Двайсет години. Горе-долу толкова време мина от първите опити на българската държава да провежда някакъв вид антикорупционна политика. За тези две десетилетия някои неща се промениха, други си останаха същите. Например у нас все така имаме проблем с корупцията. И изглежда сякаш никой не може да го реши.

Антикорупционните опити на българската държава имат дълга и трагикомична история.

Имахме комисия за конфликт на интереси, имахме комисия за незаконно имущество, имахме специализирани звена за борба с корупцията. Накрая решихме да ги съберем на едно място, за да създадем някакъв институционален Франкенщайн, когото кръстихме КПКОНПИ. После разделихме КПКОНПИ на КПК и КОНПИ. Сега закриваме КПК и не е много ясно какво ще правим с КОНПИ.

Отделно от това имаме полиция. Имаме и прокуратура. Даже няколко вида. Имахме специализирана прокуратура, която трябваше да се бори с организираната престъпност и корупцията. Видяхме как ги пребори и я закрихме. Имаме редова прокуратура, която се занимава с всичко друго, но не и с корупционни дела. А имаме и европейска прокуратура. Тя пък се гони разни земеделци за това, че са декларирали неверни данни, за да получат субсидия. Осъждат ги условно или на глоба, а европрокурорите се хвалят с успехи. И тук изобщо не споменаваме скандала с българския европейски прокурор.

За тези теми си струва да се говори. Точно това направихме с бившия правосъден министър и ексдепутат Крум Зарков.