Правителството дава зелена светлина за влизането на България в банковия съюз

Правителството ще гласува в сряда кандидатурата на България за влизане в банковия съюз на ЕС. Това съобщиха за Mediapool от Министерството на финансите.

След като бъде одобрена от правителството, заявката ще бъде подадена в Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейският банков орган, държавите от еврогрупата и Европейската комисия. Крайното решение за приемането на страната ни в банковия съюз ще бъде взето от ЕЦБ.

Влизането на България в банковия съюз е едно от шестте условия, които страната ни пое пред евроинституциите, за да бъде приета в чакалнията на Еврозоната, т.нар. механизъм ERM ІІ с ориентировачен срок юли 2019 г.

Според договорите за ЕС България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на присъединяване към еврозоната. Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество".

С внасянето на искането София се съгласява да спазва безусловно всички нареждания и искания на ЕЦБ по отношение на банките си и да предоставя пълна информация на институцията във Франкфурт за тази цел. В същото време страната няма право на глас в управителния съвет на институцията. Ако БНБ не изпълнява нарежданията на ЕЦБ, Франкфурт може да преустанови тясното сътрудничество.

Ако веднъж влезе в банковия съюз, България може да излезе от него най-рано три години след влизането.

Ако България твърдо не е съгласна с конкретно решение на ЕЦБ, например за фалит на банка, и възражението ѝ не бъде прието, тя може да поиска незабавно да прекрати тясното сътрудничество и няма да бъде обвързана с решението на Франкфурт. В този случай в ново тясно сътрудничество може да се влезе най-рано след три години.

От 2014 г. насам банковият съюз си стои незавършен и на този етап се свежда основно до два елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Реално институцията във Франкфурт контролира пряко 120-те най-големи финансови институции в еврозоната и непряко – към 3400 по-малки банки.За България това означава, че "Уникредит Булбанк“, ДСК и ОББ ще бъдат контролирани директно от ЕЦБ.

Вторият елемент е единният механизъм за преструктуриране на банки, чиято цел е фалитите да бъдат съпътствани от минимални щети за данъкоплатците и икономиката. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит или е вероятно да фалира.

Въпросният механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране, който се пълни от вноски на банките и поема част от разходите при фалит. Задължително условие това да се случи обаче е големите депозанти и акционерите да банките да отпишат поне 8% от собствените си средства във фалиращата банка.

За да се присъедини към Европейския фонд за преструктуриране, в чието управление ще има глас, България трябва да прехвърли част от създадения преди три години национален спасителен фонд, който към момента разполага с около 400 млн. лв.

До 2024 г. Европейският фонд за преструктуриране трябва да натрупа 55 млрд. евро.

Въпреки че ЕЦБ решава коя банка да фалира, а Европейският съвет за преструктуриране определя какви средства да се отпуснат от фонда, Съветът на министрите на ЕС може да се противопостави на решението за преструктуриране и тогава фалитът става по националното законодателство.

Това, за което държавите в еврозоната не могат да се разберат обаче, е обща схема за гарантиране на влоговете, защото тя изисква създаването на общ фискален капацитет в еврозоната, тоест правителствата на едни държави да плащат влоговете в други, за което няма консенсус.