С влак от Бургас през София и Скопие до Дурас през 2030 г.

От Черно море до Адриатическо море ще се стига с влак през 2030 г. Това е поредното обещание за изграждането на железопътния коридор номер 8, който трябва да свърже пристанище Бургас през София и Скопие с Дурас.

Подписано беше и поредното споразумение за реализацията на проекта. Този път то е тристранно между железниците на трите балкански страни – България, Северна Македония и Албания. Подписите под документа сложиха директорите на Национална компания "Железопътна инфраструктура" Красимир Папукчийски, на "Македонски железници" Хари Локвенец и на "Албански железници" Ани Дирмиши в сряда в София.

Инициативата е своеобразно продължение на срещата на върха "Три морета", провела се в края на миналата седмица в София. Споразумението предвижда обща междуведомствена група на трите администрации да подготви всички технически спецификации, които да отговарят на изискванията за оперативна съвместимост на железницата, която трябва да съкрати превоза на стоки от Китай до Европа с две седмици.

Трите страни са в различна степен на готовност за реализацията на проекта, за който се говори от края на XIX век. Песимистите са повече от оптимистите, че скоростната железница ще се случи до 2030 г., ако се вземат предвид темповете, с които се работи и бавния напредък, въпреки гръмките обещания.

Трасето минава през планински участъци, които ще се преодоляват с десетки тунели и виадукти. Това оскъпява строителството. Само модернизацията на българския участък от София до Гюешево се оценява на над 1.1 млрд. евро, каза Красимир Папукчийски. Той твърди, че парите ще дойдат от механизма "Свързана Европа".

Железният път между Радомир и Гюешево (72 км) ще трябва да се изгради по ново трасе, за да се избегнат защитени природни зони, като Скакавишкия водопад например. Заложено е изграждането на 13 тунела, най-дългият от които е 15 километра. За сравнение най-дългият действащ жп тунел в момента у нас е 5.8 км по подбалканската линия при Козница и е строен през далечната 1952 г. по време на бригадирското движение.

Тунелът на граничната бразда между Деве баир и Гюешево ще се изгражда съвместно от България и Северна Македония, каза Папукчийски.

Не по-малко труден е и участъкът от македонска страна между Крива паланка и Деве баир (24 км), чието строителството не е започнало. Трасето е проектирано - мост, тунел, виадукт, тунел и така общо 100 мостови съоръжения и 40 тунела, по данни на македонската страна. Цената е над 500 млн. евро, каза Папукчийски.

Въпреки тези предизвикателства той е оптимист, че жп линията София - Скопие ще е готова до 2027 г. Този срок е записан и в споразумение между двете страни. Предишният министър на транспорта Росен Желязков дори обещаваше това разстояние да се взема с влак за по-малко от час още през 2025 г.

Охридското езеро пък е проблемната зона за преминаването на железницата между Северна Македония и Албания. Езерото е под закрилата на ЮНЕСКО и има редица изисквания, които трябва да се изпълнят, за да не бъде засегнато. В момента се търси най-доброто решение, каза Папукчийски.

По думите му средствата за изграждане на железопътния участък на албанска територия се оценяват на 390 млн. евро.

Северна Македония и Албания разчитат за реализация на проекта на заеми от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Според директора на НКЖИ политическото напрежение между София и Скопие няма да се отрази на работата по транспортния коридор. Следващата съвместна среща между трите администрации по проекта ще бъде през септември в Албания.

Европейският транспортен коридор 8 обхваща пътни и жп трасетас обща дължина над 1200 км. Около 52% от пътищата и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Коридорът е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. С изграждането му ще се ocигypи eднa oт нaй-бъpзитe пpeĸи вpъзĸи oт Южнa Eвpoпa и Cpeдизeмнoмopиeтo, пpeз Бaлĸaнитe ĸъм Kaвĸaз, peгиoнa нa Цeнтpaлнa Aзия и Дaлeчния изтoĸ.