Да забрани ли България на децата да използват социални мрежи? Въпросът, който до скоро звучеше утопично, вече стои на масата. Има обаче и следващ – може ли изобщо държавата да каже "край" на децата, които прекарват часове в TikTok, Instagram и Facebook. Докато институциите – български и европейски – обсъждат забрани и възрастови ограничения, експертите прредупреждават, че технически това е трудно и ефект най-вероятно няма да има.
"Родителите са притеснени, учителите често се чувстват безсилни, а институциите търсят начини да реагират на все по-сериозни случаи на онлайн тормоз и насилие, прекомерна употреба на дигитални устройства, фалшиви новини и рисково поведение в Мрежата", обясни Антоанета Василева – експерт по онлайн безопасност на деца в интервю за Mediapool.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че ще инициира дебат за евентуална забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 години. Това е първата заявка за подобно ограничение в България. По думите на просветния министър има достатъчно доказателства за вредното влияние, което социалните мрежи оказват върху децата.
Според Василева забраната може да звучи като бързо решение, особено когато темата е чувствителна, но трябва да се запитаме дали ще има реален ефект.
"На този етап, пълната забрана на достъп до социални мрежи за деца под 15 години изглежда по-скоро като символичен акт, отколкото като реално приложима мярка", смята тя.
"От една страна, технически е почти невъзможно да бъде приложена – децата често създават профили с фалшиви данни, използват различни имейли и дори телефоните на родителите си, за да си създадат повече от един профил. От друга страна, ограничението не решава проблема с липсата на дигитална-медийна грамотност и социално-емоционална интелигентност, които да правят децата устойчиви на онлайн рисковете и отговорни потребители на мрежата", допълва Василева.
Забраната като мярка по думите на експерта по онлайн безопасност на деца може единствено да създаде фалшиво усещане за сигурност и контрол у възрастните, но не е вероятно да доведе до реалната защита на децата.
"Подрастващите бързо ще преодолеят това ограничение като си направят фалшиви профили и така ще бъдат изложени дори на повече рискове", прогнозира Василева.
Защо МОН се намесва?
Първо образователното министерство пое курс към нова забрана за използване на мобилни устройства в училище, която най-вероятно влиза в сила още през ноември 2025 г. И в момента има такава забрана, макар и тя да не се прилага строго в класните стаи, но новата формулировка е по-широка и обхваща всички "екранни устройства".
Още по темата
Проучване по поръчка на Съвета за електронни медии (СЕМ) от края на 2023 г. показа, че всяко дете в България прекарва средно около 3 часа на ден пред екран на електронно устройство. В голяма част от това време децата си чатят с приятели в социалните мрежи. Тийнейджърите използват и приложения за запознанства като Tinder или такива за възрастни с предимно интимно съдържание като OnlyFans.
Според данните 82.6% от децата между 12 и 18 години изполват Instagram (при 6-12-годишните този процент е доста по-нисък 19.2%), а 87.1% от тийнейджърите са във Facebook (при 24.7% за 6-12-годишните). Що се отнася до TikTok там присъствие имат децата от всички възрастови групи: 46.2% от най-малките от 0 до 2-годишните, 30.3% от децата на възраст между 3 и 5 години, 65% от 6 до 12-годишните и 97.4% от тийнейджърите (на възраст между 12 и 18 години).
Колко са опасни социалните мрежи за децата?
"Депресии, самонаранявания, негативни преживявания, промени в мозъка. Въпреки докладваните ефекти остава въпросът за търсенето на възможно решение за налагане на ограничения на децата, които не познават света без социални мрежи". За такива социални и психологически вреди от използването на социални мрежи говори пред БТА психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева – заместник-декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Още по-притеснителна става картината, когато децата се превърнат и в жертви на насилие и престъпления в социалните мрежи. Антоанета Василева работи заедно с Националния център за безопасен интернет – България. Той предлага на гражданите – родители, учители и деца – две услуги, с които им помага да се справят с проблеми в онлайн пространството – гореща линия и консултативна линия за онлайн безопасност. През 2024 г. центърът обработи близо 300 хиляди сигнала за онлайн злоупотреби с деца, включително за разпространение на снимки и видеа със сексуално съдържание с деца, сексуално изнудване и експлоатация.
"По данни на Консултативната линия и чата към нея, през 2024 г. 72% от сигналите, подадени от деца и родители, са свързани със злоупотреби в социалните мрежи", съобщава Василева.
Тя твърди, че най-често това са случаи на онлайн тормоз – обиди, заплахи, подигравки или споделяне на унизителни снимки и клипове. Центърът получава и сигнали за фишинг, финансови измами, кражба на лична информация и профили.
