Рамката, в която Москва иска да предефинира отношенията си с НАТО

След атаките от 11 септември антитерористичната коалиция се сформира малко импровизирано, защото трябваше да се действа извън зоната на отговорност, покрита от учредителния Вашингтонски договор на НАТО. Ключови при отразяването на новата опасност се оказаха Русия, Узбекистан, Пакистан и Таджикистан.

Видя се, че взаимодействието между Алианса и Русия, основано на Вашингтонския договор, е безнадеждно остаряло и не отговаря на реалността. Не е изненада, че през последните седмици рязко се увеличи дипломатическата активност, която трябва да изведе отношенията между Москва и Брюксел на ново ниво.

Първо такъв призив излезе от Тони Блеър, след това в Русия пристигна Генералния секретар на НАТО Робъртсън, а в Брюксел на заседание на Съвместния постоянен комитет НАТО - Русия на ниво началник-щабове замина армейския генерал Анатолий Квашнин.

Москва иска преди всичко еволюцията на военните потенциали на двете страни да не застрашава взаимната безопасност. Москва не призовава Алиансът да спре разширяването на Изток, а да го съобрази с руските интереси в областта на безопасността.

Руската позиция се формулира по-ясно от експертите. Наскоро на един руско-френски семинар водещ аналитик на руското военно разузнаване каза, че НАТО не може да съвмести териториалното разширяване с общо предефиниране. Или както той се изрази "Ако НАТО се нуждае от разширяване, за да отрази новите заплахи, то тогава най-логично е да покани Пакистан". По същество стратегия на Русия спрямо разширяването на НАТО не се е изменила.

Измени се това, че Москва вече не е "младши партньор". Вашингтон е в състояние да реализира операцията в Централна Азия без помощта на съюзниците си от НАТО, но не може да мине без Русия и нейните съюзници. При обсъждането на новата технология на отношенията Русия-НАТО руските експерти предлагат да се излезе от формулата "19 + 1" и да се премине по редица въпроси към модела на "пълноценно 20". Преходът към новия модел трябва да стане постепенно, подобно на прехода, който Г 7 направи към Г 8.

Очевидно е, че Русия не може да поеме задължението за взаимна отбрана. В рамките на новите отношения между Алианса и Русия, трябва да се изработи нов механизъм за взимане и реализиране на съвместни решения и така да се подтикне трансформацията на НАТО от военен блок в организация, решаваща проблемите на безопасността.

Засега и Русия не е напълно готова за промяна на формулата "19 плюс 1". На средно ръководно ниво в руските силови структури все още има много силни антизападните настроения. Военното строителства в ред направления се извършва от презумпцията, че враговете са САЩ и НАТО. Пример за това е военноморският флот, който влага огромни пари в строежа на атомни подводници и е ориентиран към безперспективно противостоене с американския флот.

В по-широк политически контекст в замяна на подобрените отношения с НАТО, Русия ще трябва да се откаже от принципа на военен паритет със Запада. Впрочем, крачки към отказ от равенство в потенциалите, вече се правят в сферата на стратегическите въоръжения.

Русия ще трябва бързо да преразгледа военната си политика. Цената на забавянето беше демонстрирана от конфликта в Централна Азия. След 10 години приказки за подготовка за борба с локалните конфликти, се оказа, че въоръжените сили на Русия нямат готова бойна войскова групировка, която е в състояние да проведе една (по военните стандарти малка!) операция, подобна на американската "Несъкрушима свобода". В резултат на това, опасявайки се от експанзия на екстремизма от юг, Русия се принуди собственоръчно да връчи на САЩ пропуск за постсъветското пространство.