Случаят "Гебрев": България не иска да дразни руската мечка?

Каквато и да бъде официалната реакция на София по подозренията, че оръжейният търговец Емилиян Гебрев е бил отровен с бойно отровно вещество (съмнения за "Новичок", както в случая "Скрипал" от 2018), тя вече е закъсняла. Събитията, които наскоро бяха осветени от руски и британски медии, датират от април 2015 година. Ще започна с оборване на една от "интерпретациите" по темата, които се лансират от няколко дни в България. Опасявам се, че тяхната цел не е просто да заметат руската следа в случая "Гебрев", но, преди всичко, да подготвят почвата за една безгръбначна позиция, с която управляващите да се опитат да си измият ръцете предизборно.

Въпросната "теза" условно може да бъде наречена "алибито на неправдоподобната некадърност". Според нея, "озадачаващото" в случаите "Скрипал" и "Гебрев" е, че от тях "лъха на непрофесионализъм". И в двата "инцидента" жертвите оцеляват. Същевременно "поръчителите" (в случая "Скрипал" официалното становище на Тереза Мей и нейното правителство е за руска намеса) - ГРУ и самият Владимир Путин - се оказват в центъра на грандиозен скандал. Тогава "по-вероятното" е тези, които сочат към Русия, да целят да спечелят политически дивиденти от "набеждаването на Кремъл" - това е поантата на цитираната теза.

Тази "интерпретация" издиша поради две причини. Първо, позорът нерядко спохожда скърцащата военна машина на Кремъл (например: гибелта на подводницата "Курск" през 2000, при която загина целият екипаж от 118 човека; аварията през октомври 2018, при която потъна единственият руски плаващ док, в който може да се ремонтира авионосещият кораб "Адмирал Кузнецов"). Второ, ако пък допуснем, че всичко е "минало по план", целта на поръчителите на "акциите" срещу Скрипал и Гебрев може би е била друга: не толкова непременно да се отнеме живот, колкото да се даде зловещ предупредителен сигнал към всички, които биха дръзнали да развалят руския политически пасианс.

Замесена ли е Русия?

Предстои да видим дали Русия действително е замесена. Твърде възможно е, както в повечето подобни случаи, това да не се разбере никога. Има обаче поне няколко обстоятелства, които говорят за намеса на Кремъл.

Първо, твърди се, че фирмите на г-н Гебрев изнасят оръжие за Украйна и Сирия. По този начин той пряко засяга руските интереси. Второ, свързваният с руските служби Сергей Федотов е бил в България, когато е станал инцидентът с Гебрев. Той е бил и във Великобритания през 2018 по време на отравянето на Юлия и Сергей Скрипал. Това съвпадение най-малкото дава основание за подозрения. Трето, отравянето е от любимите способи на руските служби. През 2006 Александър Литвиненко бе отровен смъртоносно с Полоний-210. Соченият за извършител Андрей Луговой не само не бе предаден на британската прокуратура, но стана депутат в руската Дума от партията на Жириновски. Русия не се притеснява от действията на своите агенти, а ги насърчава. Това потвърждава тезата, че покушенията се използват за публичното "респектиране" на "враговете".

Според главния прокурор Сотир Цацаров, в случая с отравянето на Гебрев, неговия син и производствения директор на "Емко" не става дума за "Новичок", а за инсектицид. Според Bellingcat, The Insider и CNN обаче, "Новичок" е от групата на т.нар. органофосфати. Последните могат да се използват и като инсектициди. Самият "Новичок" е създаден така, че трудно да може да бъде установено неговото присъствие в човешкия организъм. Според министъра на вътрешните работи Младен Маринов се обсъжда и версията "битов инцидент". Как обаче в кафето на ключова фигура в оръжейната индустрия в България "случайно" попада инсектицид?

Защо все още сме на ниво версии?

Дали прокуратурата не се опитва да омаловажи възможността руско бойно отровно вещество да е било използвано на територията на България - страна-членка на НАТО? Причината за това неглижиране би могла да бъде запазването на политическия комфорт на силните на деня. Защото дори съмнението за "руска връзка", без значение използван ли е "Новичок" или не, трябва да породи незабавна реакция от страна на българските власти на дипломатическо ниво. Както изглежда, целта е била да се действа зад кулисите, за да не се дразни руската мечка.

Защо близо четири години след инцидента с Гебрев все още сме само на ниво версии? Впрочем, замесено ли е името на Делян Пеевски, който води битка с Гебрев за "Дунарит"? Забележете какво каза г-н Цацаров: "След възобновяването на разследването [през октомври 2018 по настояване на самия Гебрев, заради сходствата със случая "Скрипал", б.а.] с него са запознати всички британски и европейски служби". Но какво означава "след"? В случая поговорката явно гласи "след инсектицид качулка".

Как се прокарват руските интереси?

Отравянето на Гебрев може да бъде поставено в контекста на хибридната стратегия, чрез която се прокарват руските интереси. Тя има няколко основни лъча. Първият е виртуален: дезинформация чрез сайтове (fake news), тролове и пр.; хакерски атаки и др. Според ФБР, най-могъщият руски хакер Евгений Богачов - "slavik", създал вируса Zeus, е агент на руските служби за сигурност. САЩ дават награда от 3 милиона долара за информация за него. Вторият лъч: финансиране на политически "троянски коне". Документирано е, например, че партията на Льо Пен Rassemblement National е поучила щедър заем от руска банка. Има ли такава "пета колона" в българската политика? Представена ли е в кабинета "Борисов" 3? Все реторични въпроси. Третият лъч: поставяне в положение на енергийна зависимост от руските газ, нефт и атомна енергия. И още реторични въпроси: кой планира да гради "Турски поток" 2, кой размрази проекта "Белене", каква е ролята на "Лукойл" в българската политика? Четвъртият лъч са конвенционалните методи като покушения и преврати. За употребата на тези "инструменти" обикновено най-трудно се намират доказателства. Но има данни, например, че през 2016 година, в деня на парламентарните избори в Черна гора, руски агенти са подготвяли преврат и ликвидирането на премиера Мило Джуканович.

Често най-могъщите похвати са тези от третата група. Видно е също, че за успеха на повечето инструменти от съществено значение е приобщаването, кооптирането на част от местния политическия "елит". Така че, да, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов има основание да говори за възможна намеса на Русия в предстоящите избори в България. Но горко на държавата, ако трябва да чака ГЕРБ и особено техните коалиционни партньори да започнат с угрижен вид да бият камбаните за тревога.