Референдумът откроява дълбоките разделения в Турция

Една победа може да бъде наречена и с друго име, но човек не може да не се замисли дали това е "победата", на която президентът Реджеп Таийп Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм се надяваха. Това бе в крайна сметка референдум за нова конституция, най-важния, основен закон в страната, и докато 25 милиона души казаха "да" за нея, почти 24 милиона я отхвърлиха.

Това едва ли осигурява "силния мандат", който Ердоган очакваше, за неговото изпълнително президентство с цел то да изглежда безспорно в очите на света. Напротив, този резултат показва дълбоко разделена нация, в която половината електорат му каза "не".

Гледайки към картата, която показва разпределението на гласовете из страната, става също ясно, че подкрепата за Ердоган е в консервативната и религиозна централна част на Турция, която очевидно е по-загрижена за това да има свой човек начело, отколкото от съдбата на турската демокрация.

Срещу това виждаме солидна полоса в егейския и средиземнеморския регион, която отхвърли предложеното изпълнително президентство. Още по-лошо за Ердоган е това, че три основни града в страната, а именно Анкара, Истанбул и Измир, гласуваха срещу промените в конституцията.

Неговите поддръжници казват, че вотът с "не" в Анкара и Истанбул спечели само с малка преднина, но да се изтъква твърде много този факт би подкопало тяхната победа, която също е с малко мнозинство.

Предимно кюрдските окръзи в източен и югоизточен Анадол, започвайки с Диарбекир, също гласуваха масово срещу конституционните промени и това показва още един вид опасно разделение в страната, което би могло да има ужасни последици.

Ердоган и Йълдъръм твърдят, че страната е гласувала за промяна. Това ще остане оспорвано твърдение с оглед на резултатите от референдума.

Представителката на "Хюриет" в Анкара Ханде Фърат, която стана известна след като излъчи на живо призива на Ердоган към поддръжниците си по мобилния си телефон в ефира на Си Ен Ен-тюрк в нощта на миналогодишния провален опит за преврат, има интересна оценка.

Цитирайки мнения на нейни контакти в управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, тя каза, че за тях е ясно, че по-образованите и градски слоеве са гласували срещу конституционните промени, докато по-малко образованите слоеве са гласували масово за предложените промени, което всъщност означава, че те са гласували по-скоро за лидерството на Ердоган, отколкото за конституцията като такава.

С оглед на преобладаващата "антиинтелектуалност" сред поддръжниците на Партията на справедливостта и развитието и техните подозрения към "образованите класи", изразявани често в техните мнения по различни начини, става по-ясно отвсякога откъде Ердоган черпи подкрепата за себе си. Това може да доведе до нови социални напрежения в Турция, освен ако Ердоган излезе с мъдро и безпристрастно ръководство, което достига до всички сегменти на обществото. Как ще стане това обаче, тъй като той ще бъде и лидер на ПСР според новата конституция, не е ясно.

ПСР има специфична религиозно базирана идеологическа мисия и, основавайки се на опита от миналото, опасенията са, че Ердоган ще се опита да прокара това в ущърб на другите класи.

Най-важното обаче е, че общо взето турската парламентарна система от 94 години е заменена с президентска, която не е ограничена чрез разделение на властите. Това не може да бъде променено.

Не случайно Ердоган цитира стара турска поговорка след обявяването на изборните резултати, казвайки: "Този, който взе коня, е преминал Юскюдар /район на Истанбул/." Това, което той искаше да каже, е: "Въпреки опитите да омаловажите моята победа, аз спечелих, и тези, които не са щастливи от това, ще трябва да се примирят".

Това трудно ще доведе до добро начало за Турция, която е видимо разделена по активни социални, религиозни и етнически разломи.

По БТА