Схемата в ДАБЧ: хаос, подкупи и търговия с влияние

Шефът и главсекът са обвинени за ОПГ и 8 случая, в които взели пари

Пламен Георгиев, Иван Гешев, Ангел Кънев и Антон Славчев. Снимка: БГНЕС

Хаос, десетки хиляди забавени преписки, подкупи от най-ниско до най-високо ниво и търговия с влияние.

Така изглежда дейността на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) по издаване на удостоверения за български произход, необходими за получаване на гражданство, обявиха от спецпрокуратурата и антикорупционната комисия в сряда.

Те обаче нямат доказателства за осъществяван политически чадър от по-високо ниво. Не бе споменато и дали в рамките на делото ще се търсят данни за отчисления от ръководството на ДАБЧ нагоре по веригата. Според първончалните данни паричният поток е стигал само до задържаните в понеделник шеф и главен секретар на агенцията – Петър Харалампиев и Красимир Томов.

Разследващите дадоха специална пресконференция два дни, след като извършиха над 20 ареста на служители на агенцията и предполагаеми посредници във въпросната корупционна схема. Една от основните цели на събитието бе да бъдат разсеяни съмненията, че моментът на акцията не е бил подбран случайно и носи недвусмислено предупреждение към коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти", под чиито контрол е агенцията.

Засега обвиняемите остават само четирима

Засега обвинения са повдигнати само на четирима от задържаните, а останалите на тази етап остават само свидетели, информира зам.-главният прокурор Иван Гешев, уточнявайки, че кръгът на обвиняеми ще се разшири, ако бъдат намерени още категорични доказателства.

Както бе съобщено във вторник, Харалампиев е привлечен към наказателна отговорност като лидер на организирана престъпна група (ОПГ), занимаваща се с вземане на подкупи и други престъпления. Освен това той е обвинен за подкуп от 5000 евро и още пет случая, в които упражнил търговия с влияние срещу сумите от по 350 евро на човек.

"А иначе по делото има доказателства за извършвани от него ежеседмични срещи, за давани суми – тепърва трябва да установяваме хората, да разпитваме, да намерим преписките, да изследваме документите. Става въпрос за една особена рутина, в която има определени посредници, има конкретна дата и час на посещение при него в кабинета му... И държа да подчертая, че доказателствата по делото сочат, че подкупите и нерегламентирано даваните парични средства са давани директно в служебните кабинети, вътре в държавната агенция, не са бягали и не са се крили по заведения", обясни наблюдаващият прокурор Ангел Кънев.

Томов пък е обвинен, освен за участие в ОПГ, и за "две вторични престъпления, касаещи получаване на една сума от 800 евро и една сума от 1500 евро, за да упражни търговия с влияние и да накара свои служители да свършат определени действия".

Останалите двама обвиняеми са посредници в схемата – български и сръбски гражданин, чиито имена обаче бяха спестени. За трима от обвиняемите спецпрокуратурата ще поиска постоянен арест още в сряда вечерта, а четвъртият – жена с дете и тежко онкологично заболяване, е под гаранция.

"Ние не се занимаваме с чистачки"

"Ние сме се насочили към тези, за които имаме безспорни, категорични доказателства, които могат да издържат проверката на съда в едно производство за задържане под стража на тези лица. Чак на по-късен етап ще почнем анализ на отделните случаи, които ги има по СРС-тата, които ги има в свидетелските показания, ще се съпоставят със събраните и иззети веществени доказателства с очни ставки на свидетели и т.н.", заяви Гешев в отговор на въпрос защо едва четирима са обвиняемите след масовите арести в понеделник.

"Защото ние не се занимаваме с чистачки, ние се занимаваме с високите етажи на властта", продължи в типичния си стил заместникът на Сотир Цацаров, пояснявайки: "Ние сме концентрирали усилията си върху тези хора в първоначалния момент. Ще продължим да работим за всякакви корупционни практики, които констатираме, но нашата основна цел са били престъпления, извършени от високите етажи. Сега, в случай – при изясняване на цялата схема, ще разследваме абсолютно всичко, защото наше задължение е да разследваме абсолютно всичко."

Разследващите разказаха още, че подкупи са давани по веригата на горе по две направления – когато кандидатите за гражданство действително имат български произход, но искат да ускорят умишлено забавената процедура, както и при такива, които нямат родословни корени в България. При втория случай цените са били по-високи.

Сумите варирали от 5000 до 8000 евро за едно удостоверение, като от тях до ръководството на ДАБЧ достигали между 1000 и 1500 евро. Схемата включвала хора, които търсят "клиенти" най-вече в пограничните райони, като Кюстендил, както и посредници, свързващи кандидатите директно със служители на агенцията, включително с нейните шеф и главен секретар.

Гешев държеше да подчертае, че разследването не е започнало под натиск на чужди служби или Европейската комисия, а по сигнал от служители на МВР в Кюстендил, които поискали среща със спецпрокуратурата и антикорупционната комисия.

Разследващите не са се интересували от стари сигнали

Въпреки че сигнали за съмнителни практики в ДАБЧ има от години, включително в констатациите от проверка на Върховната административна прокуратура (ВАП) от 2014 г., разследващите настоящото дело не са ползвали никакви стари материали за корупция в агенцията.

"Съзнателно не сме изисквали всякакви други сигнали и не сме проверявали с цел да няма изтичане на информация. Това, което предстои в близките дни е да се анализират всички постъпили сигнали в прокуратурата с подобен предмет и да преценим кое може да ни помогне и кое няма да ни е от полза. Конкретно за ВАП – тя затова е административна прокуратура, защото се занимава с административни нарушения, а не с престъпления", коментира Гешев.

Попитан дали колегите му ще проверяват движение на стари преписки и производства за данни за евентуално умишлено забавяне на стари сигнали, зам.-главният прокурор декларира, че нямал притеснения и спецпрокуратурата е доказала, че може да повдига обвинения и на свои колеги, ако има доказателства.

Връзката на ВМРО с ДАБЧ през годините

Дългогодишните съмнения към работата на ДАБЧ винаги са били свързвани с ВМРО, не само защото настоящият ѝ обвиняем шеф бе предложен за поста лично от лидера на партията Красимир Каракачанов, а и защото нейни кадри нееднократно са назначавани в агенцията. Въпреки това засега разследващите твърдят, че нямат никакви доказателства в тази посока.

Извън Харалампиев, другата връзка на ВМРО с процедурите по гражданство бяха регистрациите на адрес в България на кандидатите. Адресът в България е задължителен атрибут в процедурата, защото след това той ще бъде записан в личните карти на новите българи. През 2014 г. Министерството на правосъдието съобщи, че около 2300 кандидати за българско гражданство са посочили идентични адреси за регистрация и кореспонденция.

Единият от тях е на ул. "Пиротска" 5, където сградата е собственост на ВМРО и там се намира централата на партията. Друг често посочван адрес от заявителите е и разрушената преди година и половина сграда на ул. "Искър" 6, където се помещаваше свързаната с ВМРО фондация "Българско-македонска солидарност", пише "Капитал".

"Напълно е възможно. На тях (искащите гражданство) им искаха административен адрес, за да могат да им издадат документите. Какво да направят - да дадат адрес някъде в "Люлин" ли", обяснява Ангел Джамбазки от ВМРО, цитиран от изданието. На "Пиротска" 5 продължава да е адресната регистрация и на Сдружението на българите в Косово.

През 2015 г. обаче бяха приети промени в Закона за гражданската регистрация, които ограничиха броя на хората, които могат да се регистрират на един адрес. Мярката бе взета за борба с изборния туризъм. През пролетта на 2018 г. по инициатива на ВМРО това ограничение бе премахнато за хората, кандидатстващи за българско гражданство.

В мотивите си за изменението ВМРО записа, че хората, които придобиват българско гражданство по произход най-често са с починали близки у нас и нямат адрес. Те търсят имоти по границата с Македония, а по закон, ако не могат да посочат постоянен адрес у нас, те се регистрират служебно в на ул. "Леге" 6, където е кметството на столичния район "Средец". Поправката в закона бе гласувана за по-малко от месец.

През 2015 година за шеф на ДАБЧ беше избран дългогодишният член на ВМРО Борис Вангелов, който две години по-късно освободи позицията, защото беше избран за депутат.

На този етап няма доказателства срещу ВМРО

"Няма доказателства към този момент, че тези български дружества, че са част от някаква схема, че са част от ОПГ-то, че са извършили престъпления – ще разследваме абсолютно всичко", категоричен обаче беше Гешев по въпроса с евентуалната връзка между въпросните български дружества и корупционната схема в ДАБЧ.

Той обаче уточни, че след назначаването на Петър Харалампиев е осъществена "среща с представител на такива дружества и грубо им е казано как ще тече далаверата оттук нататък". Попитам дали фактът, че тези дружества не са подали сигнал, не ги прави част от схемата, Гешев добави, че на срещата им било обяснено, "че за да получат това, което искат техни представители, трябва да дадат определено нещо – това не означава, че са част от далаверата, просто са им поставени условия".

"Адреси, фиктивни, са посочвани на много и най-различни места в област Кюстендил, предимно. За централата на ВМРО – такива доказателства по делото няма. Събират се всякакви доказателства. За в бъдеще, ако установим, ако представлява интерес, ще го обявим", допълни и наблюдаващият прокурор Ангел Кънев.

Голяма част от пресконференцията бе отделена на обяснения защо акцията се прави точно в този момент. По този начин Гешев държеше да отговори на внушения, които се правили с "политически, икономически, криминални и всякакви други цели".

По думите му акцията била реализирана точно в този момент най-вече, защото сега били намерени категорични доказателства, защото корупцията по високите етажи на властта се разследва от специализираните органи от около година, а ресорната антикорупционна комисия функционира едва от април.

Спецорганите вече могат да играят американски футбол

"Специализираните структури са единствените, които са изградени, да го наречем, на гола поляна – те започват от нула. Никоя друга прокуратура, никой съд не е създаван, поне след Освобождението, от нула. А те бяха създадени кадрово, материално и във всякакъв друг смисъл – на чисто. Което е свързано с много трудности и в крайна сметка според мен тези структури излязоха от детската си възраст. Както каза скоро един колега – не можеш да очакваш от едно дете да играе американски футбол. Специализираните структури излязоха от детската си възраст и започват да вършат това, за което са създадени", заяви още Гешев.

"Това, което успяхме ние да установим – в реално време какво извършват тези служители и тези посредници – в посока какво са извършвали във времето назад – ние нямаше как това да го установим при това, че функционираме от месец април", добави зам.-шефът на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Антон Славчев в опит да обясни липсата на данни за предишните ръководства на ДАБЧ по делото срещу Харалампиев и останалите трима.

Любопитен факт е, че преди да бъде назначен за заместник на Пламен Георгиев в комисията, Славчев оглавяваше последователно дирекциите, които се занимаваха с миграцията и корупцията в ДАНС.

На директния въпрос дали настоящото ръководство на ДАБЧ е наследило корупционната схема от предшествениците си, Иван Гешев предположи, че това най-вероятно е вярно, но с уточнението, че тепърва трябва да се търсят доказателства в тази посока.

Друг интересен момент от изявленията на разследващите бе, че Димитър Владимиров, който от 2014 г. е зам.-шеф на агенцията, правел "всичко възможно", за да пречи на корупционната схема, заради което бил "най-мразеният човек в агенцията". Сигнали обаче не е подавал, но за сметка на това в момента е един от основните свидетели на обвинението.

Още по темата
Още от България

Какви ще са последствията от скандала около къщите за гости?