София ще провери може ли да осигурява петрол за тръбата

София ще провери може ли да осигурява петрол за тръбата

Макар българските представители да са отхвърлили изненадващото искане на Русия миноритарните акционери да осигурят квотно запълване на петролопровода Бургас- Александруполис, България ще провери какви са възможностите за това. Първоначалните информации от приключилите по-рано тази седмица преговори в Атина по тристранния проект бяха, че и България, и Гърция са отхвърлили искането.

В междуправителственото споразумение, подписано през март, “ясно и категорично е записано кой осигурява необходимите количества петрол и кой координира необходимите количества за запълняемост на петролопровода”, посочи в петък пред Инфо радио Стефан Гунчев,председател на борда на директорите на проектна компания "Бургас - Александруполис БГ". Това е руската държавна компания “Транснефт”, която с още две фирми, контролирани от Кремъл, държи 51% от акциите в Международната проектна компания (МКП).

Поставяйки условия за финансова отговорност на България и Гърция при неосигуряване на техните квоти от 24.5 на сто за запълване на петролопровода, Русия на практика ги притиска да продадат своите дялове.

"Транснефт" координира, сключва договори и осигурява необходимия нефт за тръбата, според чл. 5 от споразумението, каза Гунчев. По думите му натискът върху България и Гърция, които държат по 24.5% в МКП, идва от тази фирма, а не от руската страна.

“Ние точно затова се съгласихме руската страна да притежава 51% от акциите”, посочи Гунчев, който цитира и чл. 3 от документа, с който се защитават правата на миноритарните собственици.

“Странното в случая е, че руската страна обвърза запълняемостта на петролопровода с правата на миноритарните участници в него”, заяви той.

Гунчев разясни, че руснаците са предложили два сценария. Първият е, “ако руската фирма осигури 100 процента запълняемост, решенията да се взимат с обикновено мнозинство 51 процента, което на практика изключва другите два участника от вземане на решение”. Това означава пълен руски контрол върху тръбата, тъй като с тези 51 процента Русия може да реши да увеличи капитала и българският и гръцкият участник в проекта да останат с 4.9 процента.

“И вторият сценарий, който представи руската страна за наше най-голямо, учудване беше”, че всяка от страните трябва да гарантира финансово осигуряването на квотните доставки петрол, разказа Стефан Гунчева. Той обясни, че ако възвращаемостта на капитала, вложен в строителството на петролопровода, е примерно 12%, и българските и гръцките фирми не осигурят 49 на сто от петрола, те трябва да ги заплатят на МПК.

Това е неприемливо условие за България и Гърция, чиито представители са отхвърлили и двата сценария, предложени от Русия.

Те са се съгласили да бъде извършена технико-икономическа обосновка на проекта от независима международна фирма. Според Гунчев най-вероятно ще бъде осъвременена обосновката от фирмата Aй Eл Eф, но всички решения във връзка с нея ще бъдат вземани с единодушие и всички разходи и разноски по тази нова технико-икономическа обосновка ще бъдат равни на пропорционалните дялове на участие.

Руснаците са посочили, че при осигуряване на квотна запълняемост за тръбата, България и Гърция ще извлекат икономически дивиденти.

Това може да стане единствено с “ползване на петрол от нефтодобивни компании "Казмунайгаз" и "Шеврон", а както ни е известно, казахстанският тръбопровод КТК минава през територията на Русия”, каза Гунчев.

Ако "Транснефт" и руската страна ни осигурят безпрепятствено преминаване на количествата петрол, добити от "Шеврон" и "Казмунайгаз" до изхода южен порт, ние бихме поели някакви ангажименти, след водене на предварителни разговори с двете компании за осигуряване на тези количества нефт, посочи Стефан Гунчев.

Той уточни, че въпросът със запълняемостта остава отворен и българската фирма участник ще проведе предварителни консултации с "Казмунайгаз" и с "Шеврон". Този вариант може да бъде приет, ако производителите на петрол от Казахстан ни гарантират финансово доставката на петрол до южен порт.

“На този етап ние няма да продаваме дялове от българската компания на друга нефтодобивна компания, евентуално можем да говорим за продажба на капацитет 8.5 - 10 милиона тона годишно”, допълни Гунчев.

Той прогнозира, че “при това затягане от руска страна” сроковете за реализация на проекта “малко ще се разтегнат”.

В същото време заяви, че не “усетил оказване на някакъв натиск”.“Руската страна просто си преследва интересите за контрол върху петролопровода. Ние като миноритарни участници пък следваме нашите интереси”, допълни той.

В хода на преговорите българската страна ще настоява ситуацията да се запази във вида, договорен с междуправителствено споразумение - Русия да осигурява 100 процента от необходимия нефт и решенията в да се взимат не с обикновено мнозинство, а като се взима предвид и гласа на миноритарните собственици.

“Споразумението е ратифицирано от парламентите на трите страни и за нас представлява един закон. Ако тръгнем да преговаряме нещо друго или да нарушаваме нещо друго, имам предвид в частта права на миноритарни собственици, това значи, че ние ще нарушим закона”, каза в заключение Стефан Гунчев пред Инфо радио.

Тепърва участниците в проекта трябва да регистрират МКП, да възложат проектиране, оценка на въздействието на околната среда и да намерят финансираща банка.

На разговорите в Атина българските представители са предложили създаване на фонд, от който да се покриват евентуални екологични щети - разливи или други бедствени положения, свързани с превозването на петрола.

Стефан Гунчев каза, че България настоява за екологична оценка на Бургаския залив, която да се извърши от независима международна компания.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?