Пътната мрежа е кръвоносната система на тази страна. Тази метафора се използва често, за да покаже важността на магистралите за икономиката. Така както кръвоносната система е жизненоважна за човешкото тяло, така и пътната мрежа е от съществено значение за развитието на страната. Пътищата свързват всички части на държавата и със съседните ѝ страни, като осигуряват бърз транспорт на хора, стоки и услуги.

Затова не е случайно, че най-развитите икономики в Европа имат и най-дълга магистрална мрежа. Номер едно е Германия с 13 210 км, следвана от Франция с 11 751 км и Великобритания – 3864 км, показват последните публикувани данни на Евростат за 2023 г.

В същото време пътната мрежа на Балканите е най-слабо развита дори спрямо страните от Централна Европа като Унгария (1870 км), Полша (1851 км) и Чехия (1388 км).

Единственото изключние от балканските страни е Гърция (2296 км), която успя да изгради магистралната си мрежа през последните десетилетия благодарение на европейските фондове. Другият добър пример за успешно строителство на магистрали и то на сложни планински терени с множество мостове, виадукти и тунели е Хърватия (1341 км).

През последните десетилетия милиарди евро в пътната инфраструктура инвестират България, Румъния и Сърбия, но строителството се бави. В същото време цените на отделни магистрални участъци достигнаха космически размери и вече съперничат на тези в развитите западноевропейските страни, където заплащането е значително по-високо от това на Балканите.

Строителството на магистрала през равнината е значително по-евтино от това да строиш в планината. По тази причина е трудно да се правят сравнения. Едно е строителство на прав път без тунели, мостове и пътни връзки, а съвсем друго, когато трябва да минеш три планински хребета.

Най-скъпата магистрала в България

През изминалата седмица в България се разгоря дебат около цената на последния участък от магистралата Русе – Велико Търново. Той беше предизвикан от обществената поръчка за отсечката от Бяла до Велико Търново – 60 км за 2.967 млрд. лв. без ДДС. Това прави точно 49.45 млн. лв. без ДДС за километър магистрала. Цифрата беше закръглена на 50 млн. лв. (25 млн.евро/км), защото не е включен строителният надзор, който ще бъде обявен с отделна обществетна поръчка.

Сумата изглежда умопомрачителна на фона на първите два лота на магистралата, търгувани преди три години. И при това няма да може да се кара с максимално позволените 140 км/ч, защото заданието е за магистрала с по тесен габарит – Г27.

Липсата на каквито и да е обяснения от страна на пътната агенция за високата цена при обявяването на поръчката доведе до обвинения за корупционна надценка от 1.5 млрд. лева от страна на бившия регионален министър и настоящ депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Андрей Цеков.

Това принуди управляващите да дадат обяснения за високата цена от 25 млн.евро/км. Регионалният министър Иван Иванов (БСП) каза, че това е "един от най-тежките възможни райони за строителство".

Ще има много сложни съоръжения – 3 тунела с дължина от 2.1 км, 12 виадукта, 8 пътни възела, 3 от тях са със сериозни размери на места с височина на стълбовете над 30 м, 12 пътни подлези и надлези и 13 селскостопански надлези и подлези – все неща, които и сега ги има по българските магистрали.

За първи път обаче ще се строи пътен възел при пресичането на две магистрали "Хемус" и "Русе – Велико Търново". Общата дължина само на пътните връзки е над 20 км, което се равнява на още 10 км магистрала, разясни председателят на Управителни ясъвет на АПИ инж.Йордан Вълчев.

В допълнение е в сила нова техническа спецификация със завишени технически изисквания за изграждане на пътищата. Към всичко това трябва да се прибави и инфлацията в строителството, като цените са скочили със 108% спрямо 2021 г. по данни на НСИ, добави Вълчев.

В края на 2023 г. беше направена първа копка на магистралата Русе – Велико Търново, но оттогава няма видим напредък по строителството Сн.БГНЕС

За първите два участъка от магистралата Русе – Велико Търново има подписани договори още през 2022 г., но към момента се строи един малък участък от обхода на Бяла. През май месец се очаква да започне строителството и на участъка от Русе до Бяла, каза Иван Иванов. Тези два участъка с дължина от 73 км на цена над 1.87 млрд. с ДДС се финансират от еврофондовете по програма "Транспортна свързаност" и трябва да са готови до 2030 г.

Последният участък от Бяла до Велико Търново ще се финансира от държавния бюджет, но засега пари не са заложени. Очаква се строителството му да започне след около 3 години, каза шефът на АПИ инж. Вълчев. Преди това трябва да бъде избран изпълнител, след това над година ще се проектира (460 дни), трябва да се отчуждат имоти и чак тогава може да започне строителството, обяви той. Това означава, че при оптимално развитие най-рано през 2029 г. ще може да започне строителството на последния участък, което по договор трябва да продължи около 3.5 години. Практиката е показала, че срокът за строителство масово се удължава и почти никога не се спазва. Така при оптимално стечение на обстоятелствата магистралата може да е готова около 2034 г.

Но пътният шеф Йордан Вълчев каза, че прогнозният срок за завършване на последния участък от магистралата Русе – Велико Търново е 2030 – 2031 г.

