Руски творци възмутени от прокремълските си колеги

Дейци на културата са се обърнали към Владимир Путин с призив да напусне президентския пост съгласно конституцията и да не крои “хитроумни комбинации заради запазването на властта”. Отвореното писмо е подписано известни творци като актьорите Олег Басилашвили и Сергей Юрски, литературоведа Мариета Чудакова, художника Юрий Авакумов и драматурга Александър Гелман.

Обръщението е в отговор на писмото на Никита Михалков, Зураб Церетели, Т. Салахов и А. Чаркин до Владимир Путин, в което те, “от името на всички представители на творческите професии”, го молят да остане за трети мандат.

“За нас е жизнено важно, че и след 2008 Вие ще продължите да осъществявате своята проверена и благотворна политика, което ще позволи да се съхрани позитивната посока на държавната политика, гарантираща стабилност и процъфтяване на отечествената култура, на най-добрите традиции на нашето изкуство, засилване на мерките по запазване на художественото историческо наследство и музейните ценности”, се казва в писмото на Михалков и Церетели.

В отговор другите руски творци заявяват, че “на Никита Михалков, Зураб Церетели и останалите никой не е давал правото да представляват цялата общност на дейците на културата. Това, че те са си го позволили, е възмутително и неприлично. Това обръщение дискредитира не само тези, които са го подписали, но и Вас като президент.”

Авторите на обръщението-отговор отбелязват, че през управлението на Путин “беше възстановен, за съжаление, толкова характерния за съветската епоха култ към поредния кремълски властелин”.

В писмо, публикувано в “Новая газета”, актьорът Алексей Девотченко пита авторите на обръщението към “любимия Кормчия”:  “Не ви ли е неудобно за лексиката, която сте заимствали от съветските вестници от трийсетте години? С какво право говорите от името на всички представители на творческите професии в Русия? Трябва да ви кажа, че моите колеги, с които имам честта да общувам, имат точно противоположно на вашето мнение.”

Девотченко пита какъв е новият живот, вдъхнат на руската култура от провежданата от Путин мъдра държавническа политика – пошлостта, отразяването на светските събития или забраната за излъчване по телевизията на редица нови руски филм?

Девотченко цитира писмото на Церетели и Михалков: “Ние високо ценим Вашите огромни постижения във всички сфери на живота на Русия, това, че благодарение на Вашите усилия беше постигната социална стабилност и прогрес, необикновено се повиши авторитетът на нашата Родина по целия свят…”

“Явно става дума за унищожаването на демократичните институции в страната, за разгрома на малкия бизнес и частното предприемачество, за въвеждането на цензура в медиите, за преследването на инакомислието, за възраждането на наказателната психиатрия и малтретирането на гражданите, които открито се обявяват срещу произвола на полицейската държава и срещу надигащия се фашизъм. А след убийствата на Анна Политковская и Александър Литвиненко, след полукриминалните набези на младите патриоти срещу английския посланик в Москва и песните на “нашите” дебили пред естонското посолство авторитетът на великата ни Родина е висок като никога. Ако добавим към това и антикавказката истерия, самоубиващите се войници в руската армия, убийствата на “чужденци”, авторитетът на нашата държава става просто фантастичен.”

Коментарът на Алексей Девотченко за проверената и благотворна политика, която позволява на отечествената култура да процъфтява, е: “Очевидно имате предвид тормоза върху Школата за драматическо изкуство на Анатолий Василиев, закриването на библиотеки, варварското унищожаване на цели квартали в историческия център на Петербург, развитието на мултиплексите, които повече приличат на бирарии и закусвални. Понякога се появяват и добри анимационни филми, но се срамувам пред детето си заради руския им дублаж, направен на апашкия жаргон, който е толкова близък и разбираем за вашия Благодетел.”

“Не, нека всичко си остава както си е било, нека все така звучи “татковия”* химн, под чиито звуци водеха на разстрел и унищожаваха в лагерите, нека все така светят дяволските рубинови звезди върху кулите на Кремъл, нека главната мумия на държавата да лежи на нейния главен площад, и т.н., и т.н. Важното е за вас, господа, нищо да не се променя. Макар че… В това е дяволщината, че вие притежавате удивителната способност да мимикрирате и да приемате всякакви форми, а понякога дори да ги пълните с исканото от властта съдържание – при всички правителства и режими. …На вас самите това не ви ли е противно?”

*Бащата на Никита Михалков, Сергей Михалков, е автор на текста на съветския химн, създаден през 1943 под прякото ръководство на Сталин.