Шансът за по-сериозно "вмешателство" на избирателя в листите отпада

Шансът за по-сериозно "вмешателство" на избирателя в листите отпада

Въпреки нагласата на управляващите да свалят от 15 на 10 процента преференцията за избор на български евродепутат, възражения от страна на ДПС запазиха засега по-големия процент. Това стана в понеделник на няколкочасовото заседание на парламентарната спецкомисия за изборното законодателство, което гледа на второ четене предложенията за промяна в Закона за избор на български представители в Европейския парламент (ЕП).

Текстове за сваляне на процента, при който кандидатът влиза в ЕП, след като бъде предпочетен от избирателя, бяха предложени от НДСВ и БСП. Предложение в тази посока имаше и от БНД, но смъкване на 5%. Петя Гегова (БНД) се аргументира, че този процент би дал реален ефект, тъй като така само може да се промени нещо реално и да сработи мажоритарният елемент.

Христо Бисеров (ДПС) обаче опонира, че с предложението на БНД всъщност се отива към "антипартийно подреждане на листата", а пък 15-те процента, заложени в сегашния закон и изпробвани за пръв път преди 2 години, са реалният праг за действие на преференцията.

Зам.-председателят на НДСВ Марина Дикова коментира, че "10 процента е една разумна преференция и дава гаранция за тежест на кандидата".

Гласуването на текста беше на кантар, тъй като шестима народни представители бяха "за", а шестима "против".

Какъв ще бъде процентът за отчитане на преференциалния глас, ще стане ясно във вторник, когато законовите промени ще се гласуват в пленарна зала. Възможно е той да бъде свален, тъй като в понеделник представителите на ОДС и ДСБ напуснаха заседанието на спецкомисията в знак на несъгласие с мнозинството, което се обяви против въвеждане на интегралната бюлетина.

Предложение за такава бюлетина бяха направили ОДС и Яни Янев от НДСВ, но ДПС и БСП го отхвърлиха. Христо Бисеров каза, че по този начин ще се ограничи преференциалният вот, защото бюлетината ще "стане един безкраен лист". "Какво том 1 и том 2, ли ще отпечатваме за гласуването?", попита той.

Ваньо Шарков (ОДС) обаче контрира, че с интегралната бюлетина ще се ограничи купуването на гласове и изкривяването на вота, тъй като "тя не може да се изнася вън от секцията и да се показва" на купуващия гласа. Това ще е доста по-трудно, допълни той.

БСП и ДПС няма да допуснат преброителни центрове

Управляващите отказаха да подкрепят и друго предложение, с което също се цели ограничаването на купуването на гласове – създаването на регионални преброителни центрове.

Депутатът от Яни Янев (НДСВ) подкрепи центровете, като се позова на подписания в началото на годината обществен договор с неправителствени организации за честни избори, които залагат на това нововъведение като ключово условие за ограничаване на изборната търговия. БСП, ДПС и "Напред" обаче подписаха документа с резерви, които сега се трансформират в отказ от приемане на подобен текст.

"Това е добър начин да не се купуват цели изборни комисии и добър начин да има гаранция, че прозрачно се отразява вотът на гражданите", коментира Марина Дикова.

Мая Манолова (БСП) обаче повтори позицията на партията си, че по този начин изборният процес ще се усложни, а и ще "се получат нови условия за манипулации", тъй като урните с бюлетините "ще се пренасят до регионалните центрове през тъмната част на деня".

Според Татяна Дончева (БСП) идеята е "рационална", но "промените се правят в последния момент".

Няма проблем от изкривяване на вота, тъй като има достатъчно застъпници, наблюдатели и представители на различните политически сили, които следят как се броят бюлетините и как се отчита в списъците, добави тя.

Като друга мярка срещу покупко-продажбата на гласове депутатите записаха "забрана да не се показва бюлетината", както и "забрана в тъмната стаичка да се ползва образно-възпроизвеждаща техника".

Очаквано и на второ четене комисията подкрепи предложението на Бисеров кампанията, предшестваща вота, да се съкрати от 30 на 21 дни, както и отмяната на деня за размисъл.

Депутатите одобриха предложението в комисиите за евроизборите да участват и представители на ГЕРБ, които имат депутати в ЕП, но нямат в НС. За да се спази съотношението от Централната избирателна комисия (ЦИК), народните представители увеличиха до 25 души и членовете в Районните избирателни комисии (РИК).

По предложение на депутати от ДПС бе решено да бъдат създадени допълнителни избирателни секции за българите в страни от ЕС, където избирателите са далеч от дипломатическо представителство. Според текста, това може да стане при наличие на не по-малко от 100 български избиратели.

Прието беше безлихвеният депозит за участие в изборите да бъде 50 000 лв. за партии, 100 000 лв. за коалиции и 15 000 лв. за инициативни комитети. Досега тази сума за партиите беше 15 000 лв., за коалиции - 20 000 лв., а за инициативни комитети - 10 000 лв.Дарителите на предизборни кампании ще предоставят декларация за произхода на дарените средства. Дарителите ще се вписват в публичен регистър, достъпен за граждански контрол.

Споделяне
Още по темата
Още от България