Президентът vs правителството за F-16: Въпроси и отговори

Президентът Румен Радев ясно показа, че не одобрява сделката със САЩ за закупуването на осем изтребители F-16 Block 70 за около 2.2 млрд. лева и използва правомощията си, за да се опита да я спре. Очаква се след като наложи ратификация на договорите с американците, да върне в НС и актуализацията на бюджета. Почти сигурно обаче е, че ГЕРБ, ВМРО и ДПС ще одобрят отново сделката и тя ще се реализира.

Радев изрази сериозни резерви около договорите със САЩ, но съпротивата му срещу покупката на F-16 има дълга история. В началото на 2017 г. назначеното от президента Радев служебно правителство се опита да финализира процедурата по избора и точно преди да изтече мандата му обяви класация на офертите. Без изненада, на първо място беше офертата на Швеция и SAAB за "Gripen".

Веднага след това обаче по искане на ГЕРБ новоизбраният парламент направи анкетна комисия, която откри нарушения в процедурата и всичко стартира отначало. Сделката за F-16 е резултат от новата процедура, срещу която президентът също имаше възражения.

Сега той твърди, че имало много скрити разходи, че самолетите няма да притежават необходимите способности и че сделката дори застрашава националните интереси.

Независимо от съмненията, че Румен Радев не е безпристрастен в оценката си точно по този казус и тя е само елемент (при това важен) от политическите сблъсъци между него и правителството, позицията на държавния глава не трябва да се неглижира, тъй като България има изключително порочна практика при реализирането на големи военни сделки.

За да мотивира ветото си, той изпрати и 19 конкретни въпроса до Министерството на отбраната, което публично му отговори.

МО признава, че ще има допълнителни разходи и този път ясно посочва някои от тях. Само за транспорт, например, ще са необходими още 30 млн. долара.

В същото време обаче по договорите са заложени и буфери и е възможно пренасочване на средства.

Освен това министерството този път има и ясен анализ колко ще струва поддръжката на самолетите, което е положително.

Предполагаемите годишни разходи за интегрирана логистична поддръжка се очаква да бъдат от порядъка на 30 - 40 млн. лева, при общо 1500 часа във въздуха годишно.  

Ето част от въпросите на президента и отговорите с минимална редакция.

Отговарят ли договорите като съдържание на поставените изисквания в Проекта за инвестиционен разход (ПИР) и ако не, къде е несъответствието?

МО твърди, че са изпълнени всички изисквания за въоръжението на машините и необходимите бойни възможности на самолетите. Осигурено е и търсеното наземно оборудване и възможности за обучение. Ще бъдат закупени и посочените резервни части.

В същото време от министерството признават, че сделката със САЩ не отговаря на изискването изтребителите да бъдат доставени до 2 години след сключването на договора. Те се очакват през 2013 и 2014 година.

Mediapool: За да сключи сделката със САЩ, парламентът даде възможност на преговарящите да излязат от условията в ПИР. В него таванът на проекта бе 1.8 млрд. лева с ДДС, а сега може да стигне 2.2 млрд. без ДДС. Управляващите обещаваха, че няма да позволят разходите да скочат значително, но това се случи.

Освен тези договори, ще бъде ли необходимо подписването и на други договори, свързани с тези, които се предлагат за ратификация в съответствие с изискванията на ПИР? Какви са изискванията в тези допълнителни договори, ако има такива?

МО посочва, че транспортните разходи, които ще са за наша сметка, се очакват да достигнат 30 млн. долара. Точната цена на разходите по "Граф Игнатиево" обаче ще станат ясни, след като се проведат необходимите обществени поръчки.
Според експерти обаче се очаква те да са под 100 млн. лева.

"Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес, не по-малко важен от самото придобиване. Опитът от практиката показва, че само 30-50% от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70% са за осигуряване на експлоатацията", посочват от МО.

"Предполагаемите годишни разходи за интегрирана логистична поддръжка се очаква да бъдат от порядъка на 30 - 40 млн. лева, при общ годишен нальот 1500 часа. Тези разходи ще бъдат осигурявани след третатагодина от бюджета на Министерството на отбраната и не са част от настоящия проект за инвестиционен разход", посочват от МО.

За разлика от другите предложения, не е необходимо сключването на допълнителни договори за закупуване на оборудване, въоръжение и/или лицензи от трети страни.

Mediapool: Тук МО прави препратка към офертата на Швеция и SAAB за изтребители "Gripen", която се ползва и с подкрепата на Радев. Тя е на чувствително по-ниска цена, но предполага сключването на допълнителни договори за оборудване и въоръжение. SAAB oбаче твърди, че дори и с тях офертата ѝ ще влезе в тавана от 1.8 млрд. лева с ДДС.

Каква е цената за цялостното изпълнение на договора ? Допуска ли се увеличаване на крайната цена на контракта и ако да, с колко?

От МО посочват, че общата прогнозна цена е 1.256 млрд. щатски долара. Правителството на САЩ е поело ангажимент да направи всичко възможно за осигуряване на изделията на посочените цени в долари и в рамките на посочената наличност. Колко и какви данъци, такси, мита и др. подобни допълнителни плащания при съответните доставки МО дължи на българската държава (при условие, че МО е част от тази държава) Военновъздушните сили не могат да кажат. В договорите обаче няма изисквания за плащане на такси и налози от страна на България вместо правителството на САЩ, поради внос на оборудване от трети страни.

Как се отразява на крайната цена неопределеността на някой от доставките и обучението на летателния и техническия състав? Как ще бъде защитен националния интерес на страната?

Прогнозната сума, предвидена за обучението на летателния състав е изчислена на базата на най-ресурсоемкият сценарии – от неподготвени пилоти до пилоти на F-16 Block 70 с квалификация за използване на въоръжение "въздух-въздух“ и "въздух-повърхност“, дозареждане във въздуха, а част от летателния състав до ниво инструктор, неопределеността в случая може да доведе до намаляване цената, а не донейното увеличаване, предвид фактическата подготовка на състава, който ВВС ще изпратят за обучение.

Същото, но в по-малка степен касае и обучението на техническия състав.

Какъв е срокът за цялостното изпълнение на договора/ите и допуска ли се отлагане на изпълнението му/им? Ако да, с колко месеца? При забава на изпълнението от американска страна, предвидени ли са някакви санкции за забава и ако да, в какъв размер са? Ако не са предвидени, то как е защитен националния интерес?

Сроковете за доставка/изпълнение са прогнозни, на базата на наличната към момента на изготвяне на офертата информация. Предвид прогнозния характер на тези срокове е възможна тяхната промяна.

Има ли дублирани разходи т.е. такива, които задължително съгласно българското законодателство се поемат от държавата ни и в същото време са включени в договора? Как са защитени националните интереси?

МО не отговаря на този въпрос и моли президентът да уточни кои разходи визира. 

Има ли т. нар. "гаранции за добро изпълнение"? Ако няма, как е защитен националния интерес на България?

Правителствата по презумпция подхождат с доверие едно към друго, когато сключват договори между тях. В случая, ГАРАНТ за изпълнение на договорите от страна на американските компании е правителството на Съединените американски щати. При забава/неизпълнение, правителството на САЩ налага същите санкции по отношение на компаниите, с които е сключило договор/и за доставка на съответното оборудване за България, каквито би наложило, в случай, че тези договори бяха сключени в интерес на Министерството на 10 отбраната (ВВС) на САЩ. В тази връзка, националните интереси са защитени така, както правителството на САЩ защитава своите интереси при взаимоотношенията си с американските компании.

Има ли в договора/ите позиции с неясно дефинирано съдържание на доставките?

В договорите има позиции с неясно съдържание на доставките, които ще бъдат конкретизирани след извършването на definitization conference. На този етап, такива са всички позиции, касаещи доставката на резервни части и консумативи.

Как ще се коментира от правна гледна точка придобиването на оборудване, обект на договора/ите от българска страна, заплащането му и в същото време оставащо постоянна собственост на американското правителство?

Изключително погрешно е тълкуването, че България заплаща конкретно оборудване, което после остава собственост на САЩ. В случая става въпрос за заплащане на услуги, които правителството на САЩ ще изпълнява в полза на България, като за изпълнението на тези услуги – генериране/осъвременяване на базата данни за системата за самозащита, генериране/осъвременяване на базата данни за разпознаване на въздушни цели и т.н., правителството на САЩ ще придобие хардуер, заплатен от нас, който в процеса на изпълнение на договорите, а и в бъдеще ще бъде използван само и единствено за нуждите на България. Поради факта, че за генерирането на тези бази с данни, отново отбелязваме – в полза на България, се ползва американска секретна информация, която несе предоставя в суров (необработен) вид, всички тези дейности се извършват на територията на САЩ. Тези бази с данни са уникални за всяка една държава потребител и поради тази причина за всяка държава правителството на САЩ придобива отделен хардуер.

Има ли ограничение в ролите които трябва да изпълнява многофункционалния самолет в съответствие с ПИР?

Няма ограничение в ролите, които трябва да изпълнява многофункционалния самолет в съответствие с ПИР. Самолетите са напълно оборудвани с хардуер и софтуер, позволяващ изпълнението на задачи "въздух-въздух“, въздух-повърхност“ и целеуказване/разузнаване.

Договорите предвиждат придобиване на комплект от последните модификации на авиационните управляеми ракети “въздух-въздух” за близки (AIM-9X II) и средни дистанции (AIM-120C7), като и комплект неуправляемо въоръжение “въздух-повърхност”. С цел намаляване на цената, количеството на ракетите AIM-9X II е намалено наполовина – от 24 бр. на 12 бр. 13

Относно управляемото въоръжение "въздух-повърхност“, изискването е в софтуера на самолета да е интегрирано високоточно въоръжение (управляеми боеприпаси) "въздух-повърхност“, така че при подкачване на съответния боеприпас, самолетът да го разпознае, и той да може да бъде използван, в това число симулиран с цел обучение.

Управляеми боеприпаси могат да се закупят при необходимост и при наличие на финансови средства без да се налага модернизация на самолета. В случай на реализация на икономии по договорите, каквито се очаква да има по някои от перата в тях, е възможно увеличение на количествата на управляемото авиационно въоръжение “въздух-въздух”, както и закупуване на управляемо авиационно въоръжение “въздух-повърхност”.

Общата прогнозна цена на авиационното управляемо и неуправляемо въоръжение “въздух-повърхност” е била 18 280 510 млн. щатски долара.

Каква е техническата гаранция на придобиваната техника и имущество и кой е отговорен за нея – американското правителство или подизпълнителите?

Техническата гаранция на придобиваната техника и имущество са отговорни компаниите, с които американското правителство ще сключи договори за доставка. Тя е различна, в зависимост от вида на конкретната техника и имущество – например самолетите имат 6 месеца гаранция, докато системите Link-16 - четири години. 

Пълният им текст може да видите по-долу: