София протестира срещу червените линии на Северна Македония

Скопие иска трета държава да помогне за разрешаване на споровете с България

Сн. ЕПА/БГНЕС

Външно министерство обяви, че е разочаровано от приетата преди ден от македонския парламент резолюция, изпълнена с червени линии за преговорите със София.

"Този акт идва в момент, в който двустранният диалог между София и Скопие, в резултат на продължителни усилия, започна да преминава в по-положителна и обещаваща фаза", посочиха от МВнР.

Документът бе предложен от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, известна с антибългарските си позиции, и не допуска компромиси със София.

"България очаква обнародването на Резолюцията, за да може внимателно да анализира съдържанието ѝ от гледна точка на неговата съвместимост с подписания и ратифициран от Събранието на Република Северна Македония Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., както и на потенциалното отражение на този документ върху досегашния диалог", посочиха от МВнР.

Скопие отказва да се съобрази с изискванията на България, като заявява, че македонската идентичност и език не подлежат на преговори. ВМРО-ДПМНЕ оказва всевъзможен натиск върху правителството на Зоран Заев срещу каквито и да е компромиси и позицията на управляващите се втвърди през последните месеци. Преди това, през 2019 година, обаче и България прие рамкова позиция, изпълнена с червени линии. Миналата седмица служебният външен министър Светлан Стоев призова за изготвянето на нова българска позиция.

"За България би било напълно неприемливо чрез подобни актове да се мотивира или оправдава неизпълнение на Договора за добросъседство и сътрудничество от 2017 г., което влиза в противоречие с водещи принципи на международното право. Единственият правилен път за намиране на устойчиви и взаимно приемливи решения на актуалните предизвикателства в отношенията ни е стриктното придържане към постигнатите договорености и поети ангажименти, ефективното им и добросъвестно изпълнение, както и поддържането на искрен и пълноценен диалог".

На този фон македонският президент Стево Пендаровски каза, че не изключва възможността в преговорите между РСМ и България да бъде включена и трета страна, за да се стигне до решение.

София обаче е категорично против посредници и настоява за директни разговори.

Македонският външен министър Буяр Османи каза от своя страна, че очаква интензивни преговори с новия кабинет и пробив през септември.

"Можем да се ангажираме интензивно за евентуален пробив още през септември. Ако има политическа воля да се разреши този въпрос, който влияе негативно и на позициите на България като цяло, смятам, че може да се намери начин, а германското и португалското председателство показаха, че има решение", каза Османи, цитиран от БГНЕС.

Министърът посочи, че тези предложения са възприети и от словенското ротационно председателство на ЕС.

Любляна посочи като основен приоритет разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани и планира среща между лидерите им и ЕС за октомври.

Османи посочи, че Скопие има готовност да влезе в сериозен дипломатически дебат и да преодолее различията в рамките на позициите, които има РС Македония и които бяха потвърдени вчера от македонския парламент.

Миналата година България не одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС, но Скопие се надява това да стане до края на 2021 година. Засега обаче няма сигнали, че е възможен бърз пробив. Северна Македония отказва да се съобрази с българските изисквания, а в България повечето политически партии и граждани подкрепят твърдото отношение към Скопие и са срещу допускането на компромиси.

Пълен текст на гласуваната от македонския парламент резолюция.

1. Преговорите трябва да се водят на равноправна основа, като се спазва международното прави, без условия от едната или другата страна и със зачитане на достойнството на македонския народ.

2. Да се зачитат безрезервно откритията на македонските обществени, хуманитарни и култороложки науки във връзка с автохтонността на македонския народ и неговият исторически, езиков, културен и религиозен континюитет.

3. Да се уважават откритията, утвърдените факти, приетите теории и емпиричните изследвания на съвременната световна славистика, лингвистика, историография и международното право, според които:

- Македонският език и неговите диалектически разновидности имат свое пространство и свой времеви континюитет.

- Македонската идентичност черпи своята легитимност от многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език и артикулирано съзнание за етнокултурна уникалност, колективен интегритет, почитта към традиционните религиозни институции и от наратива за принадлежността към отделно географско и историческо пространство.

4. Процесът на евроинтеграция на нашата държава трябва да продължи в духа на взаимното зачитане и уважение на вложените усилия от наша страна за изпълнение на критериите.

5. Да се прилагат позитивните и общоприети международни конвенции и декларации на Организацията на обединените нации (ООН) за правото на самоопределение и човешки права и свободи.

6. Да се зачита безусловно свободно изразената воля на македонския народ, неговата етническа и духовна уникалност.

7. Събранието да задължава и насочва правителството, но и всички съответни органи, отговарящи за външната политика и евроинтеграцията да действат в рамките на позициите, утвърдени с тази резолюция.

8. Тази резолюция да се публикува в Държавен вестник

Преводът на резолюцията е на българската агенция "Фокус".

Споделяне

Още по темата

Още от България

Подкрепяте ли партия на Кирил Петков и Асен Василев и ще гласувате ли за нея?