Съветски похвати в руската криза

Повече от два дни след като бе сложен край на обсадата в московския театър, лекуващите лекари на оцелелите заложници не знаят срещу какво са изправени.

Специалните сили, които проведоха операцията, се придържат към съветските похвати: когато им задават неудобни въпроси, не казват нищо. Макар че, както е в случая, заради това могат да си отидат още хора.

Все още остават редица въпроси без отговор:
- Какъв газ беше впръскан в театъра, за да обезвреди похитителите?
- Беше ли това забранено химическо вещество, което не е изпробвано преди?
- Или това беше допустимо вещество, но използвано в прекалено голямо количество, като се има предвид отпадналото състояние на повечето от пострадалите 50 часа, след като са били обгазени?
- Защо нямаше никакъв антидот, подготвен да бъде даден на заложниците веднага след като специалните части окупираха сградата или поне веднага след като пострадалите са откарани в болница?

Президентът Путин не може просто да прехвърли тези въпроси към специалните служби.

Твърди се, че заповедта за щурма в сградата в ранните часове на съботния ден не е дошла от президента. Това може и да е така, но е ясно, че именно Путин е оторизирал вземането на това решение.

През двата дни, в които траеше обсадата, е немислимо руският ръководител да не е бил наясно точно какви мерки се подготвят, включително и употребата на газ.

Пропуски в сигурността

Има следващ кръг от въпроси, свързани с предисторията на съботните събития, които би трябвало да стоят високо в приоритетите на Владимир Путин.

Как стана така, че група от 53 чеченски бойци успя да проникне в руската столица със значително количество експлозиви?

Откакто взривът на жилищна сграда в Москва през 1999 г. беше приписан на чеченците, хората, които имат типичната за кавказките националности външност, са предмет на специални проверки по столичните улици.

Лидерът на групата Мовсар Бараев беше известен на руските власти, но успя да дойде от Кавказ до Москва незабелязан.

Има предположения, че не всички в групата са били чеченци.

Беше посочено, че чеченските жени нямат обичая да носят характерното за ислямските държави облекло или да си покриват главите, макар че жените, които се появиха на видеозаписите, направени преди завземането на театъра, но излъчени веднага след това, бяха облечени именно така.

Това предполага възможна чужда намеса. Ако случаят е такъв, това е друг провал на секретните служби.

Всички чужденци, които посещават Русия, минават през стриктна проверка при влизане в страната.

Контролът върху медиите

Владимир Путин се опитва да изглежда твърд. Войната в Чечения е негова отговорност.

Видимият успех на кампанията в първите месеци беше сериозен фактор за избирането му за президент през март 2000 г.

Една от причините Путин да не загуби обществената подкрепа за кампанията така, както се случи с неговия предшественик Борис Елцин по време на войната от 1994 до 1996-та е тази, че Путин успя да сложи контрол върху новините, идващи от Чечения.

Изглежда, че ограничението върху свободата на словото, налагана от президента Путин, е част от мисленето, което стои зад решението на специалните части да не казват нищо за това, което са използвали, за да сложат край на обсадата.

В подкрепа на мненията на наблюдатели на Съветския съюз, остава все така познатата липса на откритост. Наскоро за това имаше и други примери.

Потъването на атомната подводница Курск през 2000 г. беше забулено в секретност и лъжи от руския флот. Нормално, за руските военни старите навици не умират толкова лесно - те стават начин на живот.