"За съжаление най-много са случаите на сексуална онлайн експлоатация на Горещата линия на центъра, която е единствената специализирана услуга за докладване на онлайн престъпления срещу деца и вредно съдържание", казва Василева и обяснява, че тези форми на злоупотреба са не само сериозни, но и оставят дълбоки следи върху живота, психиката и самочувствието на децата.
Възможна ли е общоевропейска забрана?
Европейският парламент също поде темата за забраната на достъпа на деца до социални мрежи, като мярката може да стане повсеместна в Европейския съюз. Става дума за предложението за т. нар "цифрово пълнолетие" – забрана за достъп до социални мрежи, платформи за видео споделяне и асистенти с изкуствен интелект за лица под 16 години без изрично родителско разрешение и минимална възраст от 13 години за достъп до всяка социална мрежа.
Според Антоанета Василева дори намерението на европейски институции за подобна забрана да се реализира в закон, възниква въпросът как реално ще се прилага.
Още по темата
"Минималната възраст за регистрация в социалните мрежи е 13 години и ние знаем, че много деца имат профили в Тик Ток и Инстаграм още от 1. клас (тоест на 6-7 г.). Понякога тези профили са направени със знанието на родителите им, дори с тяхна помощ", обръща внимание експертът.
Единствените, които могат да контролират възрастта на потребителите, са самите платформи – а те разчитат основно на информацията, която детето само е въвело при регистрацията си, или на профилната снимка.
"Дори ако засекат и изтрият профил на дете под 15 години, на следващия ден същото дете ще си направи нов – този път с посочена възраст 20 г. Така, вътрешните механизми за защита, които социалните мрежи имат за непълнолетни, няма да се задействат, защото системата ще "вижда" пълнолетен потребител", твърди Василева.
За да бъде ефективна мярката, според нея трябва да бъде подкрепена с иновации, дигитално образование и споделена отговорност между държава, семейство и технологични компании.
"Цифровото пълнолетие" и възможните решения
Друго и по-ефективно решение според Василева е т. нар. "Чат контрол" – или Регламентът за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца онлайн (Child Sexual Abuse Regulation) – мярка, насочена не просто към ограничаване на достъпа, а към активно откриване, премахване и предотвратяване на най-тежките форми на злоупотреба с деца в интернет, включително чрез чатове, съобщения и облачни услуги.
"Този регламент би могъл да осигури много по-високо ниво на защита, отколкото една забрана за използване на социални мрежи, защото се фокусира върху съдържанието и качването на вредно и престъпно съдържание в мрежата от потребителите", смята Василева.
Още по темата
Тя обяснява, че в основата му е идеята платформите и доставчиците на интернет услуги да имат ясни отговорности: да откриват и докладват случаи на сексуална експлоатация, да спират разпространението на материали със сексуално насилие над деца и да предотвратяват опитите за онлайн примамване на непълнолетни.
"Важно е да се подчертае, че този регламент все още е в процес на обсъждане и предизвиква дебат, включително по отношение на правото на лична комуникация и защита на данните. Но ако бъде приет с нужните гаранции и баланс между защита и права, би имал далеч по-пряко и ефективно въздействие върху сигурността на децата, отколкото една формална възрастова забрана, която лесно може да бъде заобиколена", гласи мнението на експерта.
"Въпросът не е дали децата трябва да бъдат защитени – всички сме съгласни, че това е абсолютен приоритет. Въпросът е как го правим, без да създаваме рискове за основни права като неприкосновеност на личната комуникацията, свободата на изразяване и личната неприкосновеност. Автоматичното сканиране на всички лични съобщения без ясна гаранция за правата на потребителите би било проблематично", добавя тя.
Нужни са силни гаранции за баланс между защитата на децата и защитата на личните свободи. В този смисъл, според Василева дебатът по темата е напълно легитимен и важен – "не като пречка, а като коректив за по-добро законодателство".
Най-големите защитници обаче остават родителите
"Най-сигурната защита не идва от забрани, а от доверителната връзка дете-родител. Важно е родителите да бъдат ангажирани истински с дигиталният свят на детето. Не просто да "проверяват" и контролират колко време детето им прекарва в Мрежата, а какво прави там", категорична е Василева.
Тя съветва всеки дребен повод за разговор да се използва от родителите, за да научат какво обичат да правят онлайн децата им и защо, и да създават пространство, в което детето се чувства спокойно да споделя.
"Да задават въпроси като: "С кого играеш онлайн" ", "Какво ти излиза във фийда на Инстаграм? ", "Кой инфлуенсър следваш в Тик Ток? ", "Ако нещо те притесни в Мрежата, какво ще направиш?", насочва тя родителите.
Според експерта по онлайн безопасност децата трябва да знаят, че имат право да кажат "не", че не са длъжни да споделят снимки, лична информация, че не всяка похвала е искрена и че има фалшиви профили.
