Драматична история за агент на Щази взе европейската филмова награда

Европейската кинонаграда за Филм на годината за 2006 г. получи младият немски режисьор и сценарист Флориан Хенкел фон Донерсмарк за дебютния си филм за източногерманската тайна полиция Щази “Животът на другите” (“Das Leben der Anderen”).

Филмът му успя да се наложи над фаворизирания “Завръщане” (“Volver”) на испанския майстор Педро Алмодовар. Най-новата творба на 57-годишния Алмодовар, която спечели вече няколко награди на тазгодишните филмови фестивали в Европа, получи пет други приза и е сред фаворитите за Златен глобус и Оскар. За най-добър режисьор, за най-добра актриса – на Пенелопе Крус, в ролята на Раймунда, за филмова музика - на Алберто Иглесиас, и наградите на европейската публика (чрез електронно гласуване) и за операторско майсторство. Алмодовар, както винаги силно емоционален при награждаване, посвети статуетката си на всички актриси от “Завръщане", които олицетворяват невероятните жени, заобикалящи го в детството му.

Европейската награда за най-добър сценарий получи 33-годишният германец Флориан фон Донерсмарк. Призът заслужи тъмната и комплексна история на тайния Щази-агент Герд Вислер, натоварен със задачата да шпионира през 1984 г. и втората половина на 1980-те в ГДР известни немски драматург и актриса. Агентът Вислер е привлечен, обсебен и постепенно превзет окончателно от живота и любовта на двойката, която шпионира.

Призът за най-добър актьор получи изпълнителят на главната роля  в немския филм Улрих Мюе, който се превъплъщава изключително автентично в сложния образ на култивирания служител на Щази. Формиран като агент в машинарията на службите за сигурност, подвластен на обесесиите си, той е разтърсен от “живота на другите”, необвързаните със системата на комунизма два обекта на доносите му. В агента Вислер надделява интуитивно хуманността. След обединението на Германия жертвите научават от досиетата си в архива на Щази, че в действителност с доносите си агентът ги е пазил умишлено пред поръчителя и шефовете си. Разбрал за действителната цел на дискредитирането на двойката и интригата (министърът на културата е хвърлил око на приятелката на драматурга), Вислер развива изобретателност при писането на формални доноси, за да запази личния свят на двамата, от който е завладян.

Фон Донерсмарк не филтрира действителността на комунизма, не ретушира жестокото лице на Щази, няма за цел да реабилитира доносника и агента с творбата си. Режисьорът много повече залага на комплексността на историята и на разбирането за личната отговорност на всеки обвързан със структурите на службите. Преминавайки през многопластовата лична трагедия на жертвите и шпионина, повествованието стига до основния въпрос, пред който е изправен главният протагонист. Този за личната съвест, за себе- и светоусещането, за правото и възможностите за личен избор на агента, въпреки условията на системата в диктатурата.  

Флориан Фон Донерсмарк диференцира категорично между структурите и лицата в йерархията на Щази, без да прави опит да оневинява, но същевременно без да инструментализира тема и образи. Основният мотив, според режисьора, да започне да пише сценария и да се реши за филмирането му, е бил въпросът за личната отговорност и за това какво става със съвестта на агента, когато той влезе като наблюдател в живота на мъж и жена, крайно различен от неговия, крайно различен от този, с който е свикнал в системата.

Соундтракът на “Животът на другите” ще остане като един от най-добрите във филмовата музика изобщо. Основен елемент в цялостната конструкция на филма, музиката на Габриел Яред и Стефан Муха задълбочава с композициите и аудиоефектите плътността в сценария на фон Донерсмарк, следва чувствително забележителното операторско изкуство на Хаген Богдански. 

Режисьорът, живял на три континента в детството и юношеството си, е потомък и възпитаник в традициите на стария благороднически нески род хуманисти Хенкел фон Донерсмарк. Следвал философия и политология в Оксфорд и режисьорско майсторство при барон Ричард Атенбъроу (“Ганди”, “Shadowlands“, “Closing the Ring“) Фон Донерсмарк умишлено слага акцент върху силата на любовта и правото на личен избор – първично интуитивно и впоследствие съзнателно рационално направен.

“Това е един истински европейски сюжет. Според мен, комунизмът раздели Европа и целия свят болезнено, пример за което бяха разкъсаната моя родина и съдбите на хиляди немски семейства”, сподели развълнуван на пресконференцията след награждаването младият режисьор.

Особена символика имаше и в тазгодишното домакинство на европейското филмово изкуство. За първи път церемонията се проведе в бивш източноевропейски град - полската столица Варшава. Флориан фон Донерсмарк сподели, че в Полша е роден баща му и той се чувства дълбоко свързан със съдбата на страната, владее полски и руски, познава добре историята и съпреживява дълбоко съдбата на източноевропейските страни и нациите, засегнати от комунизма.

Близо 1700 членове на Европейската филмова академия избират номинациите и носителите на наградите всяка година. Наградата за цялостен принос тази година бе присъдена на родения в Полша Роман Полански. Режисьорът на “Пианистът" е персона нон грата в САЩ, въпреки забележителната си кариера, заради старо дело за изнасилване на малолетна. Полански, който през последните години живее във Франция и подчертава невинността си по делото отвъд океана, присъства лично във Варшава, за да получи приза.

Неочаквано голямо разочарование във Варшава преживя британецът Кен Лоуч. Неговият филм, награден по-рано тази година със Златна палма в Кан, бе отличен единствено за операторското майсторство на Бари Акройд, който при това трябваше да раздели приза с испанеца Хосе Луис Алкайн.

“Вятърът в ечемичните ниви” (“The Wind That Shakes The Barley") разчиташе на награда за изпълнителя на главната роля Силиън Мърфи. Младият ирландец Мърфи беше номиниран и за новия филм на Нийл Джордан “Закуска на Плутон", който в момента е култов в европейските програми. В него той играе транссексуална кабаретна звезда от 1970-те, която търси подхвърлилата го като бебе майка и с това отговора за разрушената си идентичност. Другите номинации за филм на годината бяха полудокументалният “Пътят към Гуантанамо" на Майкъл Уинтърботъм и австрийско-босненската продукция “Grbavica" на босненката Ясмила Збанич, който спечели Златна мечка за 2006 г. на Берлиналето през февруари.