57 млн. т. Тоест, тези количества са ангажирани за различен период от време. Казастанският държавен глава преди време обеща доставки за Китай по тръбопровода Атасу-Алашанкоу, по който се очаква ежегодно да бъдат транзитирани 10 млн. тона. Отделно в Астана разглеждат и възможността да зареждат и петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, чийто капацитет е 50 млн. т.

КТК е ключът към Бургас-Александруполис

"Казахстан може да осигури петрол за Бургас-Александруполис само от находището Тенгиз след разширението на КТК", коментира пред Mediapool Валентин Кънев, управител на Балканската и Черноморска петролна асоциация. "Спряното разработване на Кашаган заради проблеми с инвеститорите, екооценката и увеличените цени на проекта, блокира друга възможност за доставки от Казахстан освен чрез КТК", допълни той. Според Кънев ключът за реализацията на Бургас-Александруполис е КТК и докато не се решат неговите проблеми с разширяването, няма как да напредне руско - българо-гръцката тръба.

Според експерти от бранша интересът на Астана към Бургас-Александруполис е под съмнение, след като държавната компания "Казмунайгаз" придоби преди дни 75 на сто от румънската компания "Ромпетрол", което автоматично ориентира вниманието ѝ към тръбата Констанца-Триест.

Под въпрос е реален или чисто формален от дипломатическа гледна точка е ангажиментът на Назарбаев, даден пред Калфин, коментират наблюдатели. Според тях, за да постигне резултат подобна визита в страните от този регион, тя трябва да е на ниво държавен глава.

Покана от българския президент към казахстанския му колега за посещение в най-близко време е била предадена от Калфин по време на разговора му с Назарбаев.

Забавени оферти

Централноазиатската обиколка на Калфин ще продължи в Таджикистан и Туркменистан, като на последната страна се гледа като на потенциален партньор в проекта за строежа а газопровода "Набуко" и ще се търсят възможности за осигуряване на природен газ за България. Същият въпрос бе повдигнат и в Астана.

Според експерти обаче България се е забавила с газовите си оферти към двете средноазиатски страни. Такива е можело да бъдат направени през миналата година, когато София преговаряше по претенциите на "Газпром" за цената и транзитните такси на суровината. Тогава от руския монополист можеше да се поиска да предостави реципрочното право и България да може да транзитира закупен от нея газ през руска територия, смятат специалисти.

Сега дори и България да успее да договори количества казахстански или туркменистански газ за своите нужди, съществува опасност "Газпром" да блокира сделките. През тръбите на тази компания ще минава пътят на суровината до България и “Газпром” винаги може да се оправдае, че няма свободен капацитет, за да резервира монопола си в нашата страна, коментират хора от бранша.