Родителите и учителите от своя страна трябва да ги научат как да разпознават рискови ситуации в Мрежата, фалшиви новини и профили, манипулации, фалшиви обещания, как да се справят с онлайн тормоз и защо не трябва да пробват опасните предизвикателства.
Не на последно място остават настройките за поверителност, родителският контрол, използването на доверени платформи, докладването на проблеми и престъпления срещу деца.
"Но всичко това работи в полза на децата, само ако има открит диалог и те знаят, че не са сами, дори когато попаднат в трудна ситуация онлайн", завършва Василева.
Дискусията, която тепърва се разгаря у нас, всъщност е част от много по-широка европейска тенденция. В различни държави на ЕС властите и обществата вече търсят своя отговор на въпроса докъде се простира свободата онлайн и откъде започва защитата на детето.
Австрия: Екстремизъм и забрани
На 10 юни 2025 г. 21-годишен младеж стреля по десет души в средно училище в Грац, ранявайки единадесет души, а накрая се самоуби. Извършителят има голям брой профили в социалните мрежи (към 30) и, както се оказва, все повече се оттеглял от реалния свят и засядал във виртуалния.
Това довежда до призив на вицеканцлерът Андреас Баблер за забрана на социалните мрежи за деца под 15-годишна възраст. "Трябва да защитим децата си от алгоритмите на онлайн корпорациите", заяви той през юни и поиска решение на общоевропейско равнище – посока, в която институциите на ЕС вече са поели.
Много експерти в страната подкрепят идеята за такава забрана. Университетският професор и експерт по дигитална етика Сара Спикерман например смята, че "социалните мрежи са толкова вредни, че трябва да държим непълнолетните далеч от тях".
Чуват се обаче и други мнения. Муса Ал-Хасан Диау, ръководител на асоциацията за превенция на екстремизма Derad смята, че подобна забрана "вероятно би изпратила политически сигнал, но не би променила нищо по въпроса за радикализацията".
"Не съм сигурна дали забраните имат смисъл от образователна гледна точка, особено за подрастващите, за които забраната може да ги направи още по-привлекателни", отбеляза и Верена Фабрис – ръководител на Центъра за консултации по екстремизъм.
Основателят на организацията за защита на данните Epicenter Works Томас Лонингер вярва, че децата и младите хора имат право да участват в цифровия свят:
"По-младото поколение е израснало с интернет. Ужасните китайски и американски платформи не са цялият интернет. Не трябва да забраняваме всичко без смисъл. Трябва да бъдем ясни за това как можем да съчетаем защитата на данните и защитата на младежта, като вземем предвид, че децата и младите хора също имат основни права", отбеляза той и допълни, че "медийната грамотност в дигиталния свят е по-важна от забраните".
Гърция: Национална стратегия срещу голи снимки с изкуствен интелект
През декември 2024 г. гръцкото правителство представи Национална стратегия срещу интернет зависимостта. Тя има за цел да защити непълнолетните от интернет зависимостта и прекомерната употреба на социалните медии. Според гръцкия премиер проблемът не е просто "маргинален", а социален, и трябва да се обмисли как приложенията в стратегията да бъдат проектирани, за да се вземат предвид децата и юношите.
Гърция участва в пилотната програма на ЕС, в рамките на която разработва инструмент за проверка на възрастта на непълнолетните. Правителството обяви, че ще интегрира тази функция в приложението Kids Wallet, така че родителите да могат да задават ограничения и да контролират достъпа на децата си до хазартни платформи, тютюневи изделия и алкохол.
Подобно на България, в Гърция също се разглежда възможността за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. В свое публично изявление министър-председателят на страната коментира, че подобна мярка би била отговор на "най-големия неконтролиран експеримент върху съзнанието на децата".
Този дебат се води докато деца разпространяват детска порнография генерирана от изкуствен интелект, а непълнолетни ученички са изнудвани да изпращат интимни кадри в социалните мрежи.
На 16 септември 2025 г. 13-годишен ученик е арестуван за производство и разпространение на детска порнография с помощта на изкуствен интелект. Непълнолетният е създал фалшив порнографски материал, използвайки снимка на 11-годишно дете.
Въпросният материал показва голо тяло с лицето на детето в неприлична сцена. Родителите на 11-годишното дете са го разпознали и са сигнализирали полицията, че видеото е разпространено в затворена група в социалните мрежи.
Ден по-рано 25-годишен мъж също е арестуван по обвинения в притежание и разпространение на детска порнография с участието на непълнолетни с цел отмъщение. Мъжът се свързвал с непълнолетните момичета през социалните мрежи, печелил доверието им, извличал интимните кадри, а след това ги принуждавал да продължават да му изпращат такова съдържание със заплахи, че ще публикува материалите.
