"Да изтегля студентски кредит беше едно от най-страшните решения, които съм взимал досега. Това е немалка сума, която си задължен под заплаха от съд да върнеш. Минава ти през ума, че си прекалено млад да теглиш кредити, чудиш се как да го избегнеш. След това мислиш как да изтеглиш минимална сума, а накрая как най-бързо да я върнеш. Не е приятно преживяване." Думите са на Васил* – студент по "Връзки с обществеността" в Нов Български университет.

За студентите на частните университети в страната като него няма облекчения в таксите, няма стипендии, няма и общежитие. Семестриалните такси са по-високи, плаща и квартира. Това означава, че пословичните студентски купони се налага да отстъпят в полза на работата. Въпреки това доходите често се оказват недостатъчни. В тези случаи единственият начин да се плащат таксите е студентският заем, а алтернативата – да не учиш.

За студентски кредит в България могат да кандидатстват всички студенти – от страната и ЕС, от държавен или частен ВУЗ – стига да учат в редовна форма и да не са навършили 35 години. Има изискване и да придобиват за първи път конкретната степен на образование – била тя "бакалавър", "магистър" или "доктор". За тези заеми гарант е държавата.

Mediapool се срещна с трима студенти на Нов Български университет – Васил, Ивелин* и Лилия*. За тях възможността да изтеглят студентски кредит се оказва решаваща – за един това е бил единственият шанс да завърши, за друг – риск, който си е струвал, а за трети – начин да не се откаже от мечтаната специалност.

До началото на втората си година в университета Васил работи в колцентър и изкарва достатъчно пари, за да покрива сам таксата си.

"В началото на втори курс ми предложиха работа по специалността, но на по-ниска заплата. Парите нямаше да ми стигнат, за да продължа да си плащам таксата за университета", разказва той.

Идеята да изтегли кредит го плашела, но той все пак решил "да стисне зъби" и да инвестира в бъдещето си, макар това да означава да печели по-малко. "Може би нямаше да приема работата или щях да искам пари от родителите си, ако не знаех за опцията за студентски кредит", признава Васил.

По думите му не е трудно студент да изтегли подобен заем. Той трябва да поиска уверение от отдел "Студенти" на университета, което да удостоверява, че е студент на висшето учебно заведение. В него се посочва и размерът на семестриалната такса, която дължи. Този документ следва да послужи пред избраната банка за отпускането на студентски кредит. За да му бъде издаден, студентът трябва да изчака няколко работни дни. После да го занесе в банката и да каже, че иска да изтегли въпросния кредит. Там банковите служители го запознават с условията, а след това попълва документи за отваряне на сметка и заявка за кредит.

"Не е много по-трудно от това да си отвориш банкова сметка или да си смениш мобилния оператор", смята Васил.

Когато траншът за съответния семестър бъде усвоен, банката превежда семестриалната такса директно на университета – т.е. студентът няма пряк достъп до парите. По принцип условията предвиждат възможност студент да пропусне да усвои някой от траншовете или да върне част от парите предварително.

Кредитът на Васил е 8400 лв. (6 семестриални вноски по 1400 лева) с лихва 4.95%. Той ще започне да го изплаща от 31.08.2026 г., когато ще е нараснал на 9500 лв.

Връщането започва след една година гратисен период след края на образованието на кредитополучателя. След това той трябва да започне да изплаща, като разполага с десет години да върне цялата сума. Таван на месечната вноска по кредита не е фиксиран.

"Планирам за идните 2-3 години да съм го изплатил и да продължа с живота си, но ще видим", споделя той.

За Ивелин студентското кредитиране се оказва единственият начин да финансира обучението си по време на пандемията от COVID-19. Дори академичната му програма да е позволявала да работи, възможностите тогава били твърде ограничени.

"2020 година – по COVID – нямах други начини как да си платя образованието и затова прибегнах към студентския кредит", разказа той.

Че има такава възможност, разбира от родителите си. Първата си семестриална такса плаща сам, но следващите поема банката. Всеки от седемте семестъра на Ивелин струва по 1 400 лева. Фиксираната лихва по кредита му е 7%. Към момента има да връща около 13 000 лева. Той вече е започнал да погасява дълга си, като внася по 150 лева месечно.

"Сумата не е огромна на месец. Абсолютно поносима е, а периодът е достатъчно голям, че инфлацията да "изяде" част от сумата. Сега след 1 януари това ще са всичко на всичко 70 евро. Нямам притеснения дали ще успея да върна заема", обяснява Ивелин, който вече е завършил "Гражданска и корпоративна сигурност".

"Семестриалните такси в университета, в който исках да следвам, бяха непосилни както за мен, така и за родителите ми. Истината е, че не ме приеха в други университети със специалността, която исках. Имах избор или да остана една година без да уча, за да опитам пак, или да се запиша в университета, в който таксите бяха високи. Аз исках да започна бакалавърската си степен веднага след средното образование и затова прибегнах до студентски заем", разказва Лилия.

В началото се тревожела дали след време ще успее да изплати заема си, дали лихвата няма да е твърде висока и дали изобщо инвестицията си заслужава – ще остане ли доволна от образованието и университета си.

"Сега, четири години по-късно, смело мога да кажа, че не съжалявам нито за заема, нито за избора си – всичко се отплати напълно в положителен смисъл", твърди Лилия.

Тя вече е завършила семестриално и очква да защити дипломната си работа. В следващите няколко месеца ще е завършила официално и ще има диплома. Вече не се тревожи дали ще успее да изплати заема си и го вижда като "напълно управляем и предвидим".

Младата жена не е усвоявала траншове за всичките си семестри през четирите години обучение, защото понякога успявала сама да си плати таксите.

"Дължа приблизително 8 600 лв., които ще започна да изплащам след като изтече периодът, в който банката ми дава възможност да продължа с магистратура. Месечната ми вноска ще е около 130 лв., а срокът за изплащане е 10 години. Лихвата е фиксирана – 7.00%, и се начислява само върху усвоената част от кредита, без допълнителни такси или комисионни", обяснява тя.

Според Лилия студентите масово не са информирани за възможността да изтеглят студентски заем и затова не се възползват от нея често.

"Според мен още в училище учителите трябва да ни разказват за такива опции, за да не се стига до момент, в който млад човек иска да учи, но няма финансова възможност и научава по трудния начин за тези програми", смята тя.

Като спирачка за тегленето на заем Лилия разглежда и страховете на младите хора, че "може да бъдат измамени или да се окажат с по-голяма сума за връщане отколкото очакват".

"Реално всичко е прозрачно – всяка вноска се проследява и няма как някой да бъде ощетен. Затова и споделих с други познати за тази опция. Някои от тях щяха да прекъснат обучението си, ако не бяха предприели същата стъпка. И до днес ми благодарят, че съм им казала", споделя тя.

Историите на Васил, Ивелин и Лилия показват, че студентският кредит не е просто финансова мярка, а изпитание на зрелостта – моментът, в който осъзнават, че да инвестират в образованието си означава да поемат отговорност. Едновременно будещ страх и даващ шанс студентският заем за тримата се оказва пътят към диплома, професия и увереност.

Студентските заеми: 15.5 млн. лв., отишли за невърнати кредити

Държавата гарантира главницата и лихвите по кредитите. За 2025 г. Министерският съвет одобри максимален размер на държавните гаранции за студентските кредити – до 30 млн. лв. Тези средства служат като гаранция, че държавата може да погаси кредитните задължения на студенти в предвидените от закона случаи – при раждане/осиновяване на второ или следващо дете, ако кредитополучателят почине, при настъпване на трайна неработоспособност или когато платецът е неизряден.

Още по темата

13 000 млади българи са напуснали или прекъснали образование по финансови причини

17 октомври 2025 17:10

За последните 15 години от (01.09.2010 г. до 30.06.2025 г.) общият размер на платените от държавата невърнати студентски заеми е близо 15.5 млн. лв., сочат данни на Министерството на образованието и науката. С част от тези пари държавата е погасила задълженията на 49 души, които са починали, на 255, които са се сдобили с второ или следващо дете и на 17, при които е настъпила трайна неработоспособност. Това
са едва 321 от 1618 кредита, които държавата е погасила.

