Руският петрол се оглежда навън

Руските петролни компании, преливащи от пари и суров петрол, започнаха да разграбват активи като тръбопроводи и рафинерии в страните от бившия Съветски блок в опит да си осигурят пазарни канали и клиенти на фона на растящата петролна мощ на Русия.

През февруари Русия измести Саудитска Арабия като най-големия производител на петрол и непрекъснато растящото ѝ производство далеч надвишава вътрешното търсене. Източна Европа е един от първите избори на Русия в стремежа ѝ да придобива активи в областта на рафинирането, транспортирането и маркетинга на суровия петрол. Страните от региона са близки и познати и вече са големи потребители на руски енергоресурси. Те също са и територия, която руският петрол и петролът, пренасян през Русия от Централна Азия, трябва да пресече, за да достигне Запада.

Двата водещи руски производителя - Юкос Ойл Ко. и Лукойл Холдинг ОАО, са най-активните купувачи. През януари Юкос купи дял в тръбопровод в Словакия и изрази интерес към рафинерии в Словакия и Полша. Лукойл притежава петролни рафинерии в България и Румъния и разширява своя маркетинг в региона.

"Руските петролни компании пускат корени", казва Марина Драчева, шеф на московския офис на Energy Intelligence Group - търговски издател, базиран в Лондон и Ню Йорк. "Тази страна се задушава от суровия петрол, който произвежда, и това е сигурен и лесен начин за пласирането му."

Освен че си осигуряват стабилни пазари за износ, компаниите гледат на тези "downstream" активи като на вид застраховка срещу политическия и икономически риск в Русия. Досега инвестициите са дали сравнително ниска възвращаемост, но приходите са по-стабилни отколкото в Русия, където години наред правителството силно се месеше в промишлеността, а много вътрешни клиенти бяха парализирани от неплатежоспособност.

"Стратегията е да придобием участие в компаниите за преработка, пренос и маркетинг на петрол в Европа, тъй като те са наши клиенти", казва Рей Леонард, вицепрезидент на Юкос за изследванията и новите проекти.

Но предвид все още пресните спомени за съветската доминация руските компании пристъпват предпазливо. Наскоро например руската петролна фирма Юкос постигна споразумение за добив на петрол в едно от сибирските ѝ находища в съдружие с унгарската петролна фирма Mol Rt. Проектът ще помогне на Юкос да разшири продажбите си в Централна Европа и, вероятно нещо също толкова важно - може да подобри имиджа на руската фирма в страна, която още помни как руските танкове потушиха демократичното въстание от 1956 г.

Три проекта за тръбопроводи ще засилят влиянието на руските компании върху петролните и газови потоци в региона. Юкос например купи 49-процентен дял от словашкия монополен тръбопроводен оператор Transpetrol AS, което му дава контрол над транзитния маршрут за Европа.

Руските компании работят освен това и с хърватския петролопровод, който някога пренасяше петрол от адриатическите пристанища на изток, а сега обръща посоката си, пренасяйки руски петрол към Средиземно море.

През март руският газов монополист Газпром ОАО се присъедини към консорциум от европейски компании, който купи 49-процентен дял от словашки газопровод.

"Руските петролни компании искат да контролират пазара", казва Еманюел Бергас, администратор за Централна и Източна Европа в Международната агенция за енергията, базирана в Париж. "Под контрол на пазара те разбират контрол върху тръбопроводите".

Руснаците обаче не се радват на топъл прием навсякъде. Полското правителство осуети продажбата на голямата петролна рафинерия в Гданск на руските кандидати. Когато преди две години полските власти откриха, че Газпром тихомълком полага фиброоптичен кабел из цяла Полша наред с газопровода, който инсталираше, те се почувстваха измамени и оттогава удвоиха подозренията си към големите руски компании и техните намерения.

Подобни съмнения понякога се чуват и в други страни. "Политически руските инвеститори сега не са горещо приветствани", казва Томаш Плетшер, анализатор в Erste Bank в Унгария. "Това може и да се промени, но трябва да минат поне няколко години."

Прагматичната политика на руския президент Владимир Путин помага за намаляването на пречките в чужбина. Откакто през 2000 г. Путин дойде на власт, руската външна политика акцентира върху икономическите връзки, а не върху политическите мускули. По време на неотдавнашното си посещение във Виетнам например Путин заяви, че Русия ще се изтегли от тамошната си военноморска база и ще помогне за изграждането на първата виетнамска петролна рафинерия. Газпром пък спечели правата за газови сондажи във виетнамския шелф.

Същевременно докато Юкос и Лукойл предимно купуват активи, Тюмен Ойл ОАО - 4-ят по големина руски производител, обяви, че се стреми най-вече към съдружия и смесени компании в Европа. Този подход според фирмата е по-евтин и ефективен. "Цената на капитала за нас е с 2 или 3 пункта по-висока в сравнение с тази за западните компании", твърди президентът на Тюмен Симон Кукес, като поставя под въпрос стратегията на своите конкуренти.

"Защо бихте направили това? За да пласирате продукта си? Но знаете ли наистина как да пласирате в Централна Европа? Всичко, което можем да предложим, е нашият суров петрол, а той е суровина." Според Кукес Тюмен предпочита да остави маркетинга на местните си партньори.