Испания: Искаш ли достъп до порно, лична карта
През 2024 г. испанските власти, също загрижени за непълнолетното население, обмислят забрана за достъп до конкретни места в интернет. Става дума обаче не за социални мрежи, а за сайтовете за порнографско съдържание.
Статистиката, която застава в основата на идеята, показва, че 7 от 10 тийнейджъри редовно гледат порно видеа, а първият им достъп до тях е на възраст между 9 и 11 години. Тези цифри министърът на цифровата трансформация в Испания Хосе Луис Ескрива определи като "тревожни" и поръча да се разработи приложение, което да идентифицира възрастта на потребителите с електронната им лична карта преди да гледат порно видео.
Апликацията наречена Cartera Digital (към момента все още в тестова фаза, а трябваше да влезе в употреба още през лятото на 2024 г. – б. ред) трябваше да съхранява доказателство за проверка на законната възраст. Потребителите трябваше да го изтеглят и конфигурират предварително, като използват електронната си лична карта или цифров сертификат, за да докажат, че са навършили 18. Идеята беше, когато някой влезе в порнографски уебсайт, на екрана автоматично да се покаже QR код. Те да го сканират с приложението и така системата да провери дали са пълнолетни, а след това да им даде достъп.
На практика обаче реализацията на този план така и не се случи, защото той разтревожи не само гражданите, но и много експерти по криптиране, поверителност на данни и управление на онлайн идентичността.
Франция: Деца, инфлуенсъри и закони
"Попитайте децата си, преди да публикувате видеоклип или снимка с тях в социалните медии, и изчакайте одобрението им" и "не споделяйте снимки и видеоклипове на децата си в социалните медии". Подобни препоръки дава френският комитет за информация и свободи на родителите относно споделянето на съдържание с непълнолетните им деца.
Причината е, че децата от малки потребяват и създават съдържание онлайн:
"Децата на четири, пет и шест години, които използват интернет, са склонни да се интересуват от съдържание, създадено от деца на същата възраст. От много ранна възраст родителите помагат на децата си да създават профили в социалните медии. Тези деца, експлоатирани от родителите си, стават влиятелни лица против волята си. Най-често съдържанието, което публикуват, е свързано с играчки: те ги разопаковат и тестват пред камерата", обяснява Марика Бурдалу – обучител в неправителствената организация Léo Lagrange.
Франция да се е позиционира в челните редици на регулирането на онлайн средата, засягаща децата, като съчетава национални закони с инструменти за прилагане на ниво ЕС.
Със Закона за инфлуенсърите например страната забранява маркетинга, насочен специално към деца, когато става дума за промотирането на определени продукти и услуги например козметична хирургия или методи за бързо отслабване. Законът за правата върху снимки на деца, приет след случаи на експлоатация на кадри на деца от инфлуенсъри, пък позволява на децата да изискват сваляне на съдържание. Отделно, два регулатора – този за медиите и този за защитата на данни – съвместно наблюдават излагането на непълнолетни на съдържание с насилие, порнография или пристрастяващо съдържание.
TikTok Lite – системата за "награди", която насърчава потребителите да гледат видеоклипове и да влизат в приложението за видеосподеляне ежедневно предизвика широко разпространен дебат във Франция относно пристрастяващия дизайн и защитата на непълнолетните. Като с темата дори се зае Разследваща комисия по TikTok на френския парламент.
Това сериозно отношение на държавата към онлайн безопасността на децата става причина Франция да е една от първите страни от ЕС, които тестват система за онлайн проверка на възрастта, показвайки как предстоящите европейски стандарти биха могли да функционират на практика.
В крайна сметка дебатът за достъпа на децата до социалните мрежи не е просто въпрос на забрани. Докато България и редица европейски държави обсъждат възрастови ограничения, законодателни мерки и технологични решения, същинската защита на децата изисква комбинация от дигитална грамотност, ангажирани родители и отговорни платформи. Забраните могат да бъдат символични, а законите — лесно заобиколими, но изграждането на критично мислене, безопасни навици и открит диалог остават най-ефективното оръжие срещу онлайн рисковете. В този смисъл задачата не е да ограничаваме света на децата, а да им дадем инструменти да се ориентират в него безопасно и осъзнато.
Да забрани ли България на децата да използват социални мрежи? Въпросът, който до скоро звучеше утопично, вече стои на масата. Има обаче и следващ - може ли изобщо държавата да каже "край" на децата, които прекарват часове в TikTok, Instagram и Facebook. Докато институциите - български и европейски - обсъждат забрани и възрастови ограничения, експертите прредупреждават, че технически това е трудно и ефект най-вероятно няма да има.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