Не само у нас цените са високи. "Наскоро пуснат търг в нашата северна съседка показва, че е определена цена за километър от 55 милиона до 78 милиона без ДДС. Това показва, че тази практика не е само в България", каза регионалният министър в опит да защити високата цена на българската магистрала.

Планинските магистрали на Румъния

Доскоро България (840 км) беше с един гърди пред Румъния (997 км) по магистрали, но вече това не е така. Северната ни съседка, която е по-голяма по площ от нас, беше занемарила пътната си мрежа. От 2021 г. обаче влезе в сила програма за изграждането на около 1000 км магистрали и скоростни пътища за 35 млрд. евро до 2030 г. За целта наскоро беше създадена и проектна компания за големи инфраструктурни проекти – Национална компания за управление на пътната инфраструктура (CNAIR). Днес Румъния е най-големият строител на магистрали в Европейския съюз с договори за 780 км пътища и още 240 км, за които се провеждат търгове.

Миналата година бяха пуснати 200 км магистрални участъци, а за тази са планирани още 200 км. През седмицата беше подписан и най-скъпият договор за участък от магистралата А8 (310 км), която ще свързва Трансилвания с Молдова. Това е най-скъпата магистрала, която ще бъде построена в Румъния. По оценка на CNAIR строителството само на 160 км от нея ще струва 6.4 млрд. евро без ДДС. Причината за колосалната цена е сложният планински терен през Карпатите, където ще е необходимо изграждането на десетки тунели, дълги мостове и високи виадукти.

Преди дни беше сключен договорът за изграждането на участък от 38 км на цена от 1.2 млрд. евро от магистралата А8, което е цена от 31.5 млн. евро на километър. Така беше подобрен рекордът поставен от участък от магистралата A1 Сибиу – Питещ (37.4 км) с договор за 1.06 млрд. евро или 28.3 млн. евро/км.

Магистралата А1 Сибиу – Питещ

В момента тече обществена поръчка за друг планински участък от магистралата А8 с прогнозна цена от 1.38 млрд. евро за 32 км, което е над 43 млн. евро за километър. Причината за тази висока цена е, че в Молдова преобладават хълмове ориентирани от север на юг с огромни речни долини. В същото време магистралата А8 е ориентирана от запад на изток, което означава, че трябва да се премине с много тунели, мостове и естакади.

Както в България, така и в Румъния през последните години цените в пътното строителство са нараснали значително, а като фактори се посочват пандемията от коронавирус, войната в Украйна, поскъпването на материалите, логистиката и работната сила.

Например строителството на новата 73-километрова магистрала в югозападната част на страната, където теренът е равнинен, от Тимишоара до сръбската граница се оценява на 2 млрд. евро, което е 27.3 млн. евро/км. Търговете за нея вече са обявени.

Заради високите цени на строителството в съседна Румъния и по-добрите условия на работа някои от големите български компании не само участват в търговете и ги печелят, но дори имат вече и готови участъци. "Трейс Груп Холд" построи участък от 30 км от магистралата А7 Плоещ – Бузъу, свързваща Румъния с Украйна с дължина от 300 км. Друг голям български строител, който участва в търговете в северната ни съседка и строи обекти там е "Хидрострой". В момента компанията строи околовръстното шосе на Букурещ.

Най-скъпата магистрала на Хърватия

За разлика от България и Румъния, Хърватия, която е значително по-малка от двете страни по територия и влезе след тях в Европейския съюз, разполага с 1341 км магистрали и е напът напълно да завърши мрежата си.

През тази година предстои да започне строителството на последната магистрала, която трябва да свърже адриатическия град Дубровник, намиращ се в най-южната част на страната, с град Меткович на границата с Босна и Херцеговина.

Това ще бъде най-скъпата хърватска магистрала с прогнозна стойност 1.2 милиарда евро за 47 км и още около 15 километра свързващи пътища (19.35 млн. евро/км). Причината е сложността на терена, който изисква големи виадукти и тунели.

"Става въпрос за терен, който на практика е възможно най-неблагоприятният за изграждане на магистрали. Ще са необходими множество виадукти, мостове и тунели, а също така става дума за район, който е гъсто населен, така че ще бъде важно колко кръстовища ще има и какви връзки ще бъдат налични, за да осигурим пълната функционалност на пътя", коментира проф. д-р Марко Шеврович от Факултета по пътни науки на Загребския университет пред хърватската национална телевизия в началото на годината.

Магистралите в Хърватия минават през тежки планински терени

Магистралата ще бъде построена на две фази. Проектът предвижда тя да минава през Босна и Херцеговина (над босненки град Неум на Адриатическо море). Докато двете страни постигнат окончателно споразумение ще се използва скоростен път и моста "Пелешац".

Плановете са строителството на първия участък да започне тази година и да е готов до 2029 г.

Началото на работите зависи от приключването на обществените поръчки, които се провеждат в момента, и получаването на различни разрешителни.

Най-големият проблем, който изграждането на магистралата цели да реши, е липсата на скоростен път от Дубровник до летището и до границата с Черна гора.