Суперсилата Америка, такава каквато се вижда на някои в Европа

САЩ са номер едно в света като военен, стопански, технически и културен фактор. Те имат най-големия бюджет за отбрана, по-голям от бюджетите на Русия, Япония, Китай, Великобритания, Германия, Индия, Пакистан и Франция, взети заедно. Разполагат с военни бази в над 30 държави. Американската икономика доминира в света. Населението на САЩ съставлява едва малко над 4 процента от световното население, то произвежда обаче 30 процента от всички стоки и услуги. Пет от десетте най-големи концерни в света са американски. Доларът владее финансовите пазари, когато Уолстрийт се закашля, европейските борси заболяват от пневмония, се шегуват брокерите във Франкфурт и Лондон.

Европа само може да мечтае за нивото на американската наука и научните изследвания. През последните 50 години Нобеловата награда за физика е присъдена на американци 66 пъти, за медицина - 68 пъти, и за химия - 42 пъти. Трима от всеки четирима германски нобелисти от последните години работят в САЩ. Привличат ги не толкова парите, колкото свободата. "В САЩ я няма онази бюрокрация, която спъва всяко движение". Дори високите студенски такси не плашат младежите. Всяка година половин милион от най-добрите студенти от цял свят отиват да следват в американски университети.

Културното превъзходство на САЩ е зашеметяващо. Американските книги, филми и тв сериали също доминират на големия и малкия екран и в класациите на бестселъри. 44 от 50-те най-успешни филми на всички времена, показани в Германия, са направени в Холивуд. Тълпите, които изгарят американски флагове из улиците на Карачи, вечер се прехласват пред пиратските копия на "Рамбо".

На 11 септември рухна един мит на 225 години, митът за неуязвимостта на Америка. Оттогава се спори за пътя, по който суперсилата трябва да тръгне. Дали да владее света като древния Рим? Или да си сътрудничи с останалите страни? Или пък американците да се свият в черупката си и да се месят в световните работи само когато са засегнати жизнените им интереси?

Възможностите се обсъждат, в дискусиите обаче не участват повечето американци, вероятно не участват дори конгресмените. Външната политика не интересува особено американците.

Няма друг цивилизован народ като американския, който да е така доволен от собствения си свят. Малцина говорят друг език освен родния. Списание Нешънъл Джиографик публикува анкета, според нея над три четвърти от американците не могат да открият Япония на картата. 20 процента дори не знаят къде се намират САЩ. През последните 15-20 години американските медии свиха международните новини с 70 до 80 процента, писа сп. Венити Феър. Аргументът им бе, че американците не се интересуват от неща, които не ги засягат. 11 септември ги върна на кота нула.

Не само Джон Смит от Айова, седнал вкъщи пред своя телевизор, не знае какво става по света. Бившият водач на парламентарната група на Републиканската партия в Камарата на представителите Ричард Арми каза преди време "Веднъж вече бях в Европа, така че не ми се налага повече да ходя там". Много конгресмени са горди, че не притежават паспорт.

За света извън САЩ американците най-често се сещат едва когато техни войници участват в чуждестранна мисия. Новините на Фокс Ти Ви очевидно задоволяват предпочитанията на публиката. Когато репортери на Фокс предават от Афганистан, наричат Осама бин Ладен "боклука" или "чудовището". Когато заловиха талибанският боец Джон Уокър Линд, в. Ню Йорк Пост писа, че "изглежда като плъх, говори като плъх, смърди като плъх и се крие като плъх. После читателите трябваше да гласуват по електронен път дали Уокър е предател. Резултатът гласеше: на електрическия стол.

Барбара Ли от Бъркли, Калифорния, бе единствената членка на Камарата на представителите, която гласува против военния поход на Буш след 11 септември. Служители на ФБР нахълтаха в един музей в Хюстън след анонимно обаждане по адрес на човек, който разглеждал "антиамериканско изкуство". Сред експонатите имало една рисунка с въглен, която издавала критично отношение към екологичната политика на Буш.

Буш отмени, саботира или провали поредица от договори, тъй като не служат на "американските интереси" като например Договора от Киото, който цели да намали емисиите на въглероден двуокис и оттам и парниковия ефект. Отменен бе и Договорът за ПРО, защото спъва изграждането на американски противоракетен щит. Договорът за забрана на опитите с ядрено оръжие е все едно мъртъв.

На американците съвсем не им е приятно, че именно европейците ги държат отговорни за всяко зло по света. Много конфликти са наследство от колониалната политика на стария континент. Ако САЩ водят война в Персийския залив с мандат на ООН, ги обвиняват, че манипулират международната организация. Водят ли война без мандат на ООН, какъвто е случаят с Афганистан, говорят, че не се съобразявали с ООН. Ако не се намесят, както стана в Руанда, твърдят че са безучастни свидетели на геноцид. Намесят ли се, както в Сомалия, ги наричат безцеремонни световни полицаи. Вашингтон не е забравил пълния провал на Европа да предпази Югославия от гражданска война.

Америка е повече от всякога убедена, че нейният капиталистически модел може да спаси света от нищетата. Демокрацията, свободната търговия, жестоката конкуренция са според Америка подходящата рецепта и за останалия свят. Светът обаче възприема глобализацията като американизация по хищническите правила на американските концерни.

Най-големият банкрут в историята на САЩ, крахът на енергийния гигант Енрон,илюстрира алчността на богатите. 71 от 100-те американски сенатори са били в списъка на хората, получавали дарения от Еврон.

Парадоксалното е, че страната непрекъснато унищожава онези стойности, които иначе е готова да отстоява с огън и меч. В коя друга демократична страна на президентския пост щеше да застане човек, получил половин милион гласове по-малко от съперника си? Това ли е моделът за света, терористи да бъдат изправяни пред военни трибунали, и те да им отказват правата, които иначе има всеки друг масов убиец?

"На жителите на Съединените щати непрекъснато им казват, че са единственият религиозно осенен и свободен народ. Те имат изключително високо самочувствие и са склонни да мислят, че са особен вид извън човешката раса", пише французинът Алексис дьо Токвил 50 години след приемането на Декларацията за независимост. Думите му са валидни и днес, 160 години по-късно.