За същия 15-годишен период 22 604 студенти и докторанти са се възползвали от възможността да изтеглят студентски кредит. Общата изтеглена от тях сума е близо 172 млн. лв., като средният размер на кредитите е 7 500 лева.

В последните години се наблюдава намаляване на броя на изтеглените кредити. През 2011 г. те са били най-много – 3978, а сумата на изтеглените пари е била близо 18 милиона лева. През 2015 г. пък кредитите са 1884, но общият им размер е най-голям – около 24 милиона лева. За сравнение през 2024 г. са изтеглени едва 206 кредита в общ размер около 5 млн. лева. Към края на първото полугодие на 2025 г. бройката на студентските заеми е 87 а общата им стойност около 2 млн. лв.

Все пак остава възможността за обучаващите се в момента в редовна форма на обучение 138 170 студенти и 2 489 докторанти в 38 държавни висши училища и в 14 частни висши училища да изтеглят студентски заем.

Държавната поръчка: Привилегията да учиш, живееш и ядеш евтино

Студентите в България се делят на няколко групи – студенти на частни университети, студенти на държавни университети, които са в платена форма на обучение и студенти на държавните ВУЗ-ове по държавна поръчка. Едните са оставени да се справят сами и единствената подкрепа, която държавата може да им укаже, е да гарантира заемите им. Другите – студентите, които се обучават срещу заплащане в държавните висши училища, получават малко повече подкрепа, но след като са си я завоювали. За третите – студентите по държавна поръчка – образование, покрив над главата и дори топла готвена храна струват евтино. Затова и те най-рядко прибягват до теглене на студентски заем.

Всяка година държавата определя колко студенти ще обучава за своя сметка. Министерството на образованието и науката (МОН) първо събира предложения от университетите за броя на студентите, които биха приели в различни специалности. По-късно на базата на различни критерии – качеството на обучението в конкретните ВУЗ-ове, колко от завършилите при тях работят, от какви специалисти има нужда пазарът на труда и т.н. се определя броят на местата по специалности и университети. Тази система се нарича "план-прием" и има за цел да насочи младите хора към търсени професии и да балансира недостига на кадри в ключови сектори.

Още по темата

Близо 2000 по-малко студенти по държавна поръчка догодина

29 април 2025 18:52

За учебната 2025/2026 г. държавата решава да финансира обучението на 41 566 студенти в държавните висши училища. Ръст на бройките за последната година се наблюдава в специалности в областта химически науки, общо инженерство и здравни грижи. В други направления пък местата стават по-малко като сред тях са: филология, психология, политически науки и право.

За сравнение, държавата плаща около 6 000 лева годишно за студент по "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", докато обучението на бъдещ химик в същия университет струва над 28 000 лева, защото специалността е сред приоритетните и студентите там са изцяло освободени от такси.

Друг механизъм, с който държавата помага на своите студенти, са стипендиите. С последните промени от октомври 2025 г. те бяха увеличени с 15%. Така минималната месечна стипендия сега е 150 лева, а максималната 250 лева.

Освен това студентите, приети по държавна поръчка, имат право да се настанят в студентско общежитие, където сумата за наем и режийните разходи излиза средно около 70 лева на месец, като някои университети поемат изцяло разходите за отопление.

Столовете на университетите пък срещу около 4 лева предлагат на студентите трестепенно меню – супа, основно ястие и десерт.

Студентите "платено" – "Тука има, тука нема"

Студентите в платена форма на обучение в държавните университети също ползват някои облекчения.

Според закона сумата, която получава висшето училище за студент, обучаващ се с финансиране от държавата, трябва да е същата като тази, която би получил от студент, обучаващ се в платена форма на обучение. Така през 2025 г. по-високите държавни субсидии доведоха до драстично поскъпване на таксите с между 50% и 200%, което предизвика студентски протести.

Още по темата

"Не сме банкомати": Недоволството срещу по-високите такси за университет не стихва

9 юли 2025 20:46

Много млади хора се опасяваха, че няма да могат да продължат обучението си и излязоха с лозунги като: "Ние не сме банкомати, а студенти", "Образованието е право, не привилегия" и "Искаме да учим, не да дължим".

След вълната от недоволство таксите бяха намалени – от 100% на 60% от общата сума на средствата, които се предоставят за обучението на бъдещ висшист в държавна поръчка и таксата, която той сам заплаща. Така студентите по "Право" в платена форма на обучение в Софийския университет заплащат 4 023 лева вместо 6 703, а тези в направление химически науки 10 212 лева вместо 28 366 лева.

Дълго време студентите в платена форма нямаха право на стипендия, независимо от това дали да постигнали успеха, при които тя се отпуска. Решение на Върховния административен съд от октомври 2025 г. промени това. Съдът прие, че отказът на стипендии нарушава принципа на равенство пред закона и сега отличниците в платена форма също могат да кандидатстват за стипендии в универистетите си.

Що се отнася до общежитията, студентите "платено" имат право да кандидатстват, но нямат приоритет. Първо се настаняват студентите по държавна поръчка и чак тогава, ако останат места, идва ред на студентите в платена форма на обучение, но наемът за тях е двойно по-висок.

Как се прави другаде?

• Гърция: 3 наема по-късно – работа или кредит

Студенти от семейства с ниски доходи се сблъскват със значителни трудности при покриването на разходите за обучение и живот и в Гърция, особено когато младите хора учат далеч от мястото си на пребиваване. Държавата подкрепя финансово някои от тях с т. нар. "Помощ за настаняване на студенти". Става дума за 1500 евро за учещите в Атина и Солун и 2000 евро на година за студентите, избрали други региони.

Помощта обаче се отпуска под условие – годишният доход на семейството на студента трябва да не надвишава 30 000 евро, като се допускат допълнителни 3000 евро към годишния доход за всяко дете след първото. Това ще рече, че смейство с три деца може да има общ годишен доход от 36 000 евро и студентът, когото изпращат да учи в друг град, пак да взима помощта.

В районите на университетите наемите са особено високи, а още повече, ако тези райони са и туристически дестинации, като например остров Крит. В най-добрия случай помощта от държавата покрива наема за три месеца и това, без тока, парното и водата да влизат в сметката. Тази ограничена подкрепа, в съчетание с нарастващите наеми и цени на други основни стоки, затруднява достъпа до висше образование и повечето студенти са принудени да работят докато учат, за да успяват да се издържат.

Ако не успяват, студентите, както у нас, могат да изтеглят студентски заеми, за да покрият разходите си за обучение. Те обикновено са с много ниски лихвени проценти и изгодни условия за погасяване, въпреки че това също зависи от годишния доход на семейството.

• Австрия: Стипендии за бедните, но куцащ достъп

В Австрия студентско кредитиране няма. Там държавата улеснява достъпа до висшето образование иначе – през стипендии, предназначени за студенти от семейства с ниски доходи. Това са преки трансферни плащания за студенти със социални нужди, които се оценяват най-вече въз основа на доходите на родителите им. Роля имат и възрастта на студента и семейното му положение, но тя е доста по-незначителна. За да получат тези стипендии, студентите трябва да докажат достатъчно академични постижения. През 2022 г. през правна реформа въпросните студентски стипендии се обвързват с инфлацията и се коригират автоматично всяка година.

Друга непряка форма на финансова помощ са семейните надбавки за родителите на студентите. Докато децата им навършат 24-годишна възраст родителите получават тези плащания. Те не зависят от социалното им положение, а изискванията за академични постижения са доста ниски. Между 2022 и 2025 година размерът на тези семейни надбавки също се променя според инфлацията. Тази индексация обаче вече не е в сила.

Въпреки мерките за подпомагане на студентите от семейства с по-ниски доходи, статистиките показват, че учащите от работнически семейства и от по-бедни семейства са значително по-малко представени в австрийските висши учебни заведения, особено в университетите.

• Хърватия: Безплатно, евтино и със стипендии

В Хърватия, подобно на България, голяма група студенти от публичните висши учебни заведения са субсидирани от държавата. Разликата е, че там почти всички в редовна форма на обучение, а не само тези от приоритетните специалности са напълно освободени от такси. За първокурсниците това става автоматично, а за студентите от по-горен курс при определен минимален успех от предходната академична година. Онези, които нямат право да се освободят от таксите, ги плащат. Задочниците нямат възможност да учат безплатно.

Ако висшето училище, в което следват студентите, не е на държавата, а на местната власт, каквато възможност съществува, тогава местният бюджет обикновено субсидира таксите за обучение или част от тях. Често местните власти предлагат и стипендии на студенти от своя район. Град Загреб, например, отпуска стипендии в размер на 540 евро на месец.

По принцип обаче стипендиите отпуска хърватският МОН. Те са за студентите в редовна форма, които получават образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (около 1300 стипендии, 300-600 евро месечно – б. ред.) и за тези с отличен успех (с таван до 900 евро месечно). Стипендии се полагат и на студенти въз основа на социално-икономическия им статус – около 12 000 стипендии в размер на 200 евро, изплащани месечно в продължение на девет месеца.

Подобно на българските студенти приети по държавна поръчка в редовна форма на обучение, хърватските също имат право да живеят на общежитие (срещу между 35 и 99 евро на месец- б. ред.) и да се хранят на ниски цени в студентски стол. Тамошните обаче имат право и на допълнителна здравна застраховка и безплатен обществен железопътен транспорт (у нас срещу 1 лев студентите могат да си изкарат карта за ЖП превоз, с която пътуват с билети с 50% намаление – б. ред.).

Студентите имат достъп и до студентски заеми, предлагани от почти всички банки, но в Хърватия те се използват рядко.

• Испания: Стипендии за всички, бариери за някои

В Испания най-разпространените форми на подкрепа са стипендиите и пряката помощ, управлявана от Министерството на образованието и професионалното обучение. Тези стипендии могат да покриват университетските такси, пътните разходи, материалите или дори да предлагат фиксирани суми въз основа на доходите и местожителството. Студентските заеми не са толкова разпространени, колкото в други страни.

Данъчни облекчения за образование съществуват, но те са много ограничени и понякога са ограничени до конкретни региони, както е случаят с Канарските острови с отстъпката за висше образование. Съществуват и специфични стипендии за международна мобилност или изучаване на езици, с наднационална подкрепа като Erasmus+.

Държавните стипендии обаче са факторът от ключово значение за предоставянето на възможност на студенти с ниски доходи да посещават университет в Испания. Благодарение на тези стипендии университетското обучение може да бъде практически безплатно за тези, които отговарят на изискванията за доход в някои автономни общности. Такъв е случаят в Андалусия, където университетските студенти, които преминават минимален праг за успех всяка година, могат да се дипломират, без да са плащали годишни такси за обучение.

Въпреки това, все още съществуват пречки: разходите за настаняване в големите градове, разходите за материали и бюрокрацията могат да ограничат достъпа. В сравнение с други европейски страни Испания все пак има сравнително всеобхватна система за стипендии, макар и по-малко разнообразна по отношение на финансовите инструменти.

В испанската реалност, въпреки че образованието става все по-достъпно и в страната е гарантирано всеобщо образование, все още съществуват пречки и препятствия, които възпрепятстват някои, който желаят, да добият определена образователна степен или сертификат. Например, университетите вече изискват доказателство за владеене на английски език и дори ако степента е безплатна, сертификатът трябва да се заплати. 

В различните европейски модели държавната подкрепа за студентите прилича на лотария от възможности и ограничения – от почти напълно безплатното обучение в Хърватия, през щедрите социални стипендии в Австрия, до ограничените финансови инструменти и често спъващата бюрокрация в Испания и високите разходи за живот в Гърция. На този фон България стои някъде по средата: държавната поръчка дава сигурност и ниски разходи на едни, докато други – особено студентите в частни университети – разчитат единствено на кредит като на последен шанс да продължат. Историите на Васил, Ивелин и Лилия напомнят, че зад всички системи стоят млади хора, които взимат решения на ръба между страх и надежда. И докато държавите се опитват да разширяват достъпа с различни механизми, остава общата истина: образованието е постижимо не когато е просто формално достъпно, а когато е реално по силите на всеки, който иска да учи.

* Имената са сменени, за да се запази анонимността на събеседниците