Президентът ще внесе в НС ново искане за изборен референдум

ГЕРБ и АБВ подкрепиха инициативата на Плевнелиев

Президентът ще внесе в НС ново искане за изборен референдум

Президентът Росен Плевнелиев отново ще внесе в Народното събрание предложение за свикване на национален референдум по трите въпроса, свързани с изборното законодателство: мажоритарен вот, задължително и електронно гласуване. Според държавния глава допитването трябва да се проведе заедно с местния вот наесен. Това става ясно от интервю на Плевнелиев за в. "24 часа".

За едновременното провеждане на референдум и избори се обявиха още в началото на 2015 г. от ГЕРБ.

Плевнелиев внесе първото си предложение за изборен референдум преди година, но тогавашното мнозинство на БСП, ДПС и "Атака" не го прие. Впоследствие инициативен комитет начело с бившия служебен премиер Георги Близнашки събра 500 000 подписа, които по закон задължават парламента да насрочи референдума. Проверката на ГРАО обаче показа, че реално парафиралите хора са по-малко от половин милион, а бившият председател на парламента Михаил Миков отказа да даде на комитета един месец, за да бъдат отстранени нарушенията в подписката, поради което казусът попадна в съда.

Президентът посочва, че чрез съвместното провеждане на избори и референдум ще "обогатим българската демокрация, като обединим ползите и ефектите от представителната и пряката демокрация". "Винаги съм работил за това да питаме народа, още повече когато е трудно, когато е тежко, само заедно можем да движим държавата напред. Това означава пряка демокрация, а нейната висша форма е референдум", казва Плевнелиев.

Според него българският народ е показал, че е наясно със своите изборни права и затова трябва да му бъде дадена възможност да се произнесе по трите въпроса, лансирани още преди година.

Изхождайки от допитването, държавният глава подхваща за първи път и темата за разширяване на президентските правомощия. Мотивът на президента е, че подобни промени биха се направили "с оглед на по-доброто функциониране на държавата и баланса на властите".

По-широки президентски правомощия

Според Плевнелиев, чийто мандат изтича в края на следващата година и не е ясно дали ще се кандидатира отново, иска държавният глава да има право на законодателна инициатива, по-висока степен на задължителност на инициирани от него национални допитвания и възможността да връща само част от закон за доработване в парламента.

"Първо. Президентът се избира от народа, така както и народният представител, но държавният глава няма право на законодателна инициатива. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден.

Второ. За инициирането на национален референдум са необходими 500 хил. валидни подписа. Като президент бях избран с почти 2 млн. гласа, инициативният комитет в подкрепа на референдума събра 570 000 гласа и въпреки това 42-ото Народно събрание успя с лека ръка да отхвърли този референдум. Вярвам, че конституционното право на държавния глава да инициира референдум трябва да има по-висока степен на задължителност.

Трето. Държавният глава е символ на баланса и национално отговорния подход и затова трябва да се помисли върху правото му на частично вето. Много пъти, когато съм налагал вето на различни законодателни проекти, съм задавал на себе си въпроса колко по-добре щеше да бъде, ако мога да върна само определен текст, а останалата част от закона да бъде обнародвана. Мога да ви дам много примери, когато някой закон, който е с ясни тези, има един или два погрешни текста, които задължително трябва да бъдат подобрени. Трябва да подобрим ефективността, по този начин ще помогнем и на парламента.

Ето тези три идеи биха могли да подобрят ефективността и баланса в работата между властите. Разбира се, това преминава през Велико народно събрание. Сега обаче не е време за Велико народно събрание, категорично", казва Плевнелиев пред "24 часа".

Идеята за нов дълг е разумна

Според държавния глава много неща в приетата от парламента с конституционно мнозинство стратегия за реформа в съдебната система могат да се реализират и без промени в конституцията. Ако се наложи, съм готов да използвам правото си да инициирам промени в основния закон, заявява той.

"Ако тя не се случи в края на 2015 г., ние можем да бъдем изправени пред драматична ситуация, в която Румъния влиза в Шенген, а България остава сама, с много тежки икономически и репутационни проблеми за нас", допълва президентът.

Той коментира, че е изненадан, че правителството не успя да обясни добре своите намерения за външния дълг. "Но извън тази моя забележка идеята в своята основа е разумна. В последните 200 години в Европа не е имало толкова ниски лихви. Ние сме свидетели на исторически най-ниските нива на лихви от 200 години!", казва Плевнелиев.

