Събиране на още пари без гаранции за по-добро лечение няма как да получи подкрепа

Здравната система безспорно има нужда от допълнителен финансов ресурс и е похвално, че Министерството на здравеопазването най-накрая го признава и предлага да се увеличат публичните средства чрез привличането на частни играчи. Но предлаганият вариант за реформа се съсредоточава главно върху здравноосигурителния модел, а не върху проблемите и дефектите на здравната система и медицинската помощ.

Същeвременно предлаганите варианти не дават гаранции, че срещу задължението за допълнителна застраховка пациентът в крайна сметка ще доплаща по-малко и ще получи по-качествена медицинска помощ. А без такива гаранции реформа в системата няма да получи нито обществена, нито политическа подкрепа.

Това бяха първите реакции на заинтересованите страни при представянето на идеите за реформа от здравния министър Кирил Ананиев.

Председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев припомни, че препоръките на ЕК и редица международни институции винаги са включвали намаляване на преките плащания от пациентите за сметка на по-голям публичен ресурс – т.е. парите да се събират солидарно от всички и да се гарантира медицинска помощ на хората, които имат нужда от лечение. А не пациентът да е принуден да вади пари от джоба си, когато е болен.

“Къде виждаме част от проблемите, които се надявам да намерят решение. Основният недостатък е, че нямаме ясни гаранции какво допълнително ще получат пациентите срещу тази здравна вноска. Как ще им гарантираме, че ще намалим този голям процент доплащане, при положение, че ще дадем възможност на изпълнителите на медицинска помощ сами да си определят цени?“, коментира той.

По думите му за да бъдат пациентите убедени в смисъла на реформата, те трябва да получат гаранции, че ще доплащат по-малко.

Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова коментира, че принципите, на които стъпва предложението за реформа, са верни и поставените от екипа на МЗ цели – също.

“Вярно е, че системата е недофининасирана и опитът да се набавят повече средства като се увеличи публичният ресурс и се привлекат нови играчи, да се подобри качеството чрез конкуренция, е правилен подход", каза тя. Несторова обаче изрази резерви, че механизмът за споделяне на риска между НЗОК и частните застрахователи е верният. Тя даде пример, че на застрахователите се поставя въпроса как с 860 млн. лева, които се очаква да се съберат от допълнителните 12 лева задължителна застраховка ще се покрие сегашното доплащане от джоба на пациентите, което според МЗ възлиза на 3.5 млрд. лева.

Несторова коментира, че в момента не е ясно кое колко струва в здравеопазването и затова първо трябва да има реално остойностяване на цените на услугите, консумативите, труда на лекарите и сестрите. След това да се отговори на въпроса за какво е достатъчен публичният ресурс, без значение кой го разпределя, и накрая – какво гражданите ще купуват.

Липсата на остойностяване беше разкритикувана и от икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. “Трябва първо да разберем какви са разходите, да се види къде могат да се намалят и чак тогава да си говорим за повече приходи“, посочи той.

Председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров даде и рецепта как да бъдат вкарани 1 млрд. лева в системата без въвеждане на задължителна застраховка, а като държавата най-накрая поеме отдавна отлагани ангажименти.

"Днес дискутираме системата на здравно осигурявне, а не системата на здравеопазване. Мисля си обаче, че тези 860 млн. лева допълнително могат да бъдат осигурени много по-бързо и лесно, ако се изпълнят някои неизпълними ангажименти. МЗ, подкрепено от всички нас, трябва да реши проблема със 700 000 здравно неосигурени, които да влязат в системата. Държавата да започне да плаща в пълния размер от 8% здравните осигуровки за пенсионери и деца. Държавните служители да си ги поемат самостоятелно и всичко това ще вкара над 1 млрд. лева годишно в системата“, каза Киров, припомняйки, че няма да се връща към онези 1.5 млрд. лева резерв на НЗОК, които държавата национализира преди години по времето на финансовия министър Симеон Дянков.

Омбудсманът Мая Манолова коментира, че не става ясно какво получават българските граждани срещу 12-те лева задължителна застраховка, тъй като в момента НЗОК финансира скъпото лечение над 700 лева, а пациентът не го интересува кой покрива лечението, т.е. реално облекчение за пациента – няма. “Клиничните пътеки остават, болничната помощ остава каквато е, доболничната помощ също не се променя“, посочи тя. Освен това Манолова постави въпроса, че задължителното застраховане може да е противоконституционно, но Ананиев ѝ отговори, че не е.

Депутатът от БСП Георги Михайлов заяви, че моделът с пълна демонополизация на касата за момента е нереалистичен, докато тристълбовият модел с участието на НЗОК и частните застрахователи заслужава внимание. Той обаче разкритикува модела на Ананиев, че е изключително административно натоварен, легализира доплащането, което не е по вкуса на българските граждани и предупреди, че срещу това ще има голяма съпротива.

Президентът на КТ “Подкрепа“Димитър Манолов коментира, че основният момент в предлагания модел е “как да увеличим публичиния ресурс и да го предоставим на частни икономически агенти“. Той допълни, че се предлагат частични решения, а основните проблеми като търговския статут на лечебните заведения, финансирането чрез клинични пътеки и т.н. не се споменават.

Според председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов големият недостатък на предлаганите модели е, че в тях твърде малко е засегната лекарствената политика, затова неговата организация предлага няколко неща. Основното е въвеждане на бюджети за лекарствена терапия, т.е. да се зададе сума, в която лекарите трябва да се вместят за лечението на дадена диагноза, и тези, които успяват, да бъдат поощрявани, а надскачането на тази сума да бъде доплащано чрез допълнително осигуряване.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители определи като твърде рискова пълната демонополизация, при която ограниченият финансов ресурс се разпилява между много субекти. “Допълващият модел е с правилна посока. Привличането на повече ресурс и по-ефективно разходване с участието на частни субекти е правилният принцип. Но днес коментираме здравно осигуряване, а не това, което хората ги интересува – по-добри резултати и гаранция, че когато се обърнат към здравна помощ никой няма да им поиска повече пари“, заяви той.

По думите му предлаганата гранична линия от 700 лева е с единствената цел да гарантира финансовата сигурност на НЗОК. “Прехвърлянето на целия този риск върху частните застрахователите не е най-правилното решение. Абдикирането от скъпо струващото лечение от страна на НЗОК не е нещо, което трябва да се случва“, коментира той.

Д-р Евгени Тасовски от Българската генерична фармацевтина асоциация заяви, че е нужно обществото да бъде убедено, че реформата е необходима и да разбере какви са предимствата, които ще получи срещу повечето средства, които се събират.  “Без остойностяването на лекарския, сестринския труд, на всичко, което се случва в здравната система, ние не можем да направим точната сметка. Едно обикновено семейство знае своите разходи и си прави сметката, не може семейството на държавата да не стъпи на точни разчети, за да си направи бюджетните прогнози“, коментира той. И посочи, че е нужна е работеща електронна система, за да се реализира реформата.

“Генеричната индустрия винаги е осигурявала възможност за лечение на всеки човек, но разковничето то да стигне до българския гражданин е да получи по-висока реимбурсация“, заяви той и припомни, че в момента пациентът доплаща 75%.

Пълната демонополизация на НЗОК също има своите привърженици в лицето на Асоциацията на частните болници, експертът Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването и някои икономисти.

“Моделът за пълна демонополизация е много по-добър и лесен за прилагане. Ако нямаме здравна каса, няма да ви се налага да определяте лимити, да пишете здравна карта и да изчислявате колко болници са нужни, нито да остойностявате услуги, защото цените им ще се регулират сами“, каза Кацаров.