Свърши ли ерата на човешките права?

От края на студената война, темата за човешките права се превърна в доминираща, когато става въпрос за външната политика. След 11 септември въпросът вече е дали проблемът с човешките права не беше нещо твърде мимолетно? Във връзка с това трябва да бъдат споменати някои факти. Западните държави престанаха напълно да упражняват натиск върху Китай, за да спазва човешките права. С подкрепата си в борбата срещу тероризма, китайците си осигуриха мълчанието на Запада за репресиите в района Синцзян. В момента Китай твърди, че в този регион има проблем с ислямски фундаменталисти и терористи и прави невъзможното, за да разкрие връзките им с Ал Каида.

Междувременно, германският канцлер, Герхард Шрьодер, когато му се представиха доказателства за връзките на Ал Каида в Чечения, отправи призив за "диференцирана оценка" на руската политика в региона. Тази диференцирана оценка може би ще доведе до това да се забрави, че войната на Москва срещу тероризма се водеше срещу цял един народ и струваше десетки хиляди човешки жертви.

По същия начин в световната политика се налага подобно равнодушие и по отношение на човешките права. Правителството на Австралия изтъкна като претекст терористичната заплаха, за да оправдае затварянето на афганистански бежанци в един лагер след пустинята. Египет, който години наред практикуваше изпращането на хора в затвора, без предварителен съдебен процес, прибягваше до военни съдилища и изтезания, за да контролира политически дисиденти, претендира сега за повече свободи. Судан, който беше подложен на преследване от една либерална коалиция, решена да сложи край на робството и на войната на Хартум срещу юга, сега се приема като съюзник на Бин Ладен. От своя страна, президентът на Зимбабве, Робърт Мугабе, реши, че в действителност, вечните му политически опоненти са терористи.

Хюман Райтс Уоч /неправителствената организация, Обсерватория на човешките права/ осъди тези инициативи като опортюнистки. Това обаче може да доведе до деградация на човешките права в скалата на ценностите във външната политика на САЩ. Самият факт, че САЩ имат други приоритети във външната си политика, съвсем не означава, че в рамките на световната политика, ерата на човешките права е отживелица. Седалището на движението за човешки права не се намира във Вашингтон, но ако Вашингтон се оттегли от него, самото движение би загубило подкрепата на единственото правителство, чието влияние може да се окаже решаващо за по-нататъшното му развитие.

При сегашното състояние на нещата, със САЩ, ангажирани във военната кампания срещу тероризма, дали изобщо е останала политическа енергия за организирането на намеси от хуманитарен характер, каквито имаше през 90-те години в Босна, Косово и др.? Интелектуалната и политическа среда около войната срещу тероризма силно напомня за обстановката по време на студената война. Разделяни между ужаса да не бъдат атакувани и страха да бъдат намесени като морални двигатели на войната, много европейски правозащитни организации предпочитат да се отдръпнат от сцената. В същото време движения като Хюман Райтс Уоч се превърнаха по-скоро във военни хроникьори, които стриктно следят поведението на американската армия от залавянето на пленници до т.нар. странични щети.

Движенията, защитаващи човешките права имат за цел да се борят за изграждането на силно гражданско общество, което да бъде гарант за тези права. Ако обаче те се окажат неспособни да намерят нови формули за постигането на целите си, ще се превърнат просто в история, в спомен за една модна в далечните 90 години кауза.

По БТА