Путин събуди НАТО от дълбокия сън

По време на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел във вторник

Тази година НАТО навършва 65 години. Никой обаче не се чувства съвсем в настроение за празник. Точно обратното: генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен от месеци търси нов наратив за организацията, издирва основание класическият военен съюз да остане важен и занапред и да запази позициите си. Досега без резултат. Досега Расмусен не успяваше да изпълни със съдържание визията си за "Нова НАТО", понеже му липсва разказът за нея - и това при 1 023 милиарда долара разходи на алианса само през 2013 г.

Без стария враг Русия, срещу когото съюзът някога беше създаден, при нарастваща умора от воюване сред народите на страните членки и след края на последната голяма военна операция в Афганистан като заключителен акт на един почти 20-годишен период на интервенционни войни, изглеждаше, че на алианса му липсва непосредствена обща задача. НАТО изглеждаше застрашена да се унесе в тежък сън по повод 65-ата годишнина от основаването си и готова да се пенсионира.

Това можеше вече да се е случило. Руският президент Владимир Путин обаче наруши геостратегическия баланс на силата в Източна Европа с анексирането на Крим. Руската агресия - по историческа ирония - подейства като свръхмощен енергиен коктейл за алианса.

Каквото и да направи Путин в бъдеще, след този шок НАТО няма да може да я кара, както досега. Във вторник вечерта външните министри на НАТО решиха на срещата си в Брюксел да прекратят военното сътрудничество с Русия. Политическият диалог с Москва обаче трябва да бъде продължен.

Анализите на заплахите трябва да бъдат пренаписани, плановете за разполагане на войски на НАТО в Източна Европа трябва да бъдат преработени из основи: трябва да се засили сплашването, да се покаже готовност за отбрана в тази част от алианса, която е в близост до Русия, да се упражнява контрол – в някаква степен и под нова форма НАТО ще се превърне отново в отбранителен съюз срещу Москва. "НАТО се завърна", пишат днес британските вестници. И наистина е така: благодарение на Путин на НАТО предстои малък ренесанс.

Как изглежда това възраждане все още не е ясно. Много неща зависят от поведението на Москва. Колкото по-малко агресивна е Русия в следващите месеци, толкова по-тежки биха могли да станат дискусиите вътре в НАТО: за северно- и източноевропейците агресията на Путин беше сигнал за събуждане. За тях "постоянното присъствие на НАТО в най-уязвимите държави" (изразът е на Барак Обама) на Източна Европа е в основата си нещо неизменно.

Южноевропейците, но също и Германия и Холандия, се съпротивляват на това: те не искат да провокират Москва чрез нови големи маневри, чрез големи размествания на части или чрез постоянно разполагане на военни поделения в области, където досега съгласно досегашни споразумения с Русия нямаше войници на НАТО. Освен това, южноевропейците се притесняват за разходите.

В рамките на НАТО - за разлика от Европейския съюз - Германия не е голяма сила. Въпреки това в алианса имат високи очаквания към Берлин - страната ни все пак е мост между Изтока и Запада. Можем само да се надяваме голямата коалиция под водачеството на канцлерката Ангела Меркел да приеме сериозно страховете на страни като Полша или Латвия, където живеят 27 процента руснаци, и въпреки настоящото разделение в НАТО, да не ги остави навън под дъжда, рецитирайки мантрата на деескалацията. Това, за съжаление, изобщо не е сигурно.

Случва се нещо типично за НАТО: енергийният коктейл на Путин отприщи огромен потенциал за разцепление, макар че става дума за отбраната на държави членки и заедно с това на най-важните собствени интереси. Но за разлика от преди, НАТО отдавна не е относително монолитен блок и интересите и възприятията за заплахата на държавите членки понякога силно се разминават.

Американците искат да превърнат алианса в глобална сила със силни партньори в азиатското пространство. За повечето европейски страни НАТО остава най-вече евроатлантически съюз. Някои държави-членки виждат в Афганистан и Русия силно отдалечени страни, за други те представляват реална заплаха. Има държави, които се чувстват заплашени от имиграцията, такива, които смятат киберпрестъпността за най-голямото зло и други, които биха искали най-вече да се борят с тероризма. Към това се добавят и нарастващите бюджетни ограничения. Разпределението на бюджетната тежест в рамките на съюза е неравномерно, то е несправедливост, която би трябвало сериозно да ни накара да се усъмним в това дали европейците изобщо са обвързани с НАТО.

73 процента от разходите за отбрана в НАТО се поемат от САЩ - Германия би трябвало почти да удвои собствените си разходи, за да изпълни задълженията си към бюджета на алианса. Новите стратегически предизвикателства в Източна Европа може би най-после да раздвижат дебата, но повече от това едва ли ще бъде постигнато.

НАТО от години се опитва да запуши пробойните в капацитета си и в рамките на общи проекти да подобри военната си екипировка. Но досега от това не произтече много. Когато нещата станат сериозни, единствено американците са в състояние да предоставят необходимото въоръжение.

На фона на новата международна ситуация със сигурността, на намаляващото усещане за опасност сред големи части от населението и на нарастващите проблеми с легитимността в "старите" държави от НАТО, има ли изобщо смисъл в бъдеще от един отбранителен съюз с 28 държави членки и 41 партньорски страни от Швеция през Бахрейн до Нова Зеландия? Или би било по-добре, когато е необходимо, да се сключват временни военни коалиции според региона и националните интереси?

Това са основателни въпроси. Отговорът е: НАТО днес е точно толкова важна, колкото преди 65 години. Разбира се, днес съюзът има ново лице, различно от това преди 30 години. Разбира се, занапред той ще залага повече - точно като ЕС - на "меката сила", както направи в Либия или при подкрепата си за Африканския съюз. Но постоянното сериозно сплашване на злодеите и самозабравилите се деспоти ще бъде централната му задача и през следващите десетилетия. НАТО трябва отново да започне да се възприема като общност, отговорна за отбраната на общи ценности. Добре е, че Путин напомни това на всички.

По БТА

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?