Разумно е, национално отговорно е правителството да се опита да рефинансира стари задължения с нови кредити при много по-изгодни условия, смята държавният глава. По думите му тези стари задължения са на три пъти по-висока лихва от тази, която потенциално можем да получим. "Да не забравяме, че т.нар. дълг на Милен Велчев беше договорен на лихви от 8.5%. Днес можем да се надяваме, че една добре структурирана кампания на правителството може да ни донесе лихви от около 3%. Това е близо 3 пъти по-малко. Това действие на правителството може да доведе до близо три пъти по-ниски нива на лихвите, което ще икономиса стотици милиони левове на година. Това е и моят аргумент - свидетели сме на най-ниските лихви в Европа досега, добре е да се възползваме", посочва той.

"Никакви оставки, а национално отговорно действие. Никакви манипулации, а коректен и разумен подход. Никаква истерия, а факти и аргументи", заявява държавният глава по повод намека на премиера Бойко Борисов, че ако дългът не мине през парламента, подава оставка.

Партийните реакции: ГЕРБ и АБВ подкрепят референдума

Междувременно по-късно през деня, в рамките на месеца на политическите консултации от АБВ подкрепиха идеята на Плевнелиев за изборен референдум. Пред бТВ пък вицепремиерът Румяна Бъчварова изрази и позиция на ГЕРБ, която също е "за".

Изразихме пълно съгласие с предложението на президента относно провеждането на референдум в неговите три пункта. Това каза председателят на парламентарната група на АБВ проф. Борислав Борисов след разговорите с Росен Плевнелиев. Във вторник държавният глава стартира годишните политически консултации с осемте парламентарно представени партии, започвайки от най-малката. Следващата по големина партия - "Атака", отказа да участва в консултациите, макар че депутатите ѝ начело с лидера Волен Сидеров се разходиха ритуално до президентството.

Според проф. Борисов, електронното гласуване е възможно, но на първия етап ще трябва да е машинно. От думите му стана ясно, че за АБВ задължителният вот има едно основно предимство – намалява влиянието на купените и контролираните избиратели.

"Третият елемент: мажоритарен избор – съотношение 50% мажоритарен 50% пропорционален вот с преференции. Това е възможно при едно според нас задължително условие, особено при местните избори – прагът на преференциалния вот трябва да стане по-висок", обясни Борисов.

По думите на Румяна Бъчварова пред бТВ ГЕРБ също подкрепя идеята на Плевнелиев за референдум.

Изпълнителната комисия на партията в понеделник е обсъдила идеята. Нямаме причина да се откажем от тази инициатива, която подкрепихме преди време и дори събрахме необходимите подписи, напомни Бъчварова.

Тя направи уговорката обаче , че "как технически ще се случи предстои да бъде решено" и че окончателно политическо решение не е взето.

В рамките на политическите консултации стана ясно също, че АБВ са подкрепили и другото искане, лансирано от Плевнелиев – за промени в конституцията и увеличаване на президентските правомощия с правото на законодателна инициатива, възможност да свиква референдуми, както и промени по отношение на преодоляването на президентското вето.

Партията на бившия президент Георги Първанов е за провеждане на съдебна реформа.

"Няма как тази реформа да се направи, без да бъдат направени някои промени в конституцията. Те са свързани от една страна с промени в съдебната система, от друга страна промените в конституцията са необходими в един по- частен случай, а именно разширяване на правомощията на президентската институция”, коментира депутатът от АБВ.

АБВ са предложили на предстоящия Консултативен съвет за национална сигурност да се включат три важни според тях точки. Първата е за кризата в Украйна, като АБВ настоява да бъдат преразгледани санкциите спрямо Русия и набелязвани мерки за развитие на икономическото сътрудничество на България с Украйна и Русия.

По думите на Борислав Борисов, "от това икономическо сътрудничество печели преди всичко българската икономика", макар че данните за стокообмена говорят обратното.

АБВ са настояли също да се обсъди "възможността за възобновяване на работата по крупните енергийни проекти и връщането на статута на България като енергиен център на Балканите".

Борислав Борисов каза, че третата точка засяга въпроса с демографската криза. По думите му президентът се е съгласил последните две точки да бъдат включени в КСНС.

Споделяне
Още по темата
Още от България