Проектът за университет в Перник е в застой

Проектът за разкриването на Европейски политехнически университет в Перник е в застой, а бъдещето на ВУЗ-а ще зависи от рамката на бъдещите реформи във висшето образование. Университетът получи положителна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) през юли, а за да бъде разкрит, трябва да има решение на Министерския съвет и Народното събрание.

За разкриване на висше училище в Перник отдавна лобира президентът Георги Първанов, който е най-изтъкнатият представител на пернишкия край. Въпреки че идеята бе посрещната с адмирации и от предприемаческата структура на ГЕРБ, процедурата по гласуването на проекта се бави.

Основният инвеститор на проекта за частен технически университет е фирмата "Инвестек", чийто собственик пък е "Спидиа Интернешънъл", регистрирана на Каймановите острови. Основен предмет на дейност на "Инвестек" е търговията с недвижими имоти.

Необходимостта от такъв ВУЗ в Перник предизвика спорове в научните среди, но независимо от това пернишкият университет вероятно ще е първият разкрит с новото законодателство за висшето образование, твърдят запознати.

Съществуването на ВУЗ-а и бъдещето разкриване на нови университети зависят изцяло от това каква политика ще бъде възприета.

За преподаватели на пернишкия университет са заявили участието си четирима академици, трима член-кореспонденти на БАН, 28 професори, 62-ма доценти и 31 гост-професори от чужбина, но за целта трябва да се изясни как ще бъде решен въпросът с т.нар. "пътуващи професори".

Пред Mediapool депутатът от ГЕРБ Димитър Аврамов, който оглавява структурата на предприемачите на партията, заяви, че проектът за университета трябва да е внесен в Министерския съвет и се чака одобрението му. От Министерството на образованието, науката и младежта уточниха обаче, че точката трябва да бъде внесена в края на януари или началото на февруари месец.

"Доколкото знам от координатора на проекта Тошко Кръстев, няма проблеми с набирането на преподавателския състав. Очакваме положително становище за разкриването на университета, защото това е едно полезно начинание", коментира Аврамов.

Предприемаческата структура на ГЕРБ и Европейският политехнически университет подписаха през ноември меморандум за сътрудничество, според който представители на бизнеса ще ще участват в академичния и факултетните съвети.

Самите координатори на проекта очакват университетът да отвори врати за новата академична учебна година и в него да се обучават 2 000 студенти и докторанти. Сградата на университета ще бъде в двора на пернишката болница.

Преди ваканцията си депутатите приеха на първо четене нов Закон за академичното израстване, според който Висшата атестационна комисия (ВАК) се закрива, а процедурата по даване на степени и длъжности ще се извършва от отделните университети и институтите на БАН. Така доцентите и професорите вече няма да бъдат национални, а към даден ВУЗ.

Предстои обаче решаването на дългогодишния проблем с "пътуващите професори" в Закона за висшето образование, който трябва да е готов до края на март. Сега преподаватели от Софийския университет и други ВУЗ-ове преподават на няколко места, като много от провинциалните университети разчитат на столични лектори.

Засега министърът на образованието Сергей Игнатов не е обявил окончателно дали преподавателите ще бъдат принудени да избират само едно работно място между два и повече ВУЗ-а.

До толкова радикална мярка едва ли ще се стигне, предвид факта, че цялата система от около 50 университета се крепи на по-малко от 9 000 пътуващи преподаватели.

Игнатов обаче е коментирал тази възможност и то именно с примера с пернишкия университет – че преподавателите ще трябва да избират дали да са професори на Техническия университет в София или на Пернишкия политехнически университет.

Въпросът вероятно ще бъде решен между отделните университети, на които новото законодателство ще даде по-голяма автономия. Така при взаимно признаване те ще могат да си разменят преподаватели, както и досега.

Министърът смята, че "пътуващите чети" ще бъдат спрени с промените, тъй като в срок от няколко години ВУЗ-овете ще изградят своя школа от преподаватели, без това да се превръща в производство на професори на конвейр.

Бившият министър на образованието и науката Даниел Вълчев нееднократно е изразявал резерви относно разкриването на ВУЗ-ове в населени места, които са близо до големи университетски центрове.

Освен идеята за университет в Перник, който се намира едва на 30 км. от София, друга екзотична идея, срещу която се противопостави Вълчев, бе за отварянето на ВУЗ в Бухово.