Путин събуди НАТО от дълбокия сън

Тази година НАТО навършва 65 години. Никой обаче не се чувства съвсем в настроение за празник. Точно обратното: генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен от месеци търси нов наратив за организацията, издирва основание класическият военен съюз да остане важен и занапред и да запази позициите си. Досега без резултат. Досега Расмусен не успяваше да изпълни със съдържание визията си за "Нова НАТО", понеже му липсва разказът за нея - и това при 1 023 милиарда долара разходи на алианса само през 2013 г.

Без стария враг Русия, срещу когото съюзът някога беше създаден, при нарастваща умора от воюване сред народите на страните членки и след края на последната голяма военна операция в Афганистан като заключителен акт на един почти 20-годишен период на интервенционни войни, изглеждаше, че на алианса му липсва непосредствена обща задача. НАТО изглеждаше застрашена да се унесе в тежък сън по повод 65-ата годишнина от основаването си и готова да се пенсионира.

Това можеше вече да се е случило. Руският президент Владимир Путин обаче наруши геостратегическия баланс на силата в Източна Европа с анексирането на Крим. Руската агресия - по историческа ирония - подейства като свръхмощен енергиен коктейл за алианса.

Каквото и да направи Путин в бъдеще, след този шок НАТО няма да може да я кара, както досега. Във вторник вечерта външните министри на НАТО решиха на срещата си в Брюксел да прекратят военното сътрудничество с Русия. Политическият диалог с Москва обаче трябва да бъде продължен.

Анализите на заплахите трябва да бъдат пренаписани, плановете за разполагане на войски на НАТО в Източна Европа трябва да бъдат преработени из основи: трябва да се засили сплашването, да се покаже готовност за отбрана в тази част от алианса, която е в близост до Русия, да се упражнява контрол – в някаква степен и под нова форма НАТО ще се превърне отново в отбранителен съюз срещу Москва. "НАТО се завърна", пишат днес британските вестници. И наистина е така: благодарение на Путин на НАТО предстои малък ренесанс.

Как изглежда това възраждане все още не е ясно. Много неща зависят от поведението на Москва. Колкото по-малко агресивна е Русия в следващите месеци, толкова по-тежки биха могли да станат дискусиите вътре в НАТО: за северно- и източноевропейците агресията на Путин беше сигнал за събуждане. За тях "постоянното присъствие на НАТО в най-уязвимите държави" (изразът е на Барак Обама) на Източна Европа е в основата си нещо неизменно.

Южноевропейците, но също и Германия и Холандия, се съпротивляват на това: те не искат да провокират Москва чрез нови големи маневри, чрез големи размествания на части или чрез постоянно разполагане на военни поделения в области, където досега съгласно досегашни споразумения с Русия нямаше войници на НАТО. Освен това, южноевропейците се притесняват за разходите.

В рамките на НАТО - за разлика от Европейския съюз - Германия не е голяма сила. Въпреки това в алианса имат високи очаквания към Берлин - страната ни все пак е мост между Изтока и Запада. Можем само да се надяваме голямата коалиция под водачеството на канцлерката Ангела Меркел да приеме сериозно страховете на страни като Полша или Латвия, където живеят 27 процента руснаци, и въпреки настоящото разделение в НАТО, да не ги остави навън под дъжда, рецитирайки мантрата на деескалацията. Това, за съжаление, изобщо не е сигурно.

Случва се нещо типично за НАТО: енергийният коктейл на Путин отприщи огромен потенциал за разцепление, макар че става дума за отбраната на държави членки и заедно с това на най-важните собствени интереси. Но за разлика от преди, НАТО отдавна не е относително монолитен блок и интересите и възприятията за заплахата на държавите членки понякога силно се разминават.

Американците искат да превърнат алианса в глобална сила със силни партньори в азиатското пространство. За повечето европейски страни НАТО остава най-вече евроатлантически съюз. Някои държави-членки виждат в Афганистан и Русия силно отдалечени страни, за други те представляват реална заплаха. Има държави, които се чувстват заплашени от имиграцията, такива, които смятат киберпрестъпността за най-голямото зло и други, които биха искали най-вече да се борят с тероризма. Към това се добавят и нарастващите бюджетни ограничения. Разпределението на бюджетната тежест в рамките на съюза е неравномерно, то е несправедливост, която би трябвало сериозно да ни накара да се усъмним в това дали европейците изобщо са обвързани с НАТО.

73 процента от разходите за отбрана в НАТО се поемат от САЩ - Германия би трябвало почти да удвои собствените си разходи, за да изпълни задълженията си към бюджета на алианса. Новите стратегически предизвикателства в Източна Европа може би най-после да раздвижат дебата, но повече от това едва ли ще бъде постигнато.

НАТО от години се опитва да запуши пробойните в капацитета си и в рамките на общи проекти да подобри военната си екипировка. Но досега от това не произтече много. Когато нещата станат сериозни, единствено американците са в състояние да предоставят необходимото въоръжение.

На фона на новата международна ситуация със сигурността, на намаляващото усещане за опасност сред големи части от населението и на нарастващите проблеми с легитимността в "старите" държави от НАТО, има ли изобщо смисъл в бъдеще от един отбранителен съюз с 28 държави членки и 41 партньорски страни от Швеция през Бахрейн до Нова Зеландия? Или би било по-добре, когато е необходимо, да се сключват временни военни коалиции според региона и националните интереси?

Това са основателни въпроси. Отговорът е: НАТО днес е точно толкова важна, колкото преди 65 години. Разбира се, днес съюзът има ново лице, различно от това преди 30 години. Разбира се, занапред той ще залага повече - точно като ЕС - на "меката сила", както направи в Либия или при подкрепата си за Африканския съюз. Но постоянното сериозно сплашване на злодеите и самозабравилите се деспоти ще бъде централната му задача и през следващите десетилетия. НАТО трябва отново да започне да се възприема като общност, отговорна за отбраната на общи ценности. Добре е, че Путин напомни това на всички.

По БТА