"Приказките задават начина ни на мислене"

"Светът на приказките е като митология. Това са изключително мощни модели, които задават начина ни на мислене. Дори когато слушаме новини, ние несъзнателно избираме кой е героят, кой е злодеят, каква е завръзката, какви са перипетиите, чакаме кулминация и развръзка. Търсим приказната матрица", каза в интервю пред Mediapool авторката на детски книги, собственик на издателство "Точица" и главен редактор на сайта за детски новини "Вижте" Зорница Христова.

По повод Международния ден на детската книга с нея разговаряхме за съвременната детска литература, ролята на родителите за любовта към четенето и как се разказват новини на достъпен за децата език.

Авторката на детски книги, собственик на издателство "Точица" и главен редактор на сайта за детски новини "Вижте" Зорница Христова, Сн. Яна Лозева

Според Зорница Христова съвременната детска литература "от Андерсен насам" помага на децата като разширява света на приказните сюжети, за да може новото да намери място в него.

"Съвременната детска литература обогатява основата и така новото, което идва в реалния свят, има върху какво да стъпи, може да бъде разпознато, да се побере в ума", добави още тя.

Международният ден на детската книга се отбелязва от 1967 г. и неслучайно съвпада с рождената дата на датския писател Ханс Кристиан Андересн, създал едни от най-обичаните детски приказки.

Днес обаче децата имат и други любими герои като Петсън и котарачето Финдъс или пък мумините. Но класическите герои остават изключително разпознаваеми.

"Винаги, когато пишем истории с играта "Направи си сам приказка", имаме малка „разгрявка“ – разпознаваме елементите от класическите сюжети, преди да им дадем ново съдържание. Играем си да разпознаем кой е фалшивият герой в „Червената шапчица“, в кои приказки има някой, който се превръща в някой друг, къде какви вълшебни предмети има… Това е език, който децата владеят отлично. И много се смеят, когато внесеш промени, например когато демонстрирам на какво прилича приказка без проблем, като направя, например, мащехата на Пепеляшка мила и сговорчива", каза Зорница Христова.

За съвременната детска литература

Според управителката на издателство "Точица" днешните деца имат много по-голямо разнообразие от четива и то не е само пазарно.

"По-разнообразни са и темите, и подходите. И има повече български автори и илюстратори, което значи, че техният свят също е в книгите. В момента българската детска книга определено е в подем – и като количество издавани книги, и като качество. Надявам се в някакъв момент да имаме и достатъчно авторитетна критика в областта на детската литература", заяви тя.

Ако повечето родители днес са били деца през 90-те години, то те са израснали във време, в което книжарниците изчезват, книгите се продават по сергии на улицата, а "български автор" е нещо като дамга.

"В детските библиотеки тогава човек можеше да срещне луксозни енциклопедии, томчета класика и тук-таме истински шедьоври, защото вкусът не може току-така да се изгуби и имаше хора, които въпреки всичко, рискуваха да сложат критериите си преди пазара. Туве Янсон, Ева Яниковски, Виктор Самуилов, Янош, Станка Пенчева - те можеха да се прочетат още през 90-те", разказа писателката.

За ролята на родителя

Според нея е чудесно родителите да четат на подрастващите, за да обогатят собствената си връзка с детето, да създадат атмосфера, в която детето се чувства свободно да говори с тях за всичко.

"Когато споделяте книга с детето, споделяте свят. Споделяте език. Вие самите ще имате огромна полза от това. А за детето книгите ще започнат да звучат с вашия изразителен глас. Да бъдат пространство на спокойно израстване. И на обич", отбеляза Зорница.

"Колко често трябва да се чете на детето? Нямам отговор. То не трябва, просто е чудесно. Колко често трябва да водим хубави разговори с децата?", допълни тя.

А за да поощрят любопитството и любознателността на децата, родителите трябва да им разкриват своите.

"Ако детето ме вижда как сладко-сладко похапвам малини, и на него ще му се прияде. Ако вижда, че ми е интересно да уча нови неща, и на него ще му се услади", даде пример собственичката на "Точица".

За училищните библиотеки

А за да бъде достъпна хубавата детска литература за всяко дете е добре да се инвестира в училищните библиотеки, което изисква по-тясно сработване между Министерството на образованието и Министерството на културата.

"В момента не всяко училище има библиотека, особено пък такава с библиотекар, а не просто шкаф с книги. А това е изключително важно, за да могат всички деца да имат достъп до книгите, човек, който да ги насочва, физическо време да ги заемат и връщат, ясна връзка с училищния процес. Или пък библиотекарите от обществените библиотеки да са официално включени в учебната система така, че да могат те самите да осъществят връзката", отбеляза Зорница Христова.

Според нея е и въпрос на чест книгите да са безжалостно редактирани и да минават по няколко корекции. А ако някоя грешка се промъкне въпреки всичко, заслужава медал за своята упоритост.

Книги за малки на теми за големи

Някои съвременни детски книги обясняват на децата и някои от големите теми на философията и психологията като войната, емоциите, насилието, успеха и провала, любовта и морала. Такива са книгите от поредицата "Философски закуски" на издателство "Точица".

"В книжките големите теми на философията, психологията, социологията са разказани по човешки, с примери, с чувство за хумор и с нужната скромност тогава, когато не разполагаме с всички отговори", разказа Зорница.

Единият от авторите е Мишел Пюеш, който е преподавател в Сорбоната. В някои книги неговото място заема Пиер Дюпон-Бьорие, от същия университет. Съавторката пък им е детската писателка Брижит Лабе, която открива кратки истории от детския свят, които дават подстъпи към различни страни на голямата тема.

"В нейните сюжети виждаме дете, което едва се изправя – и отново тупва върху памперса си (за да разкаже как пътят на всеки от нас към успеха е осеян с безброй провали), виждаме Снежанка, която прибързано отхапва от ябълката (вместо да реши да изчака и да помисли дали "същността" на старицата отговаря на "външността" ѝ), виждаме деца, които прекарват ваканцията си на "планетата без задължения"… И докато се забавляваме с историите, ние се замисляме", разказва още собственичката на "Точица".

"Философски закуски" се организират и на живо и тогава децата са приканвани да споделят свои истински истории, и тези от своето въображение.

"Защото това е един общ свят, а нашите мисли са неделима част от него."

За новините на детски език

Освен автор на детски книжки и управител на издателство "Точица", Зорница Христова е и главен редактор на детската медия "Вижте", която разказва най-важните новини на достъпен за децата език.

Още по темата

"Вижте" новините на детски език

11 май 2021 08:25

По думите на Зорница читателите на медията се деца на възраст между 7 и 14 години и те искат да разберат света. Децата обичат да четат за животни, интересуват се от новини за изкуствен интелект и света, който настъпва, но и от най-различни теми.

"Например имаме рубрика, в която децата могат да задават въпроси – питали са ни например какво е станало в Чернобил, какво има под пясъка на плажа, кое е най-малкото животно на света, какво са черните дупки", отбелязва главният редактор на "Вижте".

"Нашата задача е да направим всичко възможно да ги улесним. „Детски език“ не значи само ""прости думи“. Още по-важна е ясната структура – новата информация трябва да стъпи здраво върху нещо познато. Ако подозираш, че децата не знаят нещо – трябва да го обясниш, ако трябва в отделна статия. Много често на децата им липсват свързващите звена, за да си обяснят света около тях", разказва тя.

Именно поради тази причина "Вижте" има много статии, нужни за контекста. Не можеш да разкажеш за 1989-а, без да обясниш какво е "Съветски съюз". Зорница винаги се опитва да установява колкото се може повече факти, да види как те са свързани и да ги обяснява от познатото към непознатото, за да може децата да разберат връзката.

Според нея родителите биха могли да четат с децата кратките статии в медията и да обсъждат темата заедно.

"Всъщност много често приканваме децата да ги питат – особено когато става въпрос за българската история през 20-и век. Тя не е нещо абстрактно, тя е част от семейната памет. И има връзка с всичко. Ето сега предстои да говорим за климата и водите. Абстрактна тема – но не и ако някой в семейството е преживял „режим на водата“ и може да каже на детето какво е било", изтъква Зорница.

Тя споделя, че е много забавно родители да взимат участие в заниманията с деца.

"Когато правихме първата „Детска литературна разходка“ с фондация „Прочети София“, имахме една част, в която говорихме за „Васко да Гама от село Рупча“. Беше страхотно да виждам как децата зяпват, когато родителите им запяват песента от филма", разказа Зорница. 

"Или когато говорим за Дора Габе, да включвам родители, които знаят наизуст стихотворенията ѝ. Доверието, което децата имат към своето семейство, е огромно. Щом татко знае "Мама казва, че и баба била някога мъничка…", значи това стихотворение си струва да се научи", допълва тя.