Виена: След референдума Турция изгуби шанса за влизане в ЕС

Ердоган каза, че това "не е от голямо значение"

Австрийският външен министър Себастиан Курц и турският президент Реджеп Ердоган

Турция изгуби шанса за влизане в Европейския съюз след референдума за конституционни промени, заяви в интервю за германския в. "Билд" австрийският външен министър Себастиан Курц.

"Да", - отговори той в отговор на въпроса дали може да се смята, че за Анкара "вратата в Европа" вече окончателно е затворена. "Всички, които още се опитват да разкрасят ситуацията в Турция, трябва да разберат, че тази страна се заличава от Европа. Референдумът само я отчужди от върховенството на закона и демокрацията", заяви Курц.

По думите на австрийския външен министър, Турция няма шанс и за получаване на безвизов режим. "Не виждам пространство за маневри относно безвизовия режим. Ние повече не трябва да даваме обещания на Турция", каза Курц, който отбеляза, че президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган "съзнателно водеше антиевропейска кампания и атакуваше Европа".

Курц се обяви също за прекратяване на финансовата подкрепа за Турция, която Анкара получава в рамките на процеса на интеграция в ЕС. По думите му, ЕС не трябва да предоставя на Турция средства за присъединяване, "което така или иначе няма да се случи".

"След референдума не трябва да се правим, че нищо не е станало", отбеляза австрийският външен министър.

ЕК: Връщането на смъртното наказание в Турция е "най-червената линия"

Връщането на смъртното наказание в Турция е "най-червената линия" и би означавало, че страната не желае да бъде част от ЕС, заяви на пресконференция във вторник говорител на Европейската комисия, цитиран от БТА.

Повод за забележката на говорителя е изявление на турския президент Ердоган. "Първата ни работа – ще обсъдим смъртното наказание с премиера и с лидера на националистическата партия. Ако всички го подкрепят, аз ще го одобря. Ако основната опозиция възрази, може да организираме още един референдум", каза той още вечерта в неделя след края на гласуването в референдума.

Насърчаваме Турция да се върне обратно към ЕС, а не да се отдалечава бързо от Общността, добави говорителят. Призоваваме всички в Турция да покажат сдържаност и властите да започнат прозрачно разследване по нередностите, докладвани от международните наблюдатели, посочи той.

ЕК призова стъпките, които ще последват резултатите от референдума за промени на турската конституция, да бъдат предприети на основата на възможно най-широко обществено съгласие. Комисията настоява турските власти да съобразят действията си възможно най-внимателно с докладите на международните наблюдатели.

Ердоган: За Турция няма да е от голямо значение, ако преговорите бъдат прекратени

Обръщайки се към свои привърженици пред президентския дворец в Анкара, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че за Турция няма да е от голямо значение, ако ЕС прекрати преговорите с нея за членство.

Той добави, цитиран от Франс прес, че дори може да бъде организиран референдум, с който да бъде решено дали страната да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.

Турският президент подчерта, че неделното гласуване на референдума е поставило край на дебатите за промени в конституцията и е довело да създаване на президентска република.

Ердоган каза, че изпълнението на реформите ще започне със съдебната система.

По неокончателни резултати 51,4 на сто от гласувалите са подкрепили поисканите от Ердоган конституционни промени, предвиждащи преминаване от парламентарна към президентска система на управление.

Същевременно турското правителство удължи извънредното положение в страната с още три месеца. Това е третото поред удължаване на извънредното положение след опита за преврат на 15 юли миналата година. Решението на правителството ще бъде внесено за утвърждаване в парламента.

По-рано вчера Съветът за национална сигурност на Турция препоръча на правителството да удължи с още при месеца, от 19 април, извънредното положение в страната. "С цел да бъде гарантирана защитата на правата и свободите на гражданите, демокрацията и принципите на правовата държава, беше взето решение да се препоръча удължаването на режима на извънредното положение", се посочва комюнике на Съвета за национална сигурност.

Извънредното положение бе удължено за последно с три месеца на 19 януари. То дава право на правителството да заобикаля парламента при приемането на нови закони и да ограничава или суспендира права и свободи, когато сметне за необходимо. Противниците на президента Ердоган критикуват мярката, твърдейки, че тя е използвана като претекст за смазване на несъгласието.

"Таймс": Турция обръща поглед към бившите земи на Османската империя

С европейската мечта на Турция изглежда е свършено. Само за едно десетилетие президентът Ердоган се промени от човек, който сякаш можеше да влезе в историята като лидера, вкарал в ЕС държава с преобладаващо мюсюлманско население, в човека, при чието управление Турция обърна гръб на Запада, коментира темата британският вестник "Таймс".

Връщането на смъртното наказание, което предложи Ердоган (и което много от привържениците му искат за лидерите на кървавия опит за преврат от миналото лято), със сигурност ще ускори края на надеждите на Турция за присъединяване. Според правилата на Европа не се приемат нови членове, чието законодателство предвижда смъртно наказание.

Европа обаче е последна грижа за много турци, отбелязва "Таймс". Прави впечатление, че когато бившият премиер Ахмет Давутоглу уреди миналата година сделка, която бе предвидено да осигури на турските граждани безвизов достъп до Шенгенското пространство като една от наградите за спирането на мигрантския поток към Гърция, народът му не ѝ обърна особено внимание. Малцина вървяха, че тя ще бъде изпълнена и излязоха прави.

Крайният срок бе отлаган непрекъснато заради отказа на Турция да промени законите си за борба с тероризма. След опита за преврат Турция втвърди тези закони, а не ги смекчи, както искаше ЕС. Кавгата на Ердоган с няколко западноевропейски правителства влияе на настроенията на много от най-верните му поддръжници. За много от тях, както и за лидера им, Европа е лицемерна, стисната и неморална. "Ние се грижим за 3 милиона сирийци, а Европа само боготвори парите", казал пред кореспондента на "Таймс" възрастен мъж в деня на референдума.

Междувременно половината от Турция, която гледа към Европа, е наясно, че с мечтите ѝ за присъединяване е свършено и че това е така, откакто Ердоган пое по пътя на авторитаризма.
Неговата враждебност към Запада датира отпреди четири години, от протестите в парка Гези срещу управлението му, при които той обвини чужди сили, че подстрекават към разделение.

Сега Ердоган вероятно ще ускори и разшири външната политика, начертана от Давутоглу, когато той бе външен министър, пише по-нататък британският вестник.

Идеята му, която той нарече "стратегическа дълбочина", е, че Турция трябва да погледне на първо място към естествената си периферия, страните от бившата Османска империя, с които има културни и често пъти религиозни връзки.

Отидете днес в Македония или Северен Ирак - две страни, управлявани някога от Истанбул - и ще видите търговски центрове, пълни с турски марки, и семейства, запалени по най-новите турски сапунени опери. Културата и бизнесът проправят пътя на политиката от години.

Всяко скъсване със Западна Европа обаче няма да е пълно. Турците са майстори на политиката на сделките, за което свидетелства неотдавнашното им помиряване с Израел, основано на обещанието за газови договори, а не на любов.

Търговията и туризмът са твърде важни за Турция, за да загърби напълно Европа. Ако Ердоган не обърне внимание на този факт, това ще удари народа му по джоба, а една икономическа криза е нещото, което с най-голяма вероятност може да свали един турски лидер, вкопчил се във властта, пише в заключение британският "Таймс", цитиран от БТА.

Още по темата
Още от Европа