Спецкомисия ще контролира защитата на личните данни

Всички физически или юридически лица, които попадат в категорията "администратор на лични данни", ще трябва да се регистрират пред специална комисия и да получават разрешение от нея за събиране на лични данни. Това предвижда одобрен днес от правителството проектозакон за защита на личните данни, съобщи Мая Добровска, експерт в правна дирекция на МВР.

В закона не се прави конкретно изброяване на категории лични данни, а се дава общо определение. Според него лични данни са всяка информация за определен субект, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или обществена идентичност.

Дадено е общо определение и за чувствителни данни, според което това са данни, разкриващи расов или етнически произход, политически, религиозни, философски убеждения, членство в политическа партия, организации и сдружения, както и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот.

Мая Добровска не отговори дали според проектозакона единният граждански номер например е лична данна. От нейните обяснения стана ясно, че при всеки случай при попълване на дадени документи, ще се преценява конкретно кои от исканите данни са лични.

Според дефиницията в проектозакона, администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, което определя вида на обработваните данни, целта на обработването, начините на обработване и защита на данните според изискванията на този закон. Не се посочва конкретно точно кои длъжностни лица са администратори на лични данни.

Регистрираните администратори на лични данни ще бъдат включени в публични регистри. Предвижда се в специална наредба да се определят какви такси ще се събират от Комисията за защита на личните данни, която ще е 5-членна и ще се избира от парламента.

От обясненията не стана ясно дали някои органи и институции, като данъчните служби например, няма да бъдат приети априори за администратори на лични данни, без да е необходимо да се регистрират пред комисията.

Целта на проектозакона е да се гарантира на лицата правото на защита на техните лични данни от неправомерното им обработване и правото им на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто им име.

Освен този общ закон се предвижда приемането на други специални закони, в които да се регламентира събирането, обработването, защитата и достъпът до лични данни за по-специфични цели, каза Добровска. Тези цели са: за целите на отбраната, националната сигурност, обществения ред; за функционирането на избирателната, съдебната, данъчната, здравната и осигурителната система и системата на гражданската администрация; за цели, свързани с осъществяване на далекосъобщенията и пощенските услуги; за целите на митническия надзор и контрол; за функционирането на банковата и застрахователната система; за целите на предотвратяване на използването на банковата система за изпирането на пари.

Обработването на чувствителните данни ще става само с изричното писмено съгласие на лицето, без да е необходимо то да бъде нотариално заверено. Посочени са и изключения, при които такива данни ще се обработват без такова съгласие, ако например обработването им е необходимо, за да защити живота или здравето на субекта на данни, когато физическото му състояние не позволява да даде писменото си съгласие или съществуват законни пречки за това; когато обработването им е необходимо за установяването, упражняването или защита на негови законни права, за извършване на медицинска помощ или здравни услуги и др.

Глоба от 300 до 1000 лв. е предвидена за всеки, който обработва лични данни без регистрация